„Ако технологията е дрога, а тя се усеща като дрога, кои тогава са нейните странични ефекти? „Черното огледало“ е това, което ще намерите на всяка стена, на всяко бюро, в дланта на всяка ръка. Това е студеният екран на телевизора, монитора, смартфона.“
—Чарли Брукър
Изложбата „Black Mirror”, вдъхновена от едноименния филм, ни представя над 20 платна в различни формати, концепция, в която авторът включва традиционна живопис и принтове. Принтовете са генерирани с помощта на програмата Midjourney, която използва изкуствен интелект.
Към днешна дата регистрираме не само появата, а превръщането на изкуствения интелект във феномен поради неговото ежедневно приложение. Както всеки феномен, така и изкуственият интелект ни кара да преосмислим разбиранията си за изкуството, което формира крайно противоположни мнения в публиките. От една страна, обогатява се „палитрата“ на художника с още един нов инструмент, от друга обаче, традиционният фокус на внимание към ръкоделието, ръчната изработка, се измества върху умението за управление и комуникиране с изкуствения интелект. Идеята за изкуствен интелект започва своето развитие от различни култури – в Древна Гърция това са механизираните слуги на ковача Хефест, в Близкия изток – книгата с механичните устройства на Ал Джазири, а в юдаизма това е Голем, същество направено от нежива материя и одухотворено от човека. Един от пиковете на тази идея е 11 май 1997 г., когато шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue печели последната игра от реванша с Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава световен шампион по шахмат в директна среща.
Наясно с поляризацията на мненията по темата, Никола Вълчев отбягва категоричен отговор, не се опитва да внуши позиция, а да предостави на публиките необходимата визуална маса, която да съпоставят. Зрителят е поставен в хибридна среда, в която съжителстват двете реалности, разколебан в дефинирането им и изправен пред отговорността на избора си. Застъпена е идеята за обезличаването на личността в платната, намеквайки за обезличаването на личността в социалните мрежи. И въпреки че изложбата не ни дава готови отговори, ни напомня за студената атмосфера на синтетичните технологии и усещането за притеснение и безпокойство, което носят. Зрителят среща трудност при опита за формулировка, тъй като човешката грешка е единствената разлика с „безгрешния“ изкуствен интелект. Процес, който трансформира грешката в белег на авторство и творчество.
Никола Вълчев е роден в Казанлък през 1994 г. Тук завършва НУПИД „Академик Дечко Узунов“ със специалност „Рекламна графика“. Продължава образованието си във Факултета по изобразително изкуство към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в класа по живопис на доц. Цветан Колев. През 2016 г. заминава за Академията за изящни изкуства в Лодз, Полша, където печели място в програмата за обмен на студенти „Еrasmus+“. През 2019 г. защитава магистърската си степен отново в специалност „Живопис“ към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Творческите си изяви започва като студент, участвайки в редица колективни изложби във Велико Търново и Полша. След обучението си се завръща в родния град като редовен участник в есенните салони в града и колективните мероприятия на НУПИД „Академик Дечко Узунов“, където започва работа през 2019 г. като преподавател по рисуване и живопис. През 2021 г. участва в VI Международен пленер рисунка голям формат „Диалог“, организиран от Училищното настоятелство на Националната гимназия по сценични и екранни изкуства в Пловдив, проведен в Керамик център Брацигово. Никола Вълчев работи и живее в Казанлък.