Яйце от крава, мляко от кокошка

Желко Терзиев, Калина Димитрова, Красимир Терзиев

Уредник: д-р Милен Алагенски

Място: Къща музей „Ненко Балкански“ (зала 1А)
Адрес: Казанлък ул. Ген. Радецки 17
Работно време: сряда – неделя, 10:00 – 13:00 / 13:30 – 18:00

Съвместната изложба на Желко Терзиев, Калина Димитрова и Красимир Терзиев представя селекция от работи, датиращи от 2000 до 2024 г., които с различни прийоми и в различни медии свързват тревогите на деня с дълги исторически перспективи, задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и вграждане в колективното въображаемо. Вместо сигурността на традиционния свят на изкуството, в който произведенията заемат своите отредени места – на стената и на постамента, изложбата предлага обекти, които объркват и усложняват тези традиционни представи. Маслената боя, примесена с восък (както това са правили египетските майстори на енкаустиката), се превръща в материал за отливане на скулптура (Желко Терзиев, „Обект на цвета“, 2015). Прозрачният плексиглас придобива възможности за възстановяване на корените на изсъхнало дърво (Калина Димитрова, „Фантоми II“, 2022). Кората на дърво, отделена от ствола, се оказва единствено останалата репрезентация на вида, превърнат в материал за огрев (Красимир Терзиев, „Има зими, за които никой не е подготвен (пролет)“, 2023). С тези странни трансформации на материали и техники авторите в изложбата се опитват да съберат развързаните краища на сложния свят, който обитаваме, в който няма по-важни и по-незначителни неща. Интелектуалните обобщения са преплетени със забавленията на комиксовите герои (Желко Терзиев, „Посланието не е медията II“, 2000), грижата за оцеляването в период на глобална пандемия с илюзията за дома като Ноев ковчег (Красимир Терзиев, „Фантазии от убежището“, 2022), блясъка на синтетичните материали с тревогите около унищожението на биосферата на планетата (Калина Димитрова, „Равновесие“, 2022).

За да вникнем в композитните обекти и образи на тримата автори, можем да се обърнем към теорията за асемблажа на Бруно Латур, която разглежда социалната комплексност чрез флуидността, взаимозаменяемостта и техните свързаности и преразпределя способността за действие от индивида към социално-материална мрежа от хора, вещи и разкази. С други думи, асемблажната перспектива ни разкрива свят, в който няма стабилни и фиксирани цялости, в който всяко тяло (човешко или не) е възел от сложно сплетени вътрешни и външни нему елементи и процеси в състояние на перманентна трансформация. Композитният подход на тримата автори в тази изложба насочва към важността на връзките между отделни (на пръв поглед често несводими) понятия, знаци и сцени, и подредбата на тези връзки осигурява контекста на присвоените значения.

Изложбата е плод на дългогодишен диалог между идеи, теми и подходи. Желко Терзиев и Красимир Терзиев имат две съвместни изложби: „Ако дърво падне в гората и наоколо няма никого, дали ще произведе звук?“ в Галерия „Плюс 359“ в София през 2018 г. и „Котката на Шрьодингер“ в същата галерия през 2021 г. През 2022 г. Калина Димитрова и Красимир Терзиев правят съвместна изложба „BiosPolis“ в галерия Station Contemporary в Братислава с куратор Юрай Чарни.

Желко Терзиев завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г. в класовете на Божидар Бояджиев и Андрей Даниел. През 2005 г. завършва магистърска степен в класа по Нови медии на Петер  Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена. Участвал е в изложби в Pro ect Donau, Карлсруе, галерия Академия, галерия „Райко Алексиев“, СГХГ, nbsp Gallery, Париж, Фестивала на австрийския филм Diagonale, Виена, XI Bienial of Young Artists from Europe and Mediterranean, Атина. Има самостоятелни изложби в галерия „Ирида“, галерия „Пистолет“ и клуб „Осмата топка“. През 2008 г. е номиниран за Gaudenz B. Ruf Award.

Калина Димитрова е родена през 1975 г. в Габрово. През 2002 г. завършва специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия. Работи с обекти, фотография, видео, живопис и рисунка. Сред самостоятелните ѝ изложби са „Звездни кожи и фантоми”, галерия „Харта“, София, „Фантоми“ III, Collect Gallery, Истанбул, „Биофилия“, галерия Credo Bonum, София. Участва в множество групови проекти, между които „Bios Polis“, Station Contemporary Art Gallery, Братислава, Словакия, „Да колекционираш съвременно изкуство, колекция Владимир Илиев“, Национална галерия, София, „Хербариумът като място за съхранение на идеи”, Софийски арсенал  – музей за съвременно изкуство, „Изображението вече не е налично“, ИСИ-София, „Фрагментирани истории“, Der Verein Berliner Künstler, Берлин, Vienna Contemporary – Focus Bulgaria, Виена, Австрия.

Красимир Терзиев  е роден през 1969 г. в Добрич. Има докторска степен по културна антропология от Софийския университет, където понастоящем преподава, и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, където преподава от 2008 до 2016 г. Той е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис, рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция. Негови произведения са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM, Париж, Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна, Art Collection Telekom, Бон, СГХГ, Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен и др. Носител е на Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“ (2011) и наградата за ново българско изкуство „Гауденц Б. Руф“ (2007).  

Към изложбата