Художествената галерия на Казанлък има удоволствието да ви покани на една музикална вечер.
На 21 април 2026 г. от 18:00 ч. в пространствата на галерията ще се състои концерт с авторски произведения за класическа китара, представени от талантливите музиканти Венцислав Диков и Васил Иваницки.
Очаква ви богата програма от съвременна китарна музика, която ще ви потопи в изящния свят на авторското творчество.
Място: Художествена галерия – Казанлък ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 9
Вход: свободен
Заповядайте да споделим заедно тази музикална среща.
Очакваме ви!
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
С вълнение ви каним на премиерата на „Мирис на теменуги“, новият визуално-танцов пърформанс на Ðerida Company, създаден в партньорство с Художествена галерия – Казанлък
21.03.2026
19:30 ч.
ВХОД СВОБОДЕН
„Мирис на теменуги“ е визуално-танцово представление на компания „Дерида“, вдъхновено от емблематичната картина на Иван Милев (1925), създадена по текста на писателя и художник Николай Райнов – митичен разказ за царица Ахинора – значими, но все още недостатъчно познати както в България, така и извън нея фигури от първата половина на ХХ век.
Стъпвайки върху тази среща между литература и образ, спектакълът провокира въпроси за принадлежност, идеали и пространство на любов, разглеждани през женския образ като въплъщение на сила отвъд физическата мощ и готовност за отдаване в името на любовта и каузата.
Представлението комбинира съвременен танц, звук и визуална среда, създадена чрез нови технологии, в която дигитализирани текстури от самата картина изграждат светлинния дизайн на сцената. Изхождайки от този локален културен и исторически контекст, спектакълът отваря тези теми към по-широкия хоризонт на съвременния свят и търси тяхното значение тук и сега.
Техническо осъществяване: Христо Милев, Богдан Димитров
Технически екип от Художествена галерия гр. Казанлък: д-р Любен Малчев, Катя Христова, Александра Ангелова, Джоана Брадшоу, Мартина Иванова
Фотограф: Георги Шаров
Графичен дизайн: Бистра Григорова, Изабел Миткова
Продуценти: Атанас Маев, Мира Георгиева
Представлението „Мирис на теменуги“ се реализира в рамките на проект „Шепот от миналото“ на „Дерида Денс“ ЕООД в партньорство с Художествена галерия – гр. Казанлък и с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо поколение ЕС по договор № BG-RRP-11.020-0114.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
В навечерието на премиерата на новия визуално-танцов спектакъл „Мирис на теменуги“ на Ðerida Company в партньорство с Художествена галерия – Казанлък ви каним на специално градско събитие на открито пред галерията.
20 март
19:30 ч.
Фасада на Художествена галерия – Казанлък
Вход свободен
Фасадата на галерията ще се превърне в динамично визуално платно чрез архитектурен мапинг, създаден от Яна Меламед, вдъхновен от образите, атмосферата и художествения свят на предстоящия спектакъл. Визуалните проекции ще използват мотиви и дигитални текстури, свързани с емблематичната картина на Иван Милев, която е в основата на представлението, създавайки съвременна интерпретация на срещата между образ, светлина и градско пространство.
Вечерта ще бъде допълнена от DJ set на Иван Шопов, който ще изгради звуковата среда на събитието и ще превърне площада пред галерията в пространство за среща между съвременно изкуство, музика и публика.
Събитието е своеобразен пролог към премиерата на спектакъла Мирис на теменуги | Визуален танцов пърформанс | ПРЕМИЕРА, която ще се състои на 21 март от 19:30 ч. в Художествена галерия – Казанлък
Очакваме ви да преживеем заедно една вечер, в която архитектура, светлина и звук ще създадат ново художествено пространство в сърцето на града.
Събитието се реализира в рамките на проекта „Шепот от миналото“ на „Дерида Денс“ ЕООД в партньорство с Художествена галерия – гр. Казанлък и с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС по договор № BG-RRP-11.020-0114.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
Каним ви на едно интересно и различно събитие организрано от нас в София
…големият студен град, който крещи и зове измъчените…
Иван Милев из улиците на София
Пешеходен тур
7 март (събота) от 14:00 ч.
Начална точка: Борисова градина, езерото „Ариана“, при моста на „острова“
Очаквана продължителност: 2 часа и 30 минути
Инициативата се реализира в партньорство с Народен театър „Иван Вазов“ и със съдействието на фондация „Прочети София“. Част от културния календар на Художествена галерия – Казанлък, с който се отбелязва 125-годишнината от полагането на основите на художествената ѝ колекция.
През 1917 г. бъдещият художник Иван Милев крачи по улиците на българската столица. Вече повече от година той е свързал живота си със София и вероятно, провокиран от военните събития, а и по някаква мода, започва да води свой дневник. В един от записите в него четем:
„Целия ден скитах из града, големият студен град, който крещи и зове измъчените. По широките и безкрайни улици видях много хора – много лица хладни и заети само със себе си. Нито един поглед, в който да има състрадание и любов. Всички гледат – гледат ме с големите си очи, но тези очи не говорят, а крещят. Те крещят и крясъкът ме убива – в мен оживяват много гласове и те всички ми викат: безумец, глупец, нищожество.“
През късното лято на 1920 г. Иван Милев събира багажа си от родния Казанлък, за да се установи трайно в София. Обещал си е да сбъдне една отдавна явила се в съзнанието му мечта – да стане художник.
В оставащите му по-малко от седем години живот София се превръща за Иван Милев в града на най-голямата му любов, на най-големите разочарования, на успех и тъга, на изпитания, творчески домогвания и болка. В този град той ще стане баща, ще нарисува едни от най-ярките си творби, ще се срещне с Чавдар Мутафов, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Анна Каменова, Фани Попова-Мутафова, Христо Берберов, Светослав Минков и с кой ли още не. В София ще го застигне и краят, преди да е навършил своята 30-годишнина.
Пешеходният тур „…големият студен град, който крещи и зове измъчените…“ е разказ за чувствителното странство на Иван Милев из големия град. За нощувките на пода в павилиона на езерото „Ариана“, за обучението му в Художествената академия, за работата му като художник в Народния театър и за една малка рисунка, която ни връща към атентата в църквата „Св. Неделя“ от 1925 г. Странство из улиците, което неизбежно ще ни отведе до църквата „Св. Седмочисленици“, където всичко ще приключи. Ден, за който художникът Иван Пенков ще напише:
„Сняг покриваше вкочанялата земя. От звънарницата на „Св. Седмочисленици“ тръпнеха бавните удари на камбаната. По улица „Раковски“ като черна река се движеше погребалното шествие.“
Броени дни след като отбелязваме 129-ия рожден ден на художника (3 март, нов стил), ви каним заедно да преминем по неговите стъпки из българската столица. Крехки житейски стъпки, които ще начертаят дълбоки бразди в историята на изкуството у нас.
За нашия пътеводител:
Пламен Петров е български историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Образованието му преминава последователно през УАСГ, НХА, СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Преподавател към катедра „Съвременна българска история“ при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2020 г. защитава дисертация посветена на отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на ХХ в. През годините публикува свои текстове в списания „L’Eropeo“, „A-specto“, „Abitare“, във вестници „24 часа“, „Култура“ и др. Автор е на няколко монографични изследвания. От 2021 г. е част от екипа на ХГ-Казанлък.
Като продължение на разходката, с най-голямо удоволствие ви каним и в Казанлък (родното място на Иван Милев), където в Художествената галерия на 21 март от 19:30 ч. ще може да видите премиерата на най-новото визуално-танцово представление на Компания Дерида „Мирис на теменуги“, свързано с творчеството на художника. А от 19:30 ч. на 20 март ще има специален видеомапинг върху фасадата на галерията с избрани кадри от негови картини.
Двете събития са с вход свободен и са част от проект „Шепот от миналото“, финансиран от Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС по договор № BG-RRP-11.020-0114.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
Художествена галерия – Казанлък съвместно с издателство „Сонм“ има удоволствието да Ви покани на представянето на графичната новела на Веселин Праматаров „Златният сън“
6 март (петък)
18:00 часа
Музей Ахинора
Новелата е вдъхновена от едноименната приказка на Шарл Нодие (Le Songe d’or) – едно от емблематичните произведения на ранния френски романтизъм. Със своя характерен поетичен език, алегоричност и вяра в чудното, Нодие създава свят, в който сънят и реалността се сливат, а смъртта е преход към по-висше познание.
Ще бъде проследена връзката с естетическите търсения на Нодие, неговото разбиране за природата като духовен посредник и за истината като интуитивно прозрение, отвъд рационалното.
Срещата ще предложи възможност за разговор за романтическата традиция, за пътя на графичната интерпретация и за съвременния прочит на класически текст чрез визуалния език.
Очакваме Ви на една вечер, посветена на приказното, философското и поетичното –вечер, в която „златният сън“ ще оживее в образ и слово.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
На 28 февруари (събота) от 16:00 ч. в централната сграда на Художествена галерия – Казанлък отново ще ви очакваме в поредицата ни „Събота в Галерията“. Този път ви каним на среща-разговор с Правдолюб Иванов, който също е един от участниците в изложбата „Изплуване“ с куратор Мария Василева. Той ще ни запознае с творчеството си с презентация озаглавена „Много малко, малко много“.
Авторът ще ни покаже примери от творческата си кариера през годините и ще ни разкаже за това, как идеята се превръща в артефакт през невидимите за зрителя процеси. Дали идеята избира материал или средството е водещото и кое е по-важното за него като художник, разпознаваемостта или изненадата.
Авторът споделя още, че това няма да бъде изчерпателна ретроспективна презентация, а по-скоро визуален повод за въпроси и разговор на теми свързани или близки до това, с което се занимава вече 32 години.
Кой е нашият гост?
Правдолюб Иванов (роден през 1964 г.) е съвременен художник базиран в София, България.
Доктор на изкуствата от 2015 г. Участвал е в много международни изложби като:
Walk This Way, Музей Равенсбург, Германия (2024-2025); Double Up, Neues Museum, Нюрнберг, Германия (2022), The Restless Earth, Fondazione N. Trussard (2017); Symptoms of Society, The Guangdong Museum of Art, Китай (2017); The Travellers, National Gallery of Art, Варшава (2016); Sport in Art, Museum of Contemporary Art, Краков, Полша (2012); No New Thing Under the Sun, Royal Academy of Arts, Лондон (2011).
Самостоятелна изложба в музея за съвременно изкуство “Арсенал” в Бялисток, Полша. (2019). Участвал е в редица биеналета като: Manifesta 14, Прищина, (2022); 52ро Венецианско биенале (2007); 4то Берлинско биенале (2006); 14то биенале Сидни, Австралия (2004); 3та Манифеста, Любляна, Словения (2000); 4то Истанбулско биенале (1995). Работи на Правдолюб Иванов са част от публичните колекции на Център Жорж Помпиду, Париж, Neues Museum, Nürnberg; Museum ARTER, Истанбул; Museum Arsenal, Бялисток, Полша; EIBank, Люксембург; Kontakt-Collection, Австрия; Art Collection Telekom, Германия; Art Collection Deutsche Bank; Градска галерия, София и други.
Февруарското издание на „Пос(в)ещение на картина“ е почти тук, почти наоколо.
Ще ви очакваме на 23 февруари 2026, понеделник, от 18:00 ч. в Централната сграда на Художествена галерия – Казанлък
Вход свободен.
Гост на нашите картини ще бъде Азиз Таш. Истината е, че без да знае, той е наш гост отдавна. Защото отдавна си представяме как калиграфската естетика на поезията му допълва идеята ни за мигновения музей, за едно моментно изложбено битие, в което експонатите и страниците разменят местата си, а наблюдателят гледа към тях през изненадващия калейдоскоп на читателя. Поетът Азиз Таш е взел назаем от преводача сандалите на литературния пилигрим и създава текстове, които спокойно могат да си въобразят далечен генезис, но които избират да търсят корена на световната душа във всяко едно реално-нереално място, където свойството да принадлежиш е част от ДНК-веригата. Азиз Таш познава добре биологията на думата, има шесто чувство към енергийната обреченост на текстовете и тяхното клетъчно дишане. И този премерен пиетет държи внимателно с пръст брадичката на действието в първия му (засега) роман „Ниският полет над думите“, защото да се разкаже темата за аутизма и мъглата, в която се изгубват семействата на засегнатите, е нужна не само правдивост, но и нежност.
Символичен домакин на срещата ще бъде картината „Пролетен пейзаж“ (1940 год.) на художника Златю Бояджиев (1903 – 1976).
Азиз Назми Шакир (по-известен с творческия си псевдоним Азиз Таш) е роден в гр. Смолян, където завършва езикова гимназия „Иван Вазов“ със специалност учител по английски език. Впоследствие следва Арабистика и Турски език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“ (1992–1997). В периода 1999–2004 г. е докторант по История на науките в Истанбулския университет. Повече от двадесет години работи като университетски преподавател в Истанбул, след което се завръща трайно в София, където първоначално е назначен в департамента по „Средиземноморски и източни изследвания“ на Нов български университет (2021–2023), а след това – като изследовател в катедра „Арабистика и семитология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Печата авторска поезия, проза и есеистика на български и турски, а също и преводи от турски, арабски, английски и руски език. Негови творби са превеждани на английски, хърватски, унгарски, арабски, руски, турски и малайски език. През 2007 г. е поканен на 40-тото издание на най-старата международна писателска програма в САЩ (позната под името International Writing Program). Участва като ментор в семинари по творческо писане на Академия за писатели „Заешка дупка“ (2021–2025). Член e на Съюз на преводачите в България, секция „Превод на художествена литература“. Автор е на книгите „Повод за небе“ (1993, поезия, награда в рамките на литературния конкурс „Южна пролет“ за най-добра стихосбирка на в-к „Ново слово“), „На 22“ (2004 и 2007, поезия, изд. „Стигмати“, София), „Апокриф за дъжд“ (2004 и 2007, къси разкази, изд. „Стигмати“, София), „Adrianopol’dan Edirne’ye” (2007 и 2024, монография „От Адрианопол до Одрин“, изд. Boğaziçi Üniversitesi Yayınları, Истанбул), „Небе на 33“ (2007, поезия, издателство „Жанет 45“, Пловдив), „Околосветска обиколка на липсата“ (2016, поезия, изд. „Жанет 45“, Пловдив), „Аварийна лента на душата“ (2023, поезия, изд. „Аквариус“, София), „Ниският полет над думите“ (2025, роман, изд. Versus, София).
Златю Георгиев Бояджиев
(Брезово, 1902 – Пловдив, 1976)
Златю Бояджиев е от онези български творци, чието име отдавна е намерило място не само в изследователската литература, но и в сърцата на публиката. Роден в село Брезово на 22 октомври 1902 г. в многолюдното семейство на Георги Бояджиев той завършва средното си образование в Търговската гимназия в Пловдив. Там пътя му се пресича с този на Давид Перец и Васил Бараков, които по-късно всички ще започната да наричат „тримата Бараци“. Златю Бояджиев постъпва в ХА през 1927 г., в ателието по живопис на проф. Цено Тодоров. През 1933 г. художникът се дипломира и започва да учителства в Трета мъжка софийска гимназия. В тази година ще свърже живота си с Цена Иванова и ще започне триумфът на твореца Златю Бояджиев, който няма да секне до сетния му дъх. В началото на 50-те години на ХХ в. той ще получи неочаквано мозъчен кръвоизлив и парализа на дясната половина от тялото. Само две години по-късно ще се върне към рисуването, с което започва така наречения „втори период“ в творчеството на художника. Обръща се към нови теми, формира нов живописен език характерен за цялото му по-късно творчество. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив, като завещава богато художествено наследство, което днес е част от редица музейни и частни колекции в страната. Изтъкнатия български художник Атанас Пацев споделя: „В творчеството на Злати Бояджиев нашето изобразително изкуство достига дълбочините на националната чувствителност. Картините му звучат с патоса на предание за живота, за радостите и скърбите на народа, подобно на „Старопланинските легенди“ на Йовков. Това е една многогласна ода на българщината, епос на селския труд. Младите поколения трябва да познават неговото творчество, защото, както казва Леонардо да Винчи, знаенето е необходимо, за да обичаш истински онова, което заслужава обич.“ А Димитър Аврамов пише: „Цялото ни изкуство е много рационално и поради това много скучно. Златю вкара безумието в българската живопис. При него разумът и безумието са съчетани в едно…“
Очакваме ви на 21 февруари от 18:30 ч. в залата на Театър „Любомир Кабакчиев“ за една среща с киното, изкуството и свободния дух на Алцек Мишев.
Художествена галерия на Казанлък има удоволствието да ви покани на специална прожекция на документалния филм „Да летиш с плавници“ (2024, 81 мин.) със специалното присъствие на режисьорката Мария Аверина.
21 февруари, 18:30 ч.
Зала на Театър Любомир Кабакчиев – Казанлък
Вход свободен
Събитието е част от съпътстващата програма към проекта ни „Изплуване“, в която авторката участва.
За филма
Режисьор: Мария Аверина Сценарий: Мариана Светославова и Мария Аверина Оператори: Георги Богданов и Борис Мисирков Монтаж: Нина Алтъпармакова Звукорежисьор: Веселин Зографов Композитор: Петър Дундаков Продуцент: Мартичка Божилова, Агитпроп
Филмът е осъществен с подкрепата на Национален филмов център и Програма „Творческа Медия“ на ЕС.
Картини, пърформанси, експерименти и електронна музика, звучаща в пространствата на две старинни къщи в малък италиански град, разгорещени разговори за съвременното изкуство и трогателни срещи с най-близките хора и места в България след 50 години раздяла. „Да летиш с плавници“ е филм за непрестанното търсене на смисъл в изкуството и живота. Художникът-бунтар и експериментатор Алцек Мишев ни повежда в философско и естетическо пътуване през времето, пространството и идеите.
Отличия
Филмът е носител на 13 награди от национални и международни фестивали, сред които:
Златен Ритон (2023) – Награда на Гилдия „Критика“
Master of Art (2024) – Най-добър български документален филм
Athens International Monthly Art Film Festival (2025) – Best Documentary
Eastern Europe Film Festival (2025) – Best Documentary
Bangkok Movie Awards (2026) – Награда на Гилдията на филмовите критици
Изказваме специална благодарност на екипа на театъра, в лицето на г-жа Нели Шабанова, която е негова директорка, за партньорството и подкрепата при реализирането на събитието.
Художествена галерия на Казанлък ви кани на 16 февруари (понеделник) от 18:00 ч. на концерт с участието на Милан Лазич, Йотам Айнщайн, Марсел Чука – студенти от класа по акордеон на Красимир Щерев към Университета по музика и театър, Мюнхен / Германия.
Тримата млади акордеонисти представят подбрана селекция, разкриваща широките художествени възможности на инструмента акордеон – от стилово прецизни транскрипции на барокови и романтични произведения до оригинални композиции от съвременни автори.
Красимир Щерев един от най-успешните български акордеонисти в Европа – световно признат солист, преподавател и музикант с богата кариера в съвременната музика и академичното обучение. Той е преподавател в Мюнхенския университет за музика и театър от 2015 г., член на австрийския ансамбъл Klangforum Wien.
В програмата са включени произведения от Йохан Себастиан Бах, Михаил Глинка, Мориц Мошковски, Пол Ровсинг Олсен, Лучиано Берио, Франк Бедросян. Репертоарът проследява развитието на акордеона като концертен инструмент и представя неговата богата цветност, динамика и изразност — от елегантната барокова линия до модерния музикален език на нашето време.
ПРОГРАМА
Пол Ровсинг Олсен (1922–1982) Without a title (Без заглавие) (1972) изп. Милан Лазич
Й. С. Бах (1685–1750) Пасакалия и фуга в до минор, BWV 582 изп. Йотам Айнщайн
Лучиано Берио (1925–2003) Sequenza XIII (1995) изп. Марсел Чука
Й. С. Бах (1685–1750) из Английска сюита № 3 в сол минор, BWV 808 Prelude • Allemande • Sarabande • Gavotte I & II изп. Милан Лазич
Франк Бедросян (*1971) Bossa Nova (2008) изп. Марсел Чука
Михаил Глинка (1804–1857) Чучулигата (1840) изп. Милан Лазич
Мориц Мошковски (1854–1926) Испански каприз (1885) изп. Милан Лазич
На 7 февруари (събота) от 16:00 ч. в Къща музей „Ненко Балкански“ отново е време за среща от поредицата ни „Събота в Галерията“. Този път ви каним на среща-разговор с Никола Михов, който ще направи тур в изложбата „Изплуване“: Здравейте и добре дошли…, обединяваща два негови проекта — Forget Your Past и Hello and Welcome to Paris, 2015.
По време на събитието Никола ще представи и избрани книги от проекта ReForget Your Past, за който кани над 30 български и чуждестранни артисти да осъществят артистични намеси върху различни копия от неговата фотокнига Forget Your Past (Жанет 45, 2012 г.). Чрез директна интервенция върху книжното тяло под формата на колаж, рисунка или текст, някои от артистите дават изцяло нов прочит на книгата, като я превръщат в сборник с рецепти, книжка за оцветяване, енциклопедия на чалгата или колекция от хартиени самолетчета.
Кой е нашият гост?
Никола Михов (р. 1982 г., София) е фотограф, визуален артист и куратор със специален интерес към фотокнигите. Работата му е показвана в редица международни групови изложби и фестивали като Manifesta 14 Prishtina, Les Rencontres d’Arles, Франция, и PhotoSaintGermain, Париж. Негови фотокниги са част от колекцията на Мартин Пар в музея Тейт Модърн в Лондон. От 2019 г. е част от кураторския екип на галерия Синтезис в София. Съосновател е на Архив СОЦМУЗ, платформата за фотокниги ПУК! и гост-куратор на първото издание на Sofia Art Book Fair (2017).
