Изложбата на Деница Милушева в Къща-музей „Дечко Узунов“ към Художествената галерия в Казанлък се занимава с темата за присъствието и преживяването в съвременния свят, в който голяма част от живота ни е онлайн.
В средата на 90-те години на XX в., когато се заражда изкуството в интернет, познато като нет.арт, то издига един от лозунгите на предишните авангарди – стопяване на границата между изкуството и ежедневния живот. Определено от Алексей Шулгин – един от пионерите на нет.арт – като ultimate modernism, то може би най-плътно успява да изпълни този идеал на авангардите в изкуството от XX век.
Развитието на технологиите и комуникациите, които ни държат свързани 24/7, постигна това, за което много хора в миналото са мечтаели, а именно – да имат връзка с потенциално всеки човек във всеки край на планетата. XXI век дойде с бума на социалните мрежи и живота онлайн, който е по-обсебващ от истинския живот. Всичко трябва да се покаже и сподели, иначе сякаш не се е случило.
Какво носи това пренасяне на живота и чувствата ни в мрежата? Дали постоянният отчет в социалните мрежи за това какво ни се случва, носи нужното усещане за близост, споделяне и подкрепа?
Тези въпроси задава Деница Милушева в настоящата си изложба, която включва една нова и две предишни творби, всяка от които дава различни гледни точки по темата.
„Пърформанс на едно алгоритнично съзнание“ е серия от пет светещи табла, в които виждаме фрагменти от измислен инстаграм профил: inbetween_fantasy_reality. Много от изображенията и текстовете са създадени с помощта на изкуствен интелект, но следват командите на авторката и нейни снимки, които тя подава като базов материал. Съдържанието в този профил е създадено по ключови думи като уязвимост, интимност и меланхолия. Тук художничката търси усещането за близост и преживяване на нещо, което реално не съществува, но изглежда толкова истинско. Можем ли да се свържем с живота на персонажа, показан там, и има ли пречка за нас да споделяме неговите емоции?
Другата серия – „Идентичности без тяло“, показана в изложбата, ни подканва да разсъждаваме върху лозунги, които определят модели на поведение в съвременния свят. Върху пет бели тениски са изписани ИИ-генерирани слогани от книгите на Бьонг-Чул Хан (Byung-Chul Han) като: Everything must be visible – even the soul (Всичко трябва да бъде видимо, дори душата) или In the swarm there is no we (В рояка няма „ние“). Според авторката „те представят това усещане за задължението ни да бъдем постоянно „видими“ и всяко наше преживяване да бъде показано и курирано в социалните медии“
Новото произведение, специално създадено за изложбата, е триканална видеоинсталация. „Можеш ли да чувстваш вместо мен“ представя трима актьори, които документират себе си за социалните медии, докато плачат неутешимо. Работата препраща към видеото I’m Too Sad to Tell You („Твърде съм тъжен, за да ти кажа“) на легендарния художник Бас Ян Адер. Посочван от някои изследователи като представител на романтичния концептуализъм, той е един от пионерите, които внасят директно личната емоция в произведенията. Ако това е било революция в изкуството от 70-те години на XX век, то работата на Деница коментира феномена на публикуване на видеоклипове в социалните мрежи, в които хора показват своите емоции в тежък момент от живота си. Творбата задава въпроса: можем ли да пренесем чувствата си в мрежата и да оставим другите да ги съпреживеят?
За добро или за лошо, всичко вече е онлайн и не можем да си представим живота си без интернет връзка. Навлизането на приложенията с изкуствен интелект все по-активно в работата и ежедневието ни носи нова доза възторг и страхове. Какви ще са новите алгоритми на присъствие, предстои да разберем.
Деница Милушева е визуален артист, работещ в областта на пърформанса, скулптурата и концептуалната инсталация. Практиката ѝ изследва възприятието, идентичността и трансформациите на тялото в съвременни пространствени, социални и дигитални контексти.
Нейни работи са представяни в редица изложби и форуми в България и чужбина, сред които: „Страх и любов“ (2023) в галерия „Васка Емануилова“ (СГХГ) с куратор Галина Димитрова-Димова; „Близки срещи – визуални диалози“ (2017) в Института за съвременно изкуство – София; „Метарезерви 2024“ в Градската художествена галерия – Стара Загора; „Метарезерви 2025 – фиксирани изменения“ в зала „Райко Алексиев“, София (СБХ) с куратор Ат. Тотляков; What’s next? (2021) в галерия Credo Bonum и Heerz Tooya Gallery с куратор Галина Димитрова-Димова; Your body is death given (2018) в 1м² ART Gallery, Велико Търново с куратор Мартина Йорданова; „Асамблея на срама“ (2023) в галерия DOZA, София с куратор Иво Димчев, както и в рамките на 23-тото Биенале на хумора и сатирата в Габрово с куратор Маргарита Доровска и Geumgang Nature Art Biennial, Южна Корея.
Милушева работи като културен организатор и е част от екипа на „ТаМ“ – пространство за културни и социални събития във Велико Търново. Паралелно с артистичната си практика тя развива и академична дейност като асистент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в специалност „Визуални изследвания“.
Галина Димитрова-Димова е изкуствовед, куратор и организатор на културни проекти с 27-годишен опит. Била е куратор и мениджър на проекти в Центъра за медийни изкуства „Интерспейс“ в София от 1999 до 2008 г. След това работи на свободна практика с много от активните културни организации в България. От 2009 г. е съкуратор и организатор на Международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest. Координатор на проекти във фондация Credo Bonum (2011–2019) и куратор на галерия Credo Bonum (2013–2015). Преподавател е в магистърската програма „Дигитални изкуства“ в НХА от 2016 г. насам. През 2018 г. основава, заедно с Венелин Шурелов и Антони Райжеков, фондация „ДА ЛАБ“ и оттогава е куратор и координатор на нейните проекти. От 2023 г. е уредник в Софийската градска художествена галерия, филиал галерия „Васка Емануилова“. Сред последните ѝ кураторски проекти са: „Като шепот. Поетично политическо изкуство“ в СГХГ (2024); трилогията „Страх и любов“ (2023), „Срам и вина“ (2025) и „Грижа и изцеление“ (2025) в галерия „Васка Емануилова“ (СГХГ); Седмица на съвременното изкуство в Пловдив (2022) на тема „Тежестта на съществуването“; изложбата What’s Next?, представена в галерия Credo Bonum, галерия Heerz Toоya (Велико Търново) и Градската художествена галерия (Враца, 2021) и др.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.