„Широк формат“ е поредица от изложби, в които СОЦМУЗ представя по един плакат от своята колекция и възможните разкази около него. Втората изложба от серията е посветена на плаката на художника Стефан Борисов към българо-френския цветен игрален филм „Над Сантяго вали“ от 1975 г. Режисьорът Елвио Сото разказва за началото на един от най-мрачните и изпълнени с насилие периоди от историята на Чили.
Чили. 11 септември 1973 г.
В ранните часове на деня части на чилийските военноморски сили завземат пристанищния град Валпараисо. Това е началото на преврат, довел до близо 17-годишна военна диктатура, начело с генерал Аугусто Пиночет. Три години по-рано, през 1970 г. в Чили са проведени президентски избори. Салвадор Алиенде, издигнат от коалицията „Народно единство“, става първият демократично избран президент с леви убеждения. Алиенде провежда поредица от реформи в икономиката, здравеопазването и образованието. В контекста на нарастващо вътрешнополитическо напрежение и външен икономически натиск чилийското общество сякаш е на прага на гражданска война. Възползвайки се от ситуацията, част от висшето военно ръководство подготвя свалянето на правителството. Официално началото на военната хунта е обявено след щурмуването на президентския дворец Ла Монеда в Сантяго и самоубийството на Алиенде. През следващите години хиляди чилийци ще бъдат убити, измъчвани или ще изчезнат безследно, а стотици хиляди са принудени да напуснат страната.
„Над Сантяго вали“ пресъздава тъкмо тази история на изборна победа, преврат и първи дни на разправа с поддръжниците на Алиенде. Елвио Сото, както и стотици други творци и интелектуалци, намира убежище в Европа и по-конкретно във Франция. От работата си в чилийската телевизията Сото, който лично познава Алиенде, отлично знае, че ако иска драмата на чилийския народ да достигне до широка публика, трябва да се обърне към „голямото кино“. В този момент между България и Франция вече има подписано споразумение за културен обмен, което позволява осъществяването на сътрудничество в областта на киното. Българският емигрант в Париж Дино Динев успява да убеди френските продуценти в благоприятните условия, които България би предоставила, най-вече значително по-ниските финансови разходи и подходящите локации. По думите на режисьора София напомня на Сантяго като атмосфера, а освен това намира външна прилика между българите и чилийците.
Перник. 14 май 1975 г.
Танкове и въоръжени войници обкръжават мащабен декор, построен на централния площад в Перник. Съоръжението пресъздава фасадата на президентския дворец Ла Монеда в Сантяго, докато в близост се намира откритият през 1957 г. Дворец на културата. Неговият интериор става част от мизансцена, в който Салвадор Алиенде, охраната му и близкото обкръжение защитават двореца от изпратените сухопътни и въздушни части на хунтата. За няколко дни Перник се превръща в столицата на Чили.
Наред с българските актьори, сред които Найчо Петров, Коста Цонев и Вера Дикова, режисьорът и продуцентите от френска страна привличат звезди на европейското кино като Биби Андершон, Жан-Луи Трентинян и Ани Жирардо. Въпреки премиерата по време на Международния филмов фестивал в Париж и световното разпространение филмът не постига очаквания успех и довежда френската продуцентска къща Les Films Marquise до банкрут.
Плакатът на Стефан Борисов е решен в симетрична композиция от стилизирани елементи, насочващи към епизоди от филма. От горното поле на листа „падат“ множество фотоколажирани куршуми, директна препратка както към насилието, така и към самото заглавие. „Над Сантяго вали“ е кодирано съобщение в сюжета на филма, излъчено по радиото в сутрешните часове на 11 септември 1973 г. като предупреждение към привържениците на Алиенде. В действителност навън е слънчев ден.
Kонструираното в обем заглавие напомня на металическите отражения на военни каски или ограждения, от които се стича кръвта на жертвите на преврата и последвалия режим. Успоредните линии, рамкиращи плаката, реферират към лекоатлетическата писта на националния стадион в Сантяго, който е превърнат във временен концентрационен лагер. Именно експериментите с фотография и типография характеризират творчеството на художника Стефан Борисов, за което свидетелства и представеният тук плакат.
—
За Стефан Борисов
Стефан Борисов (1921 – 1997) започва кариерата си като самоук художник на плакати в края на 40-те години на миналия век. Оттогава работи в „Българска кинематография“, държавната структура, която държи монопола на производството и разпространението на филми по времето на социализма. През 1969 г. Борисов завършва графика и приложна графика в Университета за приложни изкуства във Виена. След като се завръща в България, е назначен като художествен редактор в отдела за реклама и пропаганда към Държавно предприятие „Разпространение на филми“, който отговаря за поръчката на филмови плакати за цялата страна.
Стефан Борисов е сред малкото художници, които се ангажират основно със създаването на филмови плакати. Участва във всички Общи изложби на приложната графика и в чуждестранни форуми като Международното биенале на плаката във Варшава и Международно биенале за приложна графика в Бърно.
—
За Архив СОЦМУЗ
СОЦМУЗ съхранява, изследва и популяризира българския графичен дизайн от периода на социализма. Създаден през 2011 г. като „виртуален музей“, проектът постепенно прераства във физическа колекция, която се обогатява чрез дарения и закупуване на отделни творби и цели колекции. Архивът включва над 2000 плаката, както и детски книги, периодични издания, филателна графика и други образци на приложната графика. СОЦМУЗ е независим и некомерсиален проект, основан от Никола Михов, Валери Гюров и Мартин Ангелов. По-късно към тях се присъединяват Микаел Борда, Жени Дечева и Никол Дечева.
Екипът на СОЦМУЗ благодари на Българска национална филмотека, на Мариана Ангелова, Росен Спасов, Петя Терзиева от Регионална библиотека „Светослав Минков“ в гр. Перник, Васко Василев и Андрес Сааведра Бараона.