Темата за социалния пол в по-голямата си циркулация сред българското общество съществува в своята изкривена етимология, преоблечена и побългарена в нарицателно. „Джендър“ в своята морфология е с чист социален ген и това автоматично го превръща в политически инструмент за създаване на идеология от една страна, а от друга в „невероятно вкусно мезе за маса, което пие всичко“. Дискурсът в половото самоопределяне минава през социалното и поради тази причина е обширен и сложен за извеждане на каквито и да било поанти и точно от тази позиция трябва да бъде разбирана настоящата изложба. Тя се ангажира с това да повдигне въпросите за социалния пол през контрола над човешкото тяло.
Цензурата и забранените думи, които прикриват истината за сексуалното възпитание, раждат табута, чиито опити да се дискутират се превръщат в повърхностни шеги или обиди, храносмилайки се лесно, а това не са теми от типа „Fast Food”. Отказът от вникване в същината на нещата ни ограничава да разсъдим голотата в дълбочина, а вместо това ние я затваряме в социално тяло, с което се храним, което можем да унизяваме, ограничаваме, изолираме. Можем да го естетизираме, обливайки го в наивно целомъдрие и умело да прикриваме собственото си невежество.
„Някои риби сменят пола си“ е една прелюдия, напомняне за наличието на различия и тяхната уникалност. Напомняне, че тялото e дреха на самосъзнанието, а контролът над него не се определя само и единствено през етическа и естетическа приемственост. Подчинението на целомъдрието и доминиращите морални порядки са в устите ни „разядки“, с които враждебно отричаме правото на самоопределяне.
„Произходът на света“ на Курбе ни каза достатъчно още преди два века, а сега ние се възпитаваме чрез порното, защото разговорът за секс се превърна в „неприличен“ и чрез забраната си стана циничен. Достъпът до порнография даде от всичко за всеки, а отвъд това тя все пак разкрива наличия и доказва, че сексуалността бива всякаква, надскачайки фетиша и перверзията. Защото сексуалността е територия, на която имаме правото да се заявим такива каквито сме. Да мислим за това как изглеждаме, как се чувстваме в собственото си тяло, чрез което изпитваме удоволствия и задоволяваме потребности. Всичко това са избори, които също израстват от крехки кълнове. Избор е и да не бъдат смачквани.