Скъпи приятели и гости на Художествената галерия в Казанлък,
На 1 юни – Международния ден на детето, ви каним да споделим заедно откриването на изложбата „Роза в цветовете на дъгата“ на школа „Арт линия“ при Галерия „Ателието“.
Автори в изложбата са деца и младежи на възраст от 5 до 20 години от школа по изобразителни и приложни изкуства „Арт линия“ и техните ръководители Ваня Запрянова и Росен Дончев, които ще ни представят срещата на детското творчество с цветовете и символа на розата в 40 платна.
Изложбата ще има характер на художествена акция и ще променя своята визия по време на представянето си. Публиката ще стане част от този процес и ще може да участва в подреждането и оформянето на общото пано. Така всяко включване ще допринася за създаването на една жива, променяща се художествена картина.
АВТОРИ В ИЗЛОЖБАТА
Александра Колева, Александра Кафова, Андрея Зюбеидова, Анастасия Христова, Антония Катерова, Алиса Костадинова, Александър Гавраилов, Боряна Ванкина, Вая Ванкова, Виктория Петрова, Виолета Славова, Гери-Никол Васева, Габриела Стоянова, Дара Курдова, Димитър Марков, Елена Грозева, Елица Митева, Елиф Мехмед Али, Елисавета Иванова, Живко Стойчев, Кристиана Колева, Красимира Вълчева, Леда Панкова, Лора Стефанова, Лора Бозукова, Мира Карамфилова, Никол Миронова, Надежда Даракчиева, Петър Спасов, Пенко Славов, Реа Джейсън Хан, Сияна Тенева, Светломира Христова, Селин Мустафа, София Герджикова, Стефан Санчес, Тончо Тончев, Християна Харизанова, Хрисия Ангелова, Ваня Запрянова и Росен Дончев
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
Депо “Съвремие” е територията на казанлъшките художници в Художествената галерия на Казанлък.
Първият акцент, който поставяме е върху живописното майсторство на Фикрет Окан.
Роден е на 12 май 1961 г. в Момчилград, но корените му са от село Софийци, където живее до 8 годишна възраст. През 1969 г. семейството му се преметва в село Габарево.
Основното си образование завършва в училище “Никола Вапцаров” в същото село. Учителят му го насърчава да кандидатства в Художествената гимназия в Казанлък. Завършва я през 1981 г. Следват няколко години работа, като художник в различни предприятия, след което започва самостоятелната си дейност.
От 1991 г. до 2016 г. работи предимно като портретист в сферата на туризма. От 2016 г. активно участва в общи изложби в България и Турция. През 2017 г. на Есенния салон получава наградата на Художествена галерия – Казанлък. Следващата година в галерията той представя и първата си самостоятелна изложба “Начало”. През 2020 г. в Културно информационен център гр. Казанлък е открита и втората му самостоятелна изложба “Стъпки”.
От 2015 г. Фикрет Окан работи и живее в село Габарево.
Художествена галерия на Казанлък се включи в инициативата „Чергата НИ“, представена в парк „Розариум“. Проектът обедини ученици, деца от детски градини, читалищни и фолклорни състави, културни институции, НПО организации, пенсионерски клубове и граждани на Казанлък и полския град Ломжа.
200-метровата казанлъшка черга е създадена по инициатива на Община Казанлък с участието на 153-ма души, които са изработили близо 470 хиляди възелчета. Заедно с нея беше представена и 40-метровата черга от Ломжа, Полша.
Проектът е вдъхновен от българската художничка Ивайла Живкова – Рошак, която от години живее и работи в Ломжа. Чергите са изработени от отпадъчни материали, непотребни дрехи и различни тъкани и носят послание за общност, сътрудничество и грижа към средата.
На 23 май тази година всички музейни институции на Казанлък обединяват усилията си, за да превърнат ежегодната международна инициатива „Нощ на музеите“ в незабравимо изживяване за жителите и гостите на Долината на розите. Екипите на Исторически музей „Искра“, Музея на фотографията, ЛХМ „Чудомир“ и на Художествена галерия – Казанлък ще ви очакват в тази специална вечер, в която историята, изкуството, музиката, танцът, разговорите и емоциите ще бъдат споделени.
За екипа на Художествената галерия на Казанлък е радост да ви посрещне в своите пространства с творчески игри, инсталации и специални кътове за снимки. Посетителите ще могат да оставят свои послания, да измислят нови имена и истории за произведенията, да участват в играта „Развален телефон“ и да се включат в различни артистични преживявания.
През целия ден гостите на галерията ще могат да се срещнат с артистична намеса на модния дизайнер, съвременен визуален артист и академичен преподавател проф. д-р Мариела Гемишева. Тази визуалната провокация в постоянната експозиция „Избори“ ще бъде достъпна ексклузивно само на 23 и 24 май.
Специален акцент в програмата е танцовата вечер в централната сграда на ИМ „Искра“ и Художествеан галерия – Казанлък с участието на Клуба по спортни танци „Роза“ – Казанлък и школата по латино танци Hot Dancers. Създаден през 1990 г., КСТ „Роза“ е сред утвърдените имена в спортните танци у нас с множество международни отличия. Hot Dancers, част от НЧ „Магията на изкуствата – 2025“, от 8 години събира любителите на салса и бачата в Казанлък. Те ще представят латино енергията в Нощта на музеите с демонстрации и открити уроци.
Финалът на вечерта ще бъде концертът на Богдан-Гринго Григоров – GR!NGOD – едно от новите имена на българската театрална и филмова сцена. Познат на публиката с ролята си в серийния филм „Мамник“ по книгата на Васил Попов, както и с участията си в редица театрални постановки, той ще бъде специален гост на града.
Очаквайте подробна програма за всички събития!
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
Преди 5 години съвременната визуална артистка, моден дизайнер и академичен преподавател проф. д-р Мариела Гемишева положи основите на програма „Диалози“ на ХГ-Казанлък с изложбата си „Седем седмици в Париж“. Тогава документираните от нея образи и думи от Париж влязоха в непосредствен разговор с творбите на художника Ненко Балкански, в които той е увековечил своите вълнения от съприкосновението си с френската столица. Днес темата за диалога между Мариела Гемишева и богатото художествено наследство, опазвано в колекцията на Художествена галерия – Казанлък вече 125 години, се явява отново. Но този път не като съпоставка на общи топоси на „емоционални търсения“, а като директно общение между нейния поглед на дизайнер и скулптурната творба на Младен Миладинов – „Мироноска“, част от постоянната експозиция „Избори“ на галерията.
Според проучванията на Цветелина Катърчева през 1940 г. скулптурата „Мироноска“ е част от изложбата на дипломантите от Държавната художествена академия, където „челните места отново били за казанлъшките художници“. Скулпторът Младен Миладинов, ученик на проф. Андрей Николов, завършва курса с отличие. Той впечатлява публиката и критиката със своите класически творби и като признание за таланта му е откупена скулптурата му „Мироноска“, която се превръща още тогава в част от постоянната експозиция на картинната галерия при читалище „Искра“, чийто приемник днес е ХГ-Казанлък.
Тази скулптура, редом с множество платна на именити художници, свързани с Казанлък, като Георги Митов, Захари Желев и Димитър Радойков, преди две години се превърна във важна част от постоянната експозиция на галерията – „Избори“. Неочаквано тези ярки образци на майсторството при изобразяването на голото човешко тяло се превърнаха в повод за остър диалог по въпроса има ли способността изобразеното в картина или скулптура голо човешко тяло да травмира публиката. Така се роди книгата за деца и родители „Сложете гащи на тези картини“ на Зорница Христова и Сияна Захариева.
Тъкмо в този контекст се явява и артистичната намеса на Мариела Гемишева „Облечете я!“. Един повик към предефиниране на тялото като територия, която е едновременно обект на съзерцание и субект на автономия. В тази интервенция актът на обличане не е жест на цензура, а концептуален инструмент за изследване на границата между еротика и мода (Created by Mariela Gemisheva), между принудителното оголване и съзнателното прикриване. Чрез полагането на облекло върху скулптурната плътност на „Мироноска“, Гемишева проблематизира традиционната пасивност на женското тяло в историята на изкуството. Тук облеклото функционира като социална броня и израз на воля, която изважда жената от ролята на „вечен модел“ и я превръща в активна фигура, способна да контролира собствената си видимост и възприятие в публичното пространство.
Този тип артистични намеси кореспондират с утвърдени световни практики, които използват тъканта и облеклото като политически език. Прецедент в това направление са акциите на феминистката група Guerrilla Girls, които чрез плакати и намеси в музейни пространства десетилетия наред разобличават диспропорцията между представените в галериите „съблечени“ жени и липсата на признати жени автори. Паралел може да бъде открит и в работата на Янка Шонибаре, който облича манекени в исторически костюми от африкански десен, за да коментира темите за колониализма и половата идентичност. Чрез жеста „Облечете я!“, Гемишева се включва в този глобален разговор, превръщайки застиналата скулптура на Младен Миладинов в жива отправна точка за дебат относно правото на жената да избира формата на своето присъствие в историята и съвремието.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
Младен Миладинов е български скулптор и резбар, роден през 1916 г. в Казанлък в семейството на баща музикант и майка учител по литература. Завършва специалност „Скулптура“ при проф. Андрей Николов през 1940 г., а година по-късно приключва и специализацията си по „Дърворезба“ при проф. Анастас Дудулов в Художествената академия в София. Членува в секция „Скулптура“ на СБХ от 1945 г. Негови монументални произведения могат да бъдат видени в публични пространства в Габрово, София, Лясковец и др. Умира на 30 юни 1993 г. в София.
Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в дисциплините „Моден проект“, „Модата на ХХ век“ и „Модата като спектакъл“ в специалност „Мода“ към Националната художествена академия. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. За нея изкуството е практика, комуникация, процес, неспокойствие – динамика, в която измерваш ежедневния си ритъм.
В първото издание на нашата нова платформа в развитие „Историята на изкуството из улиците на Казанлък“, в която ще пътешестваме из града в търсене на невидимите истории за картини и художници, Ви каним на среща с удивителния свят на Иван Милев. Заедно ще потеглим на своеобразен поход из града в търсене на фактите около една от най-ярките творби на художника, опазвани в родния му град – картината „Ахинора“ от 1925 г.
1925-а година се явява преломна в личния и творчески път на Иван Милев. Той не само ще получи своята диплома, удостоверяваща правото му да се зове художник-декоратор, не само ще бъде награден за своята дипломна работа, което е сред първите важни професионални признания, ще „мине под венчило“, за да свърже живота си с Катя Наумова, но ще създаде и портрета на царица Ахинора, вдъхновен от едноименния разказ на Николай Райнов.
За историята на тази творба, за нейната странна съдба и пътя ѝ от забвението до любовта на публиката; за въпросите, които този образ задава, и техните възможни отговори; за митовете, които вероятно никога няма да могат да бъдат отделени от истината – за всичко това е нашето първо пътешествие в историята на изкуството из улиците на Казанлък.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък и от календара на събитията съпътстващ Празник на розата 2026, организиран от община Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
На 16 май (събота) от 11:00 ч. в Къща музей „Дечко Узунов“ ви каним на среща-разговор с Атанас Тотляков и неговата лекция „Метамодернизъм?“.
Лекцията е част от поредицата ни „Събота в Галерията“.
За лекцията „Метамодернизъм?“
Лекцията на Атанас Тотляков разглежда основни аспекти на културната рамка, известна като метамодернизъм, възникнала през 2010 г. Темата проследява кризата на постмодерното изкуство, както и някои от предходните концепции за пост-постмодерната ситуация, сред които алтермодернизмът на Никола Бурио.
Акцентът е поставен върху възможността за прилагане на метамодерен подход в българската артистична и кураторска практика. Специално внимание се отделя на кураторския проект „Метарезерви“, реализиран в периода 2023–2025 г. Лекцията прави и непосредствена връзка със самостоятелната изложба „Можеш ли да чувстваш вместо мен?“ на Деница Милушева, представена в Къща-музей „Дечко Узунов“, към Художествената галерия в Казанлък.
В своите изследвания и кураторски проекти Атанас Тотляков разглежда метамодернизма като възможен отговор на кризата на постмодерната чувствителност и изчерпването на ироничния, фрагментарен модел на културата от края на ХХ век. Неговият интерес е насочен към новите форми на искреност, афективност и колективно преживяване в съвременното изкуство, както и към напрежението между технологичното, човешкото и социалното в условията на постдигиталната епоха. Кураторските му проекти изследват именно тези преходни състояния между криза, трансформация и възможност за нов културен хоризонт.
За автора
Атанас Тотляков е професор и доктор на науките в областта на изкуствознанието. От 2003 г. преподава във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Факултет по изобразително изкуство. Работи активно в сферата на интер-, транс- и мултидисциплинарните артистични практики.
Научните и кураторските интереси на Атанас Тотляков са насочени към процесите на трансформация в съвременното изкуство, пост-постмодерните културни модели и взаимодействието между аналогови и дигитални художествени практики. В работата си той развива интердисциплинарен подход, съчетаващ теория, кураторска практика и артистичен експеримент.
В периода 2023–2025 г. е куратор на серия изложби, реализирани в синхрон с парадигмата на метамодернизма. Сред по-значимите от тях са:
• „Метарезерви 2023“ – Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ с паралелна програма „Интенция за антивещ“ – пърформативни действия в градска среда и експозиция в чакалнята на гара Велико Търново;
• „Метарезерви 2024“ – Художествена галерия Стара Загора;
• Паралелна програма на „Метарезерви 2024“ във Велико Търново с изложбите „Био-автоматизъм / техно-автоматизъм / AI-автоматизъм“ и „Звукови повърхности“, представени в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“;
• „Метарезерви 2025 – фиксиране на измененията“ – Съюз на българските художници, зала „Райко Алексиев“, София.
И през май ще Ви очакваме за нова среща в поредицата „Пос(в)ещение на картина“.
На 14.05.2026 г. от 18.00. ч. в Централната сграда на Художествената галерия на Казанлък
Вход свободен.
Гост на Галерията ще бъде поетесата Албена Тодорова. Прочетохме за нея, че обича Витоша, лютеница и стихосбирки. Сигурни сме в последното, защото тя наистина пише „стихотворения, от които ти се живее“ и с това се вписва в представата ни за посланик на поезията, който изпълнява длъжността си с разумна нежност и настойчивост. Албена е и невидимият човек зад вайбър-канала „Поезия на крак“ – източник на поетични включвания в произволно време и от произволни места, чрез който вече месеци наред приемаме ежедневната си доза разнолика поезия от кого ли не. Това ни подсеща да кажем, че ни е трудно да скрием възхищението си от поетите и писателите, които създават литература, но и се грижат за нея. Вече нямаме търпение да я попитаме могат ли да си съперничат по синтез японският йероглиф и поетическата метафора.
Символичен домакин ще бъде картината „Твърдо гориво“ (1992 год.) на казанлъшката художничка Стефанка Стойчева.
Албена Тодорова е поет, писател и преводач, автор на 5 книги. Най-новата, „Да ти бъда тяло“ (ИК „Жанет-45“, 2025) получи номинации за наградите „Перото“ и „Иван Николов“. Албена списва вайбър канал „Поезия на крак“, където публикува стихотворения от любими автори. Извън писането има корпоративна кариера.
Събитието е част от проекта „Пос(в)ещение на картина“, чиято идея е на Гергана Атанасова. Концепцията събира картина и текст в едно общо пространство – избрана творба от галерията става символичен домакин, а гостуващият автор създава специален текст-посвещение към нея.
След първото ателие от поредицата към изложбата „Нишките на паметта. Поглед към архива на Димитър Велев“ ви каним да продължим това творческо пътешествие.
В следващата ни среща ще работим с вече боядисаната от нас вълна. Ще се учим да тъчем, да плетем и да създаваме колани, вдъхновени от традиционните занаяти. Ще проследим как нишките оживяват в ръцете ни и се превръщат в завършени изделия, създадени със собствено въображение и усет.
Ателието ще се проведе на 9 май от 11:00 ч. в Къща музей „Ненко Балкански“.
Участието в това и следващото събитие е с обща такса от 7,70 евро.
Каним ви да продължим заедно това пътуване в света на занаятите и да създадем нещо красиво със собствените си ръце.
За записване: Мартина Иванова – 0899 083 355 или artgallery.kz@gmail.com
Художествената галерия на Казанлък ви кани на демонстрация и отворена лекция, посветени на печатните техники ситопечат, линогравюра и ебру.
На 29 април от 14 до 17 часа в галерията ще гостува екипът на Sito Studio, който ще представи своята практика и опит в създаването на независимо артистично студио, както и развитието на споделеното пространство Sito Print Club.
Събитието включва кратка лекционна част и практическа демонстрация. Посетителите ще имат възможност да отпечатат изображение върху собствен текстилен носител- тениска или торбичка.
Събитието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
