Отлагане на глада за изкуство
Атанас Тотляков и Ивайло Василев
Уредник: д-р Милен Алагенски
Място: Магазин за чанти и куфари „Макао“
Адрес: Казанлък, ул. Розова долина 2
Работно време: понеделник – неделя, 00:00 – 24:00
„Отлагане на глада за изкуство“ е обединяващо название на паралелно представените „Кутии с тактилно изкуство“ с автор Атанас Тотляков и концептуалния обект „SELF-Referentiality“, създаден от Ивайло Василев.
Творбите са фокусирани върху възможността за паралелно представяне на специфични предмети, които са подчинени на идеята за преносими произведения на изкуството. В тази ситуация гладът е мислен като необходимост да приемем доза творческа стимулация в желан от нас момент. Както опакованата или консервираната храна, която поставяме в личния си багаж, за да отидем другаде, така и обектите на Атанас Тотляков и Ивайло Василев са в готовност за манипулация с ръце, за пренареждане, повторно конфигуриране или поставяне на показ върху масата за директна консумация. „Отлагане на глада за изкуство“ е възможно „насищане“ със сетивни (Атанас Тотляков) и познавателни (Ивайло Василев) стимулации, които са обединени от артистично въображение.
Ивайло Василев (1973)
SELF-Referentiality, 2024
Творбата на Ивайло Василев представлява преносим конструктивен обект, който съществува в две основни състояния – сгънато и разгънато. Смисълът на обекта е да се трансформира от едното състояние в другото и обратно, а стремежът – да се достигне състояние на метакогникация – „мислене върху самия когнитивен процес“. Повторяемостта от своя страна препраща към способността за наблюдаване и контролиране на собствените когнитивни процеси, което изисква определено ниво на самореферентност.
Възниква въпросът – ако даден обект съществува само за да съдържа версия на себе си, каква е неговата същност и основание за съществуване? От друга страна, липсата на фиксирана форма поражда потребност от насищане и запълване – поражда глад за смисъл.
–
Ивайло Василев е роден в Димитровград през 1973 г. Завършва ЕСПУ „Васил Левски“ в родния си град през 1991 г. Продължава обучението си във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в класа по живопис на проф. Николай Русчуклиев. През 1999 г. печели диплом за дебют в младежка изложба „ПРОЛЕТ’99“, организирана от СБХ. Завършва следдипломна квалификация „Композиция на живописта“, която защитава през 2000 г. Работи в областта на живописта и съвременното изкуство. Участва в SOFIA UDERGROUND 2 през 1998 г.; Международното триенале в Майданек, Полша през 2000 г. и в проекта МИНИМАЛИЗЪМ – BG с куратори: Красимир Русев и Румен Жеков през 2019 г.
Атанас Тотляков (1975)
Кутии с тактилно изкуство, 2013 – 2024
Творбата представлява серия от три дървени кутии в червен цвят (експонирани на две локации), в които са композирани пластични структури, получени чрез жест на стискане на акрилна моделираща паста в дланта на автора. Търсена е интеракция с публиката, като възприемащият произведението може да докосне конкретния пластичен експонат.
Връзката между способността ни да се свързваме с нещата от света чрез непосредствен контакт и храната е очевидна и безспорна. Самото действие хранене е въплъщение на „Аз съм жив и в добро здраве, щом мога да хвана в ръката си и да поднеса към устата си тази храна“. Усещанията от допира (тактилност) и тези от движенията на собственото тяло (кинестезия), обединени от общото название осезание, са неделима част и условие за самия живот на човек.
Аристотел разкрива връзката между двете: „тялото на живото същество непременно трябва да е способно да осезава, ако иска да съхрани себе си… ето защо вкусът е все едно някакво осезание; понеже е за храната, а тя е осезаемо тяло… и е очевидно, че не може да има живо същество без осезание“. Гладът, предизвикан от липсата на храна, е подраздел на обединен вид глад, включващ сетивния глад на осезанието и тактилното усещане. Възможен медиум (опосредстваща възприятията среда) е всяка една от лишените от ежедневна функция „Кутии с тактилно изкуство“. Кутиите са посредник между творческата интенция на автора и всички вещи, с които непрестанно сме в телесен контакт. Гладът в тази форма на съществуване е чувство на недостиг, който е породен от желание да съзерцаваме самата същност на нещата през и чрез собствените си тела. Това е чувство, което преживяваме без да можем да го назовем.
–
Атанас Тотляков е роден в Пазарджик през 1975 г. Завършва специалност „Графика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 2002 г., където е професор към катедра „Рисуване“. От 2014 г. е доктор по „Изкуствознание и изобразително изкуство – Рисуване“. Работи в сферата на инсталацията, пърформънса и концептуалното изкуство. Занимава се с проблематиката на тактилното изкуство, което е известно още като „сетивно изкуство“ и включва всяко физическо взаимодействие с изкуството чрез усещането за допир.