Опознаването на архитектурния облик на града и пресъздаването му в картини е вълнувало българските художници още от времето на първото поколение от тях, което започва да работи в страната ни след нейното освобождение, със забързания стремеж към европеизация на изкуството ни. Тенденция, която можем да проследим и в редица платна съхранявани във фонда на Художествена галерия – Казанлък. Картини, свидетелстващи за времето, в което са създадени, и в които не рядко откриваме вече несъществуващи обекти от града, който населяваме.
Преди четири години, още като ученик, Калоян Янакиев започва да подготвя цикъл от акварелникартини, представящи емблематични сгради от Казанлък – архитектурни образци от края на XIX и началото на XX век. Наблюдавайки как в продължение на години голяма част от къщите на града се рушат и изгубват физически или функционално, и биват отмити от общия образ на пространството, той прави опит, чрез ефирността и елегантността на предпочитаната от него акварелна техника, да пренесе на картона една нехарактерна черта на архитектурата, която урбанизацията все повече засилва – да избледнява, преливайки се в нови пространствени решения.
Изложбата препраща към голямата тема за опазването на недвижимото културно наследство и начините за неговото съхраняване, защото живеем във времена, в които човечеството, в опитите си за обновление, размества логиката на процесите и първо разрушава, преди да е опознало и проучило. Живеем в градове населени с хора, които непрекъснато въздействат върху миналото, променяйки по този начин и собствената ни идентичност.
Една изложба, в която ще бъдем въвлечени да изследваме града през други очи. Ще вървим по улиците и тротоарите му с поглед, търсещ сградите, скрили в себе си историята на емблематични за Казанлък места и фамилии. Личности, чието присъствие и принос за развитието на града ни изглеждат невъзможни за забравяне, но по някакъв начин го правим и изличаваме от паметта на времето, с незнанието си, натрупани културни пластове.
Това е разказ за един град, в който някои са отскоро, други цял живот, а някои само преминават. Хора, които може би не се познават, може би никога няма да се срещнат, но тази изложба ще бъде техният общ поглед към онова, което все още можем да опазим и съхраним, за тези, които ще разказват след нас.
Ще се изкачим и по хълмовете, там, където сградите се превръщат в размити акварелни петна, а тротоарите в пътеки, но само за да си припомним, че навсякъде сме обградени от история, за която трябва да говорим, за да не позволяваме неспирно бърборещият град да прикрива необосновани човешки решения.
Време е за онези писма, които всеки трябва да напише за себе си, за да не се окаже един ден, че стоим пред затворената врата на безвъзвратно промененото или изчезнало недвижимо културно наследство. Писма, които е време всеки да подпише сам, с много обич, за да не преглъщаме все по-трудно, загледани в избледняващия облик на градовете си.
Калоян Янакиев е роден през 2004 г. в Казанлък. С рисуване се занимава от 8 годишна възраст. В продължение на 10 години учи рисуване в Школа по изобразително изкуство „Ренина“ в град Казанлък. През 2023 г. се дипломира в НУПИД „Дечко Узунов“ със специалност „Пространствен дизайн“. В момента е студент по право в Нов български университет, но продължава заниманията си с рисуване. Има награди от различни детски и ученически конкурси за изобразително изкуство, сред които са тези от „Малък зограф“ и „Наследниците на Дечко Узунов“.