За Николай Караджов е писано много, но въпреки това той като че ли винаги е предпочитал интимното пребиваване в ателието си. Пристанът, в който като своеобразно свещенодействие ще работи над поредната си нова творба. Картина, в която светлината пронизва тъканта на пространството и времето, за да съгради нов образ, нов свят. Лъкатушещ между естетиката на сюрреализма и минимализма, авторът се домогва до свой собствен пластически език, който днес се е обособил в негов запазен знак. Макар да не бива да бъде определян като уникален, той е негов, не заради въшните му характеристики, а тъкмо заради деликатността на вложения в нея смисъл. Изчистено пространство, в което хармонично се въргалят, като в добре композиран танцов етюд, тела, цветя, гъби, яйца, череши и предмети. И почти всякога една малка сфера, кълбо от смисъл, хвърлящо, като че ли нереално, своята сянка на съмнение. Сфера като слънце, като луна, която със светлината си ще прави невидимото – видимо, празното пълно, и далечното – близко.
Израснал под наставничеството на своя учител в Художествената академия в София – майсторът на четката Ненко Балкански, Николай Караджов съзнавано или не взима от уроците едно от най-ярките проявления в творчеството на казанлъшкия художник – играта с жанровете. Както при Ненко Балкански натюрморт, голо тяло, интериор и портрет се сливат на територията на изобразителното поле, за да зазвучат в единна творба, така и при Николай Караджов, често може да бъде видян отказ от жанрова едностранчивост. И всичко това името на смисъла носещ се на вълните на светлината. Светлината – която физиците описват като явление със корпускулярно-вълнов характер – поток от фотони и в същото време с проявления на вълна, е онова, което вълнува художника и намира своя проява във всяка негова картина. А както британският енциклопедист от епохата на Барока, големият вдъхновител на Вирджиния Улф и Борхес – сър Томас Браун ще напише: „Светлината е сянката на Бог!“ Сянката, която Демиурга ще хвърля върху своето най-съвършено творение – човекът. За да осветява дните, пътя, делата му. И като че ли във всяка една от предложените ни от Николай Караджов творби, подредени в новата му самостоятелна изложба, наднича сянката на Бог.
В настоящата изложба могат да бъдат видени не само вече „класическите“ за работата му нежни женски портрети, в които е отразено цялото му схващане за красивото, като основна характеристика на изкуството. Не само неговите увлечения върху предметния ни свят в цялата му негова преходност, но и най-новият вариант върху темата „Единадесет череши“. Сред показаните в експозицията творби е и един от най-ранните творчески опити на художника – „Натюрморт“ от 1980 г., който е представен в първата самостоятелна изложба на художника, която той ще подреди в салона на Съюза на българските художници на бул. „Руски“ (днес „Цар Освободител“) в София.
—
Николай Караджов е роден на 8 август 1950 г. в село Малчика (Плевенско). Дипломира се в Художествената академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански през 1975 г. През 1979 г. е приет за член на СБХ. В периода между 1976 и 1977 г. излага свои творби в галерия в Лондон, където се изявява активно от 1997 до 2007 г. Реализира редица самостоятелни изложби в България, Англия, Латвия и участва в общи представителни изложби в Русия, Румъния, Финландия, Германия, Австрия, Холандия, Португалия, Гърция, Мексико и др. Носител е на национални и международ- ни отличия, а картините му се съхраняват в десетки държавни и частни колекции у нас и в чужбина. Днес художникът живее и работи в Русе.