Екипът на Художествена галерия – Казанлък има удоволствието да Ви покани на изложбата „Пред статива“ посветена на 120 години от рождението на Цветана Щилиянова. Израснала в Казанлък, тя е сред авторите от които имаме запазени произведения и редица сведения, но не и сглобен цялостен разказ. Цветана Щилиянова се заявява на художествената сцена у нас в средата на 20-те години на ХХ в. и е активна като творец почти до началото на 90-те години на миналия век. Пътят ѝ започва с преминаване през пълния курс на обучение в Художествената академия в София (1928), а след това и със специализация във Франция (1929–1933). Престоят ѝ там се оказва ключов по отношение на нейното професионално израстване и с прибирането си в родината тя бързо успява да се наложи като художник-портретист, изобразяващ водещите лица на ХХ в. Като член на дружество „Съвременно изкуство“ от 1923 година, художничката участва в дружествените изложби, а също и като техен представител в редица Общи художествени изложби (ОХИ) реализирани в столицата. В края на 20-те години на ХХ в. се сформира Секцията на жените художнички към Дружеството на българките с висше образование (ДБВО), в чиито изяви Щилиянова също се включва. Тя е от онези дейни творци, които успяват да реализират и не малко самостоятелни прояви (1936, 1939, 1956, 1961, 1977). Признание за отдадеността на изкуството и знак на уважение за дългогодишната ѝ дейност е награждаването ѝ с орден „Кирил и Методий“ – II степен (1973) и орден „Кирил и Методий“ – I степен (1983).
В настоящата изложба са представени над петдесет картини на авторката от колекцията на Тома Николов. Подбрани са картини в жанровете портрет и натюрморт, рисувани от края на второто до края на осмото десетилетие на ХХ в., като е направен опит да се проследи визуално развитието на художничката през десетилетията. Десетилетия, в които авторката овладява не само техниката на маслената живопис, но и на работата със сух пастел. Творчеството ѝ не се отличава с много разнообразни подходи на работа, но през показаните пастелни произведения зрителят има възможност да усети майсторството, до което тя е достигнала в боравенето с тази не толкова популярната за онова време техника.
Не на последно място почитателите на изкуството сами ще могат да оценят възможностите на Цветана Щилиянова да вниква в „портретувания“ обект и/или субект. Умение, която тя развива не само в профилираното учебно заведение, а и под напътствията на Петър Дънов, чиято последователка е. Умение, което не само показва параметрите на таланта ѝ, но ни дава възможност да надникнем отвъд образа, в онези чужди светове, които тя е видяла и до които ни е допуснала заставайки пред статива, за да ни завещае богатството от образи и душевности.