Наследството на Димитър Сотиров
Художественото наследство на Димитър Сотиров е от онези присъствия в историята на българското изкуство, пирпомнящо, че ролята ни в глобалното настояще, което населяваме, е не да обвиняваме или прощаваме, а сякаш единствено да разбираме. Това е сбирка от артефакти, която като че ли е белязана от чувствителността на автора, тръгнал си от света на живите твърде рано, едва достигнал своята 60-годишнина, към обемащата все повече живеенето ни атрофия на индивидуалното. Оттласнал се от изначалната потребност на артиста за оригиналност, Димитър Сотиров се фокусира изключително върху обикновеното, чието въплъщение в рисунка, живопис или скулптура се превръща в подстъп към опрощението, но не през емоционални примирения или оправдания, а през същностното съзнаване на падението ни. Разбиране, започващо от обследване на формата; преминаващо през идентификация на състоянието на реалното битието, в което обектът се ражда, присъства и умира; и достигащо до „диагнозата на духовните страдания на нашето време“. С трезвост на демиург, със сетивност на поет и с познавачество на философ Димитър Сотиров изявава в материал неуловимия в шумотевицата на съвремието ни глас на тишината.
В изложбата „Гласът на тишината“ е поставен акцент върху три кавалетни скулптурни реализации, в които можем да мислим, че се отразява цялото му творческо наследство и почерк. Създадени в периода на неговото израстване като художник в началото на 80-те години на миналия век, това са три скулптури, в които Димитър Сотиров се концентрира изцяло върху скулптурната задача за лицето. Решени със съвършено различна работа с материала произведенията „Маски“, „Дон Кихот“ и „Глава“ ни разкриват многоликост в пластиката на автора, която той ще отстоява до сетния си дъх – от суровата, в нещо първична изява на формата, през ювелирната работа с детайла, до респектиращата обобщеност на плътта, доведена до знаковост. Но тези три скулптури ни показват и може би най-важното – устойчивото любопитство на автора към човека и стремежа му да улови всякога умълчаната пред низостните стойности на битието душа. Душа, която художникът изразява най-ясно във формата на лицето. Както подчертава Георг Зимел, „във видимия свят обаче нищо не допуска сливането на токаво голямо многообразие от форми и повърхности в безусловно симслово единство, като лицето“.
Изложбата „Гласът на тишината“ е не само почит към художника и неговото значимо и тихо присъствие в историята на скулптурното изкуство в страната ни, но и опит за осмисляне на собственото ни съществуване, в което лицата ни са част от неподозирания само преди столетие визуален вертеп на социалните мрежи. Лица, о-без-образ-ени изпод ръцете на „ангелите“ на естетическата хирургия, които се обособиха в изразители не на индивидуалното, а на колективния ни страх от безсмислието на делника. Панаир на човешката суета, в който тишината абдикира от съществуването ни. Тишината, паузата, покоят, които ни даваха възможност да сравним, да оразличим, да чуем, да разберем, да познаем, да споделим, да проговорим. А когато случайно се проявят, те като че ли са резултат от собественото ни отсъствие. От несъзнаваната, изостряща се тревожно, наша неспоспособност да чуем гласа на тишината.
Програма ЗАЕДНО е най-новият проект в развитие на екипа на Художествена галерия – Казанлък, с който институцията цели да разшири дейността си и да изгради мрежа от партньорства с други културни и образователни институти, опериращи на територията на Община Казанлък. В рамките на програмата, водени от желанието си за съвместност и приближаване до публиките, екипът ни подпомага осъществяването на идеи на други културни оператори, идеи, свързани с популяризирането на художественото наследство от Долината на розите и неговото съвременно представяне, разбиране, преоткриване.
Проектът се осъществява по инициатива на г-н Георги Данев, секретар на читалище „Просвета 1908“ – с. Овощник. Екипът на Художествена галерия – Казанлък изказва своите благодарности на проф. д-р Нели Бояджиева и г-н Иван Гранитски за оказаното съдействие и емоционална подкрепа при реализацията на изложбата, която е част от събитията, посветени на 75-годишнината от рождението на Димитър Сотиров.
Представените в изложбата творби са част от колекцията на Художествена галерия – Казанлък.