Казват, че „две сили внасят динамично напрежение в творчеството на добрия художник, а именно: в съзнанието – вечно неудовлетвореният порив да се приближи до природата, а в подсъзнанието – страхът да не се приближи твърде много до нея“. И като че ли тъкмо това напрежение е белязало цялото артистично домогване, с което вече повече от тридесет години безспорно разпознаваме художника Андрей Янев. И преди всичко онзи дял от работата му, в който земно и небесно, светско и религиозно, мистично и профанно се свързват в единно цяло като при никой друг съвременен визуален артист у нас. Прекрачил през прага на своето шесто десетилетие на житейския си път днес той ни изправя пред поредната си изложба. Тя е своеобразен прецедент в утвърдената у нас, а и не само, практика на всяка своя кръгла годишнина художникът да подрежда своя мащабна изложба. Именно в пространството между добре обмисления жест и спонтанното решение трябва да се намести изложбата „Съветът“, в центъра на която е една-единствена творба – едноименно живописно платно, което сам Андрей Янев определя като „откровение“ (от гр. Αποκάλυψις – „разкриване“, „смъкване на завеса“).
Напускането на традиционното изложбено пространство и разгръщането на изложбата „Съветът“ като намеса в постоянната експозиция на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките е истинско предизвикателство, но и особена привилегия и възможност за създаването на динамично напрежение между минало и настояще. Изборът не е случаен, а тъкмо напротив – съзнавана творческа задача, възбудена от факта, че става дума за архитектурно пространство, обособено в обиталище на хилядолетната история по българските земи. Вместилище на различни култове и религиозни опити, на следи от различни общества, но и територия, пазеща духа на своята първоначална функция – известната Буюк джамия, мюсюлманският молитвен дом в сърцето на града. Историческите пластове, които това пространство опазва и до днес, са свидетелство за изключителната игра на времето, отвъд идеологии и парадигми, да свързва тихо, но и арогантно, без капка безпокойство, на пръв поглед непримирими противоречия. На фона на този често несъзнаван, оставащ невидим спектакъл от апории, се явява изложбата „Съветът“, в която една живописна творба и един скулптурен обект разказват една стара история. Всъщност прастара, поне колкото следите, оставени от човешкия брод по земната твърд.
„Съветът“ е картина, която Андрей Янев ще създаде преди точно 20 години. След неочаквано споходило го видение, след „смъкване на завесата“ между Тук и Там, той документира видяното, чутото, съ-преживяното. Без редакции, само за един ден. Върху платното намират свое въплъщение обезпокоилите го образи. Не лица, а нозе. Нозе на човеците, на мъдреците от храма или на старците от синедриона – кой може да ни каже? И не материя, а безплътната сянка на ангела се възправя срещу им. За съвет или в очакване на присъдата – „с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Битие 3:19). В потвърждение на тези думи в изложбата се явява „намереният“, а сетне позлатен къс дърво. Дърво като ребро. И написано е: „От Адам взе ребро и Жена сътвори, а сега в ребрата бе прободен Сам“. Така между блясъка на златото и мрака попада нашият поглед – на незаинтересовани наблюдатели, на любители на изкуството, или пък на познавачи на творчеството на Андрей Янев. Едва ли обаче на някого ще убегне отказът на автора да се приближи прекомерно до видението си, до невидимото за нагледа, и в същото време – огорчението му, че не се е осмелил да го стори по-дръзко. Именно в тази зона на напрежение трябва да бъде мислена изложбата „Съветът“. Не изложба, а пътешествие из едно интимно стихоплетство в живопис. Не пътешествие, а изповед с четка. Молитва, приютена в пространството на музея. Не изложба, а извечно прошение за съд.
Изложбата „Съветът“ се осъществява в партньорство между екипите на НАИМ при БАН и ХГ – Казанлък и е първа от цикъла изложби, с които художникът Андрей Янев отбелязва своя 60-и рожден ден.
Изложбата се реализира под патронажа на президента на Република България г-н Румен Радев.