През 2024 г. в Софийския университет бе открита една нетрадиционна изложба на тандем от преподаватели от журналистическия факултет – проф. Венцислав Димов и доц. Орлин Спасов. И двамата са известни учени в своята област. Изложбите им под името „Двоица“ повдигат един проблем, който напоследък занимава университетите и БАН – дали и как учените творят не само в своята област, а и в изкуството. От това следват и други въпроси: тези занимания тяхно хоби ли са, или изразяване на научните им обекти на изследване с други средства? А може би става дума просто за игра на въображението, реализирана с различни материали? Онази игра, която Йохан Хьойзинха смяташе за основа на културата: „за да играе истински, човекът, докато играе, трябва отново да бъде дете”. Вероятно разумът си почива от тежката мисловна дейност на учения, но и не забравя да изпрати послание, че реалността и животът могат да бъдат безкраен източник за визуални намеци, иронични намигвания, особени послания, които можем да разчетем, ако проявим интерес и се заразим от изследователската страст на авторите и от техния игрови импулс.
Във второто издание на „Двоица“, представено сега в къща музей „Дечко Узунов“ в Казанлък, Димов и Спасов развиват по-нататък творческия диалог помежду си. Те отново правят съвместна крачка в изкуството, за да дадат и друга перспектива на своя опит. Обединяващият момент е в търсенето на „дири“ (при Димов) и на „обекти“ (при Спасов). Самият процес на откриване на следи, оставени от неща и хора, и преосмислянето им в нов, артистичен контекст е централен за двамата автори.
Венцислав Димов открива материали за своите инсталации главно сред изхвърлени от морето боклуци или естествени материали (остатъци от обувки, дрехи и играчки, пластмасови бутилки, парчета дърво). Използването им в инсталации и асамблажи позволява на автора да постави въпроса за преходността на материалния свят, но заедно с това и за възможностите за интерпретиране на тази преходност с артистични средства. Чрез избора на използваните материали инсталациите насочват към размисъл за границите на изкуството, за самата му условност и несигурно битие. Заедно с това те въвеждат и важния контекст на екологията, с имплицитни послания за опазване на природната среда. Димов търси продължение и разширяване на тези теми и в графичните си работи, монотипии и рисунки, представени в изложбата.
Орлин Спасов, който работи със средствата на фотографията, насочва обектива към изненадващи и често странни обекти в градската среда (артефакти, създадени от неизвестни квартални автори, пътен знак, с изписано върху него послание, фотьойл, поставен в градинка и др.). Със своята документална стойност, на пръв поглед неговите обекти могат да бъдат разглеждани като самодостатъчни. Спасов обаче отвежда зрителя далеч отвъд тази фактична очевидност. Със своята необичайност обектите въвеждат темата за човешките истории зад тях. Зрителят е поканен да реконструира тези истории със силата на собственото си въображение, да отговори на въпроса кой и с каква цел прави тези намеси в градската среда и каква е тук ролята на случайността.
В тази изложба Димов и Спасов продължават заедно да разсъждават за характера на постреалната ни действителност и за възможностите при определени обстоятелства тя да се окаже по-дълбока от това, което е видимо на повърхността. И тук семиотичните им нагласи на учени хуманитаристи са в помощ на замисъла, кодирането му и разплитането му от зрителя. Една интелектуална игра, която ни приканва да се включим в нея…
ВЕНЦИСЛАВ ДИМОВ е професор в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, и в Институт за изследване на изкуствата, БАН. Доктор на науките с хабилитации по Eтномузикология и по Обществени комуникации и информационни науки. Рисува и посещава школи по изобразително изкуство през годините на своето начално и прогимназиално учене. Работите си определя като „пластичен разказ за нещотърсачество“: нещата от света и живота, открити и усвоени в самота, с акта и резултата на тяхното пресъздаване и споделяне отвеждат отвъд материалното и външното. Предпочита пред „творчество“ самоопределението „опити“. Срещата на его, въображение и дилетантска дързост го кара да прави странни работи, които споделя като лек срещу болката на баналната нормалност.
ОРЛИН СПАСОВ е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“. Доктор е по социология. Стипендиант е на фондация „Александър фон Хумболт“. Автор е на многобройни публикации, посветени на изследвания на медиите и на съвременната култура. Интересът на Спасов към снимането започва още в средното училище, където посещава кръжоци по фотография. Заниманията му с фотография по-нататък невинаги са последователни, но страстта остава, допълнена от по-широкия академичен интерес към визуалната култура. Спасов е преподавал в Колежа по фотография към Факултета по журналистика и масова комуникация, автор е на изследвания, свързани с историята и еволюцията на използването на фотографията в българските печатни медии.