За изложбата
Иван Петров е роден през 1977 г. в гр. Казанлък, където е и първата му среща с изобразителното изкуство – едва на 4-годишна възраст. В детската градина прави илюстрация по Ангел Каралийчев, която е представена на изложба в тогавашния пионерски дом. Последните му изяви са на традиционните есенни салони в родния град. В ателието се трупат стотици картини и именно те са провокацията да бъде подредена първата му самостоятелна изложба „Пейзажът като пространство на Аза“.
След първите рисунки Иван Петров избира да продължи образованието си в художествената гимназия в родния град, но квотните ограничения по териториален прием го възпират. Налага се да кандидатства отново на следващата година с приравнителни изпити. Увлича се от изкуството на импресионизма, за което научава от текстовете на Анри Перюшо. Кандидатства в Художествената академия, изкарва висока оценка на изпита по рисуване, но трябва да отбие военната си служба.
След уволнението продължава обучението си в Лесотехническия университет, където е привлечен от лекциите на проф. Димитър Ерменков и доц. Саша Лозанова. Напуска след първата година, отегчен от математиката и техническото чертане. От този кратък период е възбудата му към експресията, по-късно и към неоекспресионизма и абстрактния експресионизъм, видени в европейските музеи. Именно при пътуванията си се запознава на живо с творби на Ел Греко, Веласкес, Едвард Мунк и по-късните Георг Базелиц, Антони Тапиес, Марк Ротко. От тези първи докосвания създава в себе си убеждението, че не трябва да съществуват рамки в изкуството.
Въпреки връзките с европейския модернизъм, изложбата не бива да се разглежда като отражение на увлеченията. Защото експериментът е главната движеща сила. От самото създаване на боята до следите които оставя. Иван Петров сам подготвя платната, върху които работи – от опъването им, през грундирането до изготвянето на боите.
Изложбата представя творческите пластически изследвания на автора към един от класическите жанрове в системата на визуалните изкуства – пейзажът. По-точно към фрагменти от тях, разкриващи ни фокусиранията му върху обектното посредством различни техники и изобщо експерименти. Пейзажът е жанрът, в които най-пълно може да бъде проследено и представено развитието му като художник и индивидуалните му естетически позиции. В тях можем да видим и афинитета му към експресията – първоначално търсена в натурата, а на по-късен етап изведена до тоталност, довела до метаморфозата на пейзажа в абстракция. Това специфично освобождаването от конкретното, което е само повод за творческо полагане, му позволява да представи себе си с по-задълбочена изразност и не по-малко важното – до решаване на сложни пластически задачи.
Изложбата на Иван Петров представлява личен разказ за процеса на опознаването на Аза. Въпреки несигурността и благодарение на развитието на артистичността. Експозицията маркира важните моменти по пътя на облагородяването – осъзнаването на необходимостта от творческия процес, съмнението и несигурността в собствените възможности, волята за налагане на упорития труд като възможно решение. Този акт е и свойствена победа, защото чрез самостоятелната си изложба Иван Петров – Аза заявява себе си като човек с реален, личен и социален Аз-образ.
