Единственият изцяло съхранен османски храмов обект в Казанлък – Ески (Бюйюк) джамия, се датира от Цвета Райчевска и Яна Танева в границите между 1537 и 1662 г. Изследователките определят епиграфския паметник над вътрешния вход като доказателство за мащабна реконструкция на сградата, осъществена през 1839–1840 г. С този строителен етап се обвързва и появата на мраморната чешма от 1259 г. по Хиджра (1843–1844 г.). Първоначално поставена в непосредствена близост до входа на преддверието, по-късно тя е изместена на няколко метра встрани и е интегрирана в новата оградна стена на имота.
Проф. Любомир Миков включва съоръжението в своето фундаментално проучване на османските обществени чешми в българските земи (XV–XIX в.). Той го определя като еднофасадно, с два чучура и общо корито. Конструкцията се състои от пет правоъгълни мраморни блока. Централният панел е хлътнал спрямо останалите четири, оформяйки плитка ниша, и носи богата растителна орнаментика с барокови характеристики. Страничните и горната плоча също притежават частична декоративна обработка. Двата чучура в долната част са изгубени, като са запазени единствено техните гнезда. Над централната композиция е поставена допълнителна плоча със строителния надпис, структуриран в пет реда и две колони, с изписана година (1259) в долната част.
През първите десетилетия на XX в. в преддверието на джамията е издигната още една чешма – шестстенна, представител на многофасадния тип.
В колекцията на Художествена галерия – Казанлък образът на джамията е съхранен в живописни творби на Ганю Иванов, Ненко Балкански, Константин Трингов и др.
Хабибе Мехмед
—
Ески (Бюйюк) джамия, 1537–1662