Историята на изкуството рядко се движи по права линия. Тя е органична мрежа от символи, които дишат и се трансформират под натиска на времето, вярата и духа на епохата. Възможно ли е да прочетем историята на човешката култура през един-единствен образ? Настоящата експозиция ни показва, че розата не е просто флорален мотив, а мощен визуален шифър, в който е кодирано собственото ни разбиране за красота, преходност и вечност. През вековете розата е била обект на върховна философска рефлексия. От античната максима „Sub rosa“ (под розата), утвърждаваща цветето като символ на мълчанието и свещената тайна, до мистичната концепция на Данте Алигиери за „Небесната роза“ като крайна цел на божественото съзерцание. В културното битие на човека тя е парадокс – едновременно нежност и оръжие (бодли), символ на живота и на неизбежното увяхване. Както пише Умберто Еко в „Името на розата“: „Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemus“ (Древната роза стои само с името си, ние притежаваме само голи имена). Тази изложба е опит да си върнем самата „роза“ – нейния пластичен образ, нейната сетивност и нейната метафизика.
Настоящото събитие отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основополагащия камък на нашата колекция и е важен акт на социализиране на фрагменти от фонда, които често остават в сянката на „големите шедьоври“. Тук българският прочит на темата се среща с „външния“ поглед на чуждестранни автори, гостували в Казанлък през традиционните международни пленери на 70-те и 80-те години. Техният диалог превръща регионалното в универсално, а казанлъшката долина – в топос на наднационалното. Тук естетиката е неразривно свързана с прагматиката на розопроизводството; културният пласт е изграден върху дестилацията на един аромат, превърнал се в световен еталон. Изложбата търси пресечната точка между индустриалния подем на региона и способността на изкуството да улови ефирната природа на това „течно злато“.
В българския контекст розата извървява специфичен път на „очовечаване“. Тя започва своя живот като сакрален йероглиф в иконописта, преминава през етнографската памет за „родното“, натоварва се с идеологическата тежест на социалистическия труд, за да се освободи накрая в модерния натюрморт като чиста живописна енергия. Тази изложба не е просто подбор от картини. Тя е алтернативна навигация през времето – разказ, в който венчелистчетата са страници от историята, а бодлите са граничните линии между различните епохи на човешкия дух.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
