Как един художник успява да създаде визуален език, който говори директно на детското сърце? Как всеки щрих и цвят стават мост между изкуството и литературата?
Румен Скорчев ни показва, че детската илюстрация не е „опростено“ изкуство, а изискано майсторство на комуникацията. Всеки детайл, всеки жест са прецизно осмислени, за да заинтригуват малките читатели и да градят висока визуална култура.
Каним ви на среща от поредицата „Събота в галерията“, в която доц. д-р Сузана Николова ще ни разкаже за детската илюстрация в творчеството на Румен Скорчев – Специфика на визуалния език в жанра на 21 юни 2025 от 19:00 ч. в Централна сграда на Художествената галерия – Казанлък.
Доц. д-р Сузана Николова е преподавател в катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия, куратор на изложби на българско изкуство от втората половина на ХХ и началото на XXI век, автор и съставител на издания за съвременно българско изкуство.
Ако нямате планове, посетете музей „Ахинора“ и станете част от поредната среща от проекта ни „Пос(в)ещение на картина“ – творческа инициатива, създаваща мост между изобразителното изкуство и литературата в нашия град!
Каним ви на среща с Оля Стоянова
20 юни 2025 г. (петък), 18:00 ч., Музей „Ахинора“, гр. Казанлък
Вход свободен
Модератор на събитието ще бъде Гергана Атанасова.
В центъра на вечерта ще бъде емблематичната творба „Ахинора“ (1925) от Иван Милев – произведение със забележителна история, създадено преди точно 100 години. Картината черпи вдъхновение от разказа за царица Ахинора, съпругата на Хан Аспарух, от сборника „Видения из древна България“ на Николай Райнов.
Оля Стоянова – доктор по журналистика, поет, писател и драматург. Два пъти е носител на наградата „Аскеер“ за съвременна драматургия – през 2014 г. за „Покана за вечеря“, която от 11 години е на сцената на театър „София“, и през 2018 г. за „Цветът на дълбоките води“, която се играе и досега в Народния театър „Иван Вазов“.
На сцена са също и пиесите ѝ „Страх за опитомяване“ в Народния театър и „Три пълни обиколки около света“ на независима сцена. Оля е автор на сборника с драматургия „Малки ритуали за сбогуване“ и на сборника с документални истории „Смелостта да бъдеш родител“. А също и на документалните книги „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“. Има два сборника с разкази – „Висока облачност“ и „Какво сънуват вълците“. За стихосбирката „Улица „Щастие“ получи националните награди „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“. Най-новата ѝ книга е стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“. Главен редактор е на програма „Христо Ботев“ на БНР и хоноруван преподавател в Софийския университет.
Имаме удоволствието да поканим всички любители на изкуството и историята на лекция на тема „Художественият отдел при Първото пловдивско промишлено изложение през 1892 г. и художникът Димитър Николов Багранов (Багрилов)“. Лекцията е част от образователната платформа „Събота в галерията“ и нейния модул „История на изкуството за всички“, който през годините екипът на Художествена галерия – Казанлък, успя да утвърди като ценен източник на знания за българското изобразително изкуство и възможност за непосредствено общуване с публиката.
Лекцията ще се проведе на 14 юни (събота) 2025 г. от 17:00 часа в Художествена галерия „Борис Денев“. Лектор ще бъде д-р Пламен В. Петров, изкуствовед и директор на Художествената галерия в Казанлък.
Лекцията ще разкрие малко известни аспекти от ранния период на модерното българско изкуство, фокусирайки се върху значението на Първото пловдивско промишлено изложение от 1892 г. като ключово събитие за развитието на художествения живот в България. Ще бъде обърнато специално внимание на участието и приноса на художника Димитър Николов Багранов (Багрилов), чието творчество и живот са неразривно свързани с формирането на българската художествена сцена след Освобождението във Велико Търново.
Присъстващите ще имат възможност да научат повече за контекста, организацията и произведенията, представени в художествения отдел на изложението, както и за ролята на княз Фердинанд I Български в този процес. И, разбира се, за фигурата на Димитър Багранов (Багрилов). Лекцията ще предложи поглед върху това как подобни събития са подпомагали утвърждаването на българските художници и са допринасяли за културното развитие на страната.
„Събота в галерията на път“ е проект на Художествена галерия – Казанлък и представлява разширение на успешната образователна платформа „Събота в галерията“, която вече три години привлича разнообразна публика. Новият проект е фокусиран върху казанлъшките художници, оставили своя отпечатък в различни градове на България. Към всяка лекция ще бъде заснето видео, което ще бъде предоставено онлайн на сайтовете на партньорските галерии, за да достигне до по-широка аудитория.
Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Разпространение’24“ на Националния фонд „Култура“.
Каним ви да се присъедините към нас в събота, 14 юни 2025, от 11:00 часа в централната сграда на Галерията в Казанлък за онлайн излъчване на лекторския модул „Проблеми на съвременното изкуство/2025″.
Това е чудесна възможност да се запознаете с водещи личности от света на съвременното изкуство и да станете част от международния диалог, който фондация „Процес – Пространство“ развива вече 30 години.
Програмата включва представяния на:
Венелин Шурелов – художник, преподавател и сценограф
Деян Павлов (България/Испания) – арт консултант и мениджър
Катрин Зингер – журналист и филантроп, съосновател на фондация „Зингер-Захариев“
Марина Щербенко – куратор и директор на Щербенко Арт Център, Украйна
Катя Тричкова – филмов продуцент
Специален акцент в програмата е прожекцията на документалния филм „Човекът, който не можеше повече да мълчи“, номиниран за наградите „Оскар“ и „Сезар“ в категорията късометражен документален филм през 2025 година. Това събитие е част от дългогодишната традиция на международния фестивал „Процес – Пространство“, който обединява над 600 артисти от повече от 65 държави по света.
Елате да споделим заедно тази вдъхновяваща среща със съвременното изкуство!
Събота, 14 юни 2025, 11:00ч., Централна сграда на Галерията в Казанлък
Рози, 1925 маслени бои върху платно, 50 × 39,5 cm Художествена галерия ,,Елена Карамихайлова“ – Шумен
Скъпи приятели на галерията и гости на Казанлък,
Художествена галерия – Казанлък ви кани на специален уикенд, посветен на изкуството и розите, който ще се проведе в рамките на Празник на розата.
В събота, 31 май, от 11:00 до 12:00 ч. пред Музей „Ахинора“ ще се състои „Розова акция“. В навечерието на Международния ден на детето каним нашите най-млади приятели да превърнат паветата пред музея в собствена розова градина с помощта на цветни тебешири, вдъхновени от картината „Розова градина“ на Иван Милев (при добро време).
През деня в Централната сграда на галерията започва и активността „По следите на розите“. С помощта на специален работен лист децата ще могат да открият картини с рози в експозициите и да научат повече за начина, по който художниците пресъздават красотата на това цвете. Всички посетители до 18 години влизат безплатно, като най-малките трябва да бъдат придружени от възрастен.
От 19:00 ч. в галерията ще се проведе тур и лекция „С розите на Елена Карамихайлова“, посветени на изложбата „…И продължавах да рисувам сама“, организирана по повод 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“.
В неделя, 1 юни, от 18:00 ч. ще бъде открита изложбата „Минипринт Казанлък“ – експозиция за съвременна малка графика, организирана от Петър Бояджиев и Даниела Зекина. Изложбата представя вълнуващ диалог между традицията и иновацията чрез висококачествени произведения на художници от цял свят. Активността „По следите на розите“ продължава и в неделния ден.
Събитията са част от програмата на Празника на розата, организиран от Община Казанлък. Елате и се потопете в света на изкуството и аромата на розите!
На 17 май ви каним да преживеем заедно една специална вечер, посветена на изкуството, културата и вдъхновението. Програмата на Нощта на музеите предлага богато разнообразие от събития за всички възрасти и интереси.
В 17:00 ч. в Централната сграда ще се състои литературна среща с представяне на книгата „Въпреки всичко: българските писатели в годините на цензурата“ от Кристина Патрашкова. От 18:30 ч. в Къща музей „Ненко Балкански“ ще се проведе художествената акция „Портрети“ с участието на утвърдени художници. В 19:30 ч. в Къща музей „Дечко Узунов“ ще бъде открита самостоятелната изложба на Лиляна Петрова с куратор д-р Любен Малчев.
Вечерта продължава в 20:30 ч. с фолклорна прелюдия с участието на Фолклорен ансамбъл „Палавници“ към Народно читалище „Жар 2002“ – Казанлък и младата изпълнителка Яна Славова. От 22:00 ч. пред Музей „Ахинора“ ви очаква впечатляващо огнено шоу на група „Палячи“, а в 23:00 ч. в Централната сграда ще се проведе интерактивната детективска игра „Да потърсим нощта“ с предварително записване и награди за победителите.
През цялата вечер посетителите ще могат да разгледат временните изложби и постоянните експозиции в Централната сграда, Къща музей „Ненко Балкански“, Къща музей „Дечко Узунов“ и Музей „Ахинора“. Всички музейни пространства ще бъдат отворени за посещение.
Ако нямате планове, посетете музей „Ахинора“ и станете част от второто събитие от проекта ни „Пос(в)ещение на картина“ – творческа инициатива, създаваща мост между изобразителното изкуство и литературата в нашия град!
15 май 2025 г. (четвъртък), 18:00 ч., Музей „Ахинора“, гр. Казанлък
За наша радост, гост на събитието ще бъде Яница Радева – авторка на стихосбирките „Друг ритъм“ и „Кошерът на думите“ и няколко романа („Бонбониерата“, „Сезонът на Йоана“, „Пътят към Тива“, „Поздрави от Хадес“. Най-новият е „Годината, която започна в неделя“ (2024). Носител е на Славейковата награда за 2009 г., на първа награда от конкурса за разказ „Яна Язова” и на наградата „Рашко Сугарев“, на Грамота за млад автор от Министерството на културата за „Бонбониерата”. Има номинации за роман на годината на НФ „13 века България“ за „Пътят към Тива“ и „Поздрави от Хадес“ и др. „Годината, която започна в неделя“ е в късия списък за наградата „Перото“ и получава номинация за наградата на книжарници „Хеликон“ за 2024 г. При нас Яница идва освен с текста си, посветен на Ахинора, но и с последния си роман – „Годината, която започна в неделя“.
Специална изненада: заедно с Яница ще ни гостува и Маргарита Дончева, художник на корицата на „Годината, която започна в неделя“. Създател е творческото ателие „калИГРАфия“ и е провела над 70 курса по калиграфия в цялата страна. Създала е поредица от калиграфски изложби. Участвала е в изложби на плаката в Двореца на нациите – Женева, Барселона и др. Автор е на корици за летописите на театрите в Сливен, Пазарджик, Варна и София, на корици за издателствата „Жанет 45“, „Хеликон“, „Авлига“, „Валентин Траянов“. Създава пощенски марки, пликове и печати към Министерството на пощите и далекосъобщенията.
Модератор на събитието ще бъде Гергана Атанасова.
В центъра на вечерта ще бъде емблематичната творба „Ахинора“ (1925) от Иван Милев – произведение със забележителна история, създадено преди точно 100 години. Картината черпи вдъхновение от разказа за царица Ахинора, съпругата на Хан Аспарух, от сборника „Видения из древна България“ на Николай Райнов.
Елате да дорисуваме с думи съдържанието на картината-домакин и да допишем с рисунка представата за нашия гост-автор! Калиграфията ще добави празнично заглавие на емоциите, които ще споделим заедно!
Преди 100 години Иван Милев създаде своята забележителна творба „Ахинора“ – мистичен образ, който съчетава сецесионни влияния с българската народна традиция. Днес тази картина е не просто произведение на изкуството, а символ на националния дух и женската сила, оставил дълбока следа в българското културно съзнание.
Искаме да споделим с вас моменти от културната инициатива, която се проведе под патронажа на г-жа Десислава Радева, съпруга на президента на Република България, и с участието на г-жа Наталия Киселова, председател на Народното събрание.
В чест на тази годишнина, Художествената галерия в Казанлък организира проект, който поставя вдъхновяващия образ на Ахинора в диалог със съвременността. Поканихме 100 забележителни жени, свързани с Казанлък – лекари, учители, предприемачи, творци, общественици, спортисти и майки – които с делата си допринасят за развитието и културната идентичност на нашия град. Д-р Пламен В. Петров, директор на Художествената галерия, представи на гостите историята на творбата и нейното значение за българското изкуство. „В художествено отношение, „Ахинора“ може да бъде определена като един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство,“ сподели той.
Събитието започна в Художествената галерия с вълнуващи изпълнения на хор „Ваня Монева“и приветствие към гостите от доц. д-р Аксения Тилева, заместник кмет на Община Казанлък.
Г-жа Наталия Киселова, председател на Народното събрание емоционално припомни за първия си досег с творчеството на Иван Милев от ученическите ѝ години.
Акцентът на събитието беше дискусионният панел, в който участваха г-жа Десислава Радева, съпруга на президента на България , г-жа Мария Гинева от сдружение „Бъдеще за децата“ и г-жа Севдалина Карабоюкова. Разговорът, модериран от журналиста Васил Христов, президент на Foreign Press Association в Лондон, засегна множество аспекти на женската идентичност. Дискутираха се както историческите измерения на образа на българката, така и съвременните предизвикателства. Участничките изразиха общото мнение, че в днешно време се поставя твърде голям акцент върху външния вид на жените, а не върху техните професионални и личностни качества.
Инициативата създава уникален архив чрез фотографии, интервюта и лични истории на поканените дами, документирайки приноса на жените към общността и подчертавайки ролята на Художествената галерия като активен културен медиатор.
„Превръщаме галерията от традиционен музей в модерно пространство за комуникация и среща на различни поколения, идеи и култури,“ споделя д-р Петров.
Благодарим на всички участници и гости, които направиха това събитие незабравимо!
От днес, четвъртък, 1 май 2025 г., в музей „Ахинора“ отваря врати изложбата „ВИЕ НЕ РАЗБРАХТЕ КОЙ СЪМ АЗ… 100 години след постигането на една мечта“, посветена на Иван Милев. Експозицията ще бъде достъпна за посетители до ноември 2025 г.
В събота, 3 май, от 19:00 ч. в централната сграда на Художествената галерия в Казанлък ще се проведе съпътстваща лекция на тема „Иван Милев – по пътя на една мечта. 100 години по-късно“. Лектор ще бъде директорът на галерията д-р Пламен В. Петров. Събитието е част от програмата „Събота в галерията“. След лекцията посетителите ще имат възможност да разгледат изложбата.
ВИЕ НЕ РАЗБРАХТЕ КОЙ СЪМ АЗ…
100 години след постигането на една мечта
май – ноември 2025 Музей „Ахинора“
„Гнуся се днес от всичко и търся истината у себе си, а там има много“ – ще напише в свое писмо Иван Милев от 15 януари 1921 г. до архитекта, писателя модернист, критик и общественик Чавдар Мутафов. И действително именно като път към търсене на истината у себе си може да бъде възприемано цялото творческо странстване на Иван Милев като художник. Към него той поема не по-късно от 1914 г., откогато датира и първият му познат ни визуален творчески опит, днес част от архивното наследство на Художествена галерия – Казанлък. Още на 6 ноември 1917 г. Иван Милев дава и своята дума, записвайки в дневника си: „От днес мой другар и съпътник в живота ми става моето хубаво изкуство. Аз него най-обичам и на него съм служил открай“. Два дни по-късно ще подреди и първата си самостоятелна изложба в родния град Казанлък, а след 3 години, още непристъпил през прага на Държавната художествена академия в София, ще дръзне да се заяви като художник и в столицата. Оригиналният плакат от тази първа голяма изява, с негов автопортретен образ, е запазен и продължава да свидетелства за серизоното му намерение да намери свое място на художествената сцена. Сякаш напук на острата лична констататция: „Аз, един провинциален, селски даскал – кой би повярвал в нещо на мен – разбира се, никой!“.
Това като че ли е сред мотивите, които ще го тласнат към преследването на една бюрократична цел – да се дипломира в професионално учебно заведение, макар да е убеден, че „у нас са свикнали да питат где сте свършили – коя Академия, както не малко питаха и мен, но те не знаят какво е дар, художествен огън, нюх и т. н.“. От приема в Държавната художествена академия до дипломирането изминават 5 години. Междувременно въпреки критиките, или пък тъкмо заради тях, през юли 1922 г. ще се осмели да отправи молба към ръководството на учебното заведение да му бъде предоставен салон, за да подреди своя нова изложба. Молбата му е отхвърлена, но не и надеждата за успех. През декември същата година той депозира ново искане със същото намерение. Какво е накарало ръководството на институцията да се съгласи, едва ли някога ще узнаем, но на 6 януари 1923 г., в салон № 2 на Академията той постига целта си. По повод видяното в изложбата Стефан Митов е категоричен: „За първи път в нашето декоративно изкуство и то в своите най-големи пана Милев се домогва да долови съществените елементи на нашия национален декоративен стил. Най-добре постига той това в колорита, даже в работи, които по сюжет не са национални. Има нещо ориенталско, силно, брутално ярко, кипящо-жизнерадостно и буйно в силните хармонии, в които са издържани неговите работи“. Критикът обаче няма да спре дотук. Остро ще отсъди: „Всички изложени работи, обаче, говорят за твърде слабо владение на рисунката, почти пълно непознаване на формата… работите въобще изглеждат повърхностно живописни, като красива тапицерия, липсва им дълбочина и внушителност, макар че явно художникът се стреми към символизации и вглъбяване“.
Това обаче е само едно мнение. На 29 юни 1925 г. Иван Милев получава Свидетелство № 263 от адиминистрацията на Държавната художествена академия, удостоверяващо юридически правоспособността му да се назовава „художник-декоратор“ и да „упражнява свободно професията си“. Не само на думи, не само на дела, но и „на документ“ той вече е художник. А му остават по-малко от 18 месеца живот. Живот, в който да покаже изкуството си, в което иска Другите наистина да повярват. Не на думи, а същински да усетят, да разберат. Настоящата изложба, подредена в музей „Ахинора“ днес, 100 години след дипломирането на Иван Милев, е повод за пътешествие из краткия, лъкатушещ в своите пластически търсения творчески свят на автора – от първите оцелели опити до съзряването му в ателиетата на Държавната художествена академия. Възможност всеки зрител сам да съотнесе известните ни днес факти за житейския път на художника към достигналите до нас образи, излзели изпод четката му между 1915 и 1925 г., по-голямата част от които днес се опазват в колекцията на ХГ– Казанлък. Изложба – стремеж да се доближим до знанието за Иван Милев и чувствителността му към „родното“, в цялото многообразие от нюанси, които това понятие съдържа в себе си.
Още през 1921 г., като обвинение срещу Чавдар Мутафов, Иван Милев пише: „Аз съм Артист – това зная – нося в себе си днес огън, който може би утре ще угасне, но днес аз съм художник“, а сетне добавя огорчено: „Вие не разбрахте кой съм аз…“. И днес, десетилетия по-късно, същите тези думи се явяват като припомняне, като мрачен стон, че в своето съвремие Иван Милев остава сякаш действително неразбран в погнусата си. Заради характера си. Заради краткия си земен път. Досущ като в днешния ден, в който все по-трудно разпознаваме големите стойности около себе си.
Не пропускайте възможността да посетите изложбата още от днес и да се включите в лекцията на 3 май!
Каним ви на едно вълнуващо културно преживяване в Художествената галерия на Казанлък тази вечер (четвъртък, 24 април 2025г.) от 17:30 ч.!
Специален гост: Георги Тошев, който ще представи новото допълнено издание на книгата „Години любов“, посветена на великата българска актриса Невена Коканова и документалния филм „Пътуване“, разкриващ непознати моменти от живота на актрисата. В книгата са включени над 250 уникални снимки от личния архив на дъщерята на Невена Коканова – Теодора Шарланджиева, много от които се публикуват за първи път!
Събитието е част от откриването на фотографската изложба „Каменното гнездо“ с творби от Националния фотографски пленер в село Иглика – любимото място и убежище на Невена Коканова.
Заповядайте на 24 април 2025г. от 17:30 ч. в Художествена галерия – Казанлъкда се потопим заедно в магията на изкуството, фотографията и кинематографията, почитайки паметта на една от най-ярките звезди на българското кино!
