Дефицити и носталгии
Регионален исторически музей – София и Сигрун Гудмундсдотир
Куратори: Пламен Петров и Георги Шаров, в партньорство с Теодора Мешекова и Христина Грозданова-Кюркчийска
Място: Къща музей „Ненко Балкански“ (зала 1А)
Адрес: Казанлък ул. Ген. Радецки 17
Работно време: сряда – неделя, 10:00 – 13:00 / 13:30 – 18:00
„Дефицити и носталгии“ е своеобразно пространство, в което се търси оглеждането, не помиряването, на две гледни точки към близкото (вече отдалечено на 35 години(!) от днешния ден) минало, за което все още нямаме консенсус как да назовем – социалистическо, комунистическо, тоталитарно. Едно минало, в което преминава житейският и творчески път на писателя Георги Марков. Път, прекъснат на 11 септември 1978 г., след извършено няколко дни по-рано покушение в Лондон… Това е едно минало, което все още очаква нашето разбиране. От едната страна на масата са приседнали неговите големи отрицатели, хора, понесли ударите на зверствата от периода – „не можехме да слушаме „Бийтълс“, „не можехме да носим „дънки“, „по магазините липсваха най-елементарни стоки“, „за купуването на нов автомобил трябваше да се чака с години“, „бяхме като в затвор – Западът беше непристъпен“. От другата страна на трапезата на миналото стоят големите носталгици, уморени родители, които също като хроникьорите на дефицитите са воювали за своята свобода от 1989 г.: „имахме гарантирана почивка“, „имаше усещане за сигурност“, „по радиото пускаха „Бийтълс“, „можехме да посещаваме рок концерти на български банди“, „имаше време за общуване“. Уви, това минало, към което ни препращат тук поставените предмети, не може да бъде анализирано през дефицити и носталгии. Гладувания и преяждания. Но същият този предметен свят, днес, макар и с други названия, е част от ежедневието ни – „дънки“, всевъзможни марки цигари, пътувания, бански костюми и какво ли още не. Да, „орбитите на социалистическото всекидневие“, по сполучливия израз на историка Иван Еленков, бяха подменени с тези на демократичното живеене. Всичко това е вече наше. Друг е въпросът знаем ли, научихме ли се как да се ползваме от всичко това… (Пламен Петров)
–––
Сигрун Гудмундсдотир (1980) е исландска художничка и сценограф, живееща и работеща в Лондон. Учи изобразително изкуство в ArtEZ Enschede в Холандия и The School of the Museum of Fine Art в Бостън Масачузетс. Има магистърска степен от Royal Central School of Speech and Drama по пърформънс дизайн.
Видеото „Сега всичко е мое“ (2007) може да бъде гледанo като изследване на регресивни поведения, инфантилно маркиране на територия и тропи от киното. Изследване, направено с неприкрита радост от подкопаването на стереотипа за вечно подложената на диета жена.