Любен Малчев е сред младото поколение визуални артисти, които вече са намерили своето място на съвременната художествена сцена в страната. Неслучайно откриваме името му и в проекта „Art Start“[1] като творец, чието развитие трябва да следим. И това не е само защото е носител на няколко национални награди за млад автор и за живопис. Нито пък заради явяванията на негови картини в изложбени пространства като галериите „Рафаел Михайлов“ (Велико Търново), „Райко Алексиев“ (София), „Стубел“ (София), „Шипка 6“ (София). Онова, което поражда любопитството ни към присъствието на Любен Малчев в артистичния живот, е провокирано преди всичко от живописта, която той ни показва – съвременна живопис, отразяваща не просто личните му, а тъкмо напротив, като че ли изключително общите ни възбуди, вълнения, пристрастия, опасения, които може би често не съзнаваме, но сякаш те са онова, което ни обединява въпреки тревожното разединение в глобалното ни живеене. И първата самостоятелна изложба на Любен Малчев, която се открива на 18 март в Художествена галерия – Казанлък, е своеобразно свидетелство както за оправданите ни очаквания спрямо него като художник, така и за продължаващата му вяра, че съвременното изкуство е всякога на целта си, щом чертае планове и генерира хоризонти.
Изложбата „Стената“ на Любен Малчев е доказателство за последователността на художника, защото тя може да бъде мислена като своеобразно продължение на темата, която го занимаваше в предишни негови пластически търсения – монументите. Сам художникът споделя, че всъщност онова, което го вълнува в битността му на артист, е провокирано от потребността му да рефлектира случващото се: „То ме провокира чисто журналистически да реагирам на действителността. Работите ми са инспирирани буквално от новини, репортажи и снимки, които са наситени с терор, страх, несправедливост и власт. Монументи на абсурда и утопични стремежи. От човека, който е все по-малък и безвластен и от друга страна, човекът, който руши, убива и управлява, обзет от псевдовярвания. Интересува ме какво се случва сега. Не искам да оставам безразличен към цялата тази лудост, от една страна смешна, а от друга – страшна и безмилостна“.
Изложбата „Стената“ е цикъл от 10 живописни платна и свързани с тях обекти, с които Любен Малчев се обръща към архетипната ни представа за стената, която в ХХI век претърпя неочаквано ново въплъщение. От 4 февруари 2004 г. тя се изправи срещу ни в своята виртуална карнация – Facebook wall, като част от социалната мрежа Facebook, която днес, почти 20 години по-късно, със своите 110 езика и повече от 1,98 милиарда ежедневни активни потребители, се обособи в една от най-важните територии на съвместност. Нова вавилонска кула, в която се говорят „всички езици земни“. Дигиталната стена – публична и лична, днес е средство за информация, за споделяне, за изповед, за общуване. За оголено съществуване, за насърчаване на консумистическите ни нагони, за публични разпри и разстрели. На всеки 30 дни средният потребител на Facebook кликва върху дванадесет реклами, харесва 11 публикации, оставя пет коментара, споделя повторно една публикация, а общият поток от потребителите на платформата споделя ежедневно на своите стени 350 милиона снимки. Доброволно се „съзидаха“ милиарди виртуални стени помежду ни, които всеки от нас изпълва със съдържание, което съгражда представата за нас самите – собствения ни публичен/споделен образ. Виртуални стени, които като че ли вече сме неспособни дори да прескочим – окупирани от безсилието си да бъдем честни, от страха да се преборим с неизвестното.
Изложбата „Стената“ на Любен Малчев обаче ни връща към прототипите на всичко това. Към наследените от съвремието ни материализации на стената. От Великата китайска стена, през Стената на плача в Йерусалим, до Берлинската стена. Първата, от 1987 г. паметник на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО, е съградена при управлението на династията Мин(1368–1644) като отбранително средство, като преграда между Своето и Чуждото; втората, достигнала до нас като материален спомен за Втория храм в Йерусалим, най-свещеното място в юдаизма, е издигната от Ирод Велики като подпорна стена около Храмовия хълм, стена, ярка демонстрация на желанията на човека да властва над природата, да я моделира според собствените си представи и потребности; а третата – Берлинската стена, е може би най-изумителният градеж в съвременната ни история, граница между Германската демократична република и Западен Берлин от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г., свидетелство за нечовешкото в нас самите и несъвместимата с всичко човешко сила на родените от човек феномени на войната и репресивните политики. Да, стената се извисява в цялото ни хилядолетно присъствие по земната твърд като монумент, като преграда за дом, за храм, за отчуждение, за бягство. Като място за разстрел, притворство и плач. Като граница, в която можем да пробием дупка, дори да разрушим с усилия и кръв, но не и да преодолеем разделителната ѝ сила, преди самите ние да сме готови за това. Но изложбата „Стената“, както Любен Малчев подчертава, е и опит за размисъл и за стените вътре в нас. Стените, съзиждани ежедневно от нас – тухла по тухла.
Изложбата „Стената“ е първата самостоятелна изложба на художника и се явява логично в пространството на Художествената галерия в град Казанлък, мястото, в което Любен Малчев има не само своите първи срещи с изкуството, но и място, в което той се формира като визуален артист. Роден в Казанлък през 1992 г., 18 години по-късно той получава своето средно художествено образование в Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“. През 2016 г. защитава магистърска теза в ателието по живопис на доц. Красимир Карабаджаков при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Днес е докторант в същия университет, работещ по темата „Социалната тема в българската живопис от средата на XX век до 20-те години на XXI век“.
Още като студент печели първа награда за най-добра рисунка, а през 2016 г. е отличен за млад автор на Балканското квадринале на живописта „Митове и легенди на моя народ“ в Стара Загора. През 2022 г. му е присъдена и втора награда за живопис на Международното биенале за живопис в Молдова (Кишинев). Взема участие в кураторските проекти „Мащаби в локалното“ (2015), „Мащаби в социалното“ (2016) в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново, „Мащаб 1: „Нов социален реализъм“ в изложбените зали на „Шипка“ 6 в София. През 2018 г., заедно с колегата си Радоил Серафимов като ученици на Красимир Карабаджаков, е включен със свои творби в изложбата „Ателиета“ в столичната галерия „Стубел“. От 2021 г. се установява в родния си град. Работи предимно в полето на живописта, а негови платна са притежание на Националната галерия на Молдова и в частни колекции.
[1] Съвместен проект на Гьоте-институт България и галерия Credo Bonum, създаден през 2017 г. по инициатива на Весела Ножарова, Даниела Радева и Стефка Цанева.