70 творби от колекция „Илиян Дончев“

Няма само
един път

Централна сграда

10.10.2024 — 13.11.2024

Уредник
Пламен В. Петров
Графичен дизайнер
Георги Шаров
Коректор
Лора Султанова
Преводач
Джоана Брадшоу
Координатор
Цветелина Велкова
Технически сътрудници
Кирил Георгиев
Боян Бонев

Историята разказва, че нехристиянизираният сенатор, консул и градски префект в късната Римска империя Симах, през 384 г. бил свидетел на премахването на извисяващата се в центъра на Римския форум скулптура на богинята на победата — Виктория. Наблюдавайки този акт, с присъщия си усет към реториката, сравним единствено с този на Цицерон, Симах отбелязва: „Небето е еднакво за всички ни. Отвсякъде сме заобиколени от една и съща небесна твърд. Какво значение има по какъв начин всеки човек търси истината? Няма само един път, който да ни отведе до тази велика тайна“. Днес, след повече от шестнадесет века, всички ние, като че ли продължаваме все така да търсим своята истина. И като че ли това продължава да бъде най-видимо именно в света на изкуството. През домогванията на поети, драматурзи, композитори, архитекти, художници. И разбира се през неспирното търсачество на колекционера. Онзи събирач на светове, който воден от личния си вкус, от интимните си съприкосновения с изкуството, от странстванията си по света и опитите си да открие смисъла, изгражда свой личен музей. Но не музей на невинността, а на смисъла. Колекция от артефакти, в които колекционерът се вглежда ежедневно — като доказателство за собственото си съществуване, като свидетелство, че е тук и сега. Има го.

Изложбата „Няма само един път. 70 творби от колекция „Илиян Дончев“, втората по ред, от платформата на ХГ-Казанлък „Търсачите“, се явява като своеобразно продължение на  големия разговор за значението на фигурата на колекционера в съвременното развитие на художествената сцена. Явява се като опит за издирване и осмисляне на отговорите на въпросите „Защо колекционираме?“, „Какво колекционираме?“ и разбира се – „Как правим това?“. Три въпроса, чийто еднозначни отговори са невъзможни, защото няма един път. И подходът, който избира съзнавано или не, колекционерът Илиян Дончев е белязан тъкмо от тази квинтесенция на римския консул Симах. Привидно хаотична, всъщност това е една стройна колекция, в която се отразяват изключително странстванията на нейния събирач – из страната ни, по света, във времето, към себе си и Другите. По пътищата на случайността, случайността, която е само илюзия. Пристъпил в своята седемдесет-годишнина Илиян Дончев, чиято меценатска дейност безспорно оказва влияние и върху формирането на колекцията на ХГ-Казанлък през 80-те и 90-те години на миналия век, днес ни предоставя възможност за истинско визуално пътешествие – през живописта, скулптурата, религиозното изкуство и рисунката. През творби, които са маркери не само за миналото, от което те идват, но и по особен начин за собственото ни настояще, в което глобализацията налага помирение между разностранни визуални търсения, защото макар и пътят да не е един, като че ли всички сме увлечени към един хоризонт – този на красивото, въпреки обърканото ни живеене.

______________

Програма Търсачите е дългосрочен проект в развитие, в рамките на който ще бъдат представяни фрагменти от частни колекции, формирани с усилията на различни колекционери. С него ние целим жителите и гостите на Казанлък не само да се докоснат до някои ценни артефакти без които българската, а и европейската история на изкуството би била непълна, но и да се поставят важните въпроси за феномена „частна колекция“ и неговата изключителна значимост за съществуването на съвременното изкуство и въобще на една важна част от културното ни битие. Не по-малко същностна задача, която си поставяме с настоящата програма, е да се възбуди съдържателен разговор за проблемите на пазара на изкуство, за ролята на историците на изкуството в него и за възможните инициативи и политики за насърчаване на колекционирането. Началото на програмата бе положено през 2023 г. с изложбата „Градежът“, в която представихме италианско изкуство от ХIХ и ХХ век, част от колекцията „Георги и Ваня Зъбчеви“.