Последното страдание
Искра Благоева
Автор: д-р Любен Домозетски
Място: Музей „Ахинора“
Адрес: Казанлък, ул. Отец Паисий Хилендарски 2
Работно време: четвъртък – понеделник, 10:00 – 12:30 / 13:00 – 18:00
Живописта на Искра Благоева изпъква в съвременното българско изкуство с деликатно, почти неръкотворно пластическо изграждане, с балансирани, почти иконни композиционни решения. Художественият език на тази авторка е лаконичен и изключително добре премерен. В творбите на Благоева няма нищо случайно и излишно, което да се премахне, няма нищо липсващо, което да се добави. В тематичен план прави впечатление внимателното подбиране на сюжети, дълбоко обмислени, често рефериращи към библейски теми, използвайки класически иконографски схеми, символи и атрибути, но представени с един поразяващ съвременен прочит. С други думи казано: живописта на Благоева е многопластова, силно въздействаща заради своя стил и заради своята социално-критическа позиция. Творбата „The Last Suffer“ (Последното страдание) е картина, която с композиционната си формула, а и със заглавието недвусмислено препраща към известния стенопис „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. Има обаче някои съществени промени, които представят добре познатата библейска сцена с необичаен, в известна степен дори провокативен и без съмнение напълно неканоничен художнически поглед. Изображенията на апостолите от Тайната вечеря са заменени с изображения на жени, различни по възраст и по цвят на кожата, централната фигура на Христос е заменена с автопортрет на повръщащата Благоева. Интериорът е тъмна зала, без прозорци, масата е празна. На силно драматизираната и емоционално наситена ритмична композиция на Леонардо отговаря отчуждение, дори скука и отегчение в позите и ликовете на представените жени. Защо авторката интерпретира тази толкова съществена библейска композиция и този толкова известен шедьовър в подобна неочаквана редакция? За Благоева образецът на Леонардо е символ на общество, структурирано от мъже, доминирано, контролирано, оглавено от мъже, общество, в което важните работи са „мъжки“ работи. Художничката преобръща в творбата си тази структура, изразявайки своята лична позиция чрез акта на повръщане. Най-същественият момент от християнското богослужение, евхаристията, установена по време на Тайната вечеря, е заменен с акт, демонстриращ по-скоро презадоволеността на съвременното консуматорско общество, но същевременно изразяващ отвращението. С това решение художничката се противопоставя на априори мъжкото и въобще сексистски определено общество (д-р Любен Домозетски, Софийска градска художествена галерия)
–
Искра Благоева е родена през 1978 г. в София. Живее и работи в столицата. Завършила е Университета за приложни изкуства във Виена. Участва в изложби в България и различни европейски страни. През 2012 г. е стипендиантка във Вила Валдберта в Мюнхен. През 2013 г. участва във Второто издание на Фестивал Sofia Contemporary. Носителка е на награда за живопис в Националния конкурс за млади художници, скулптори и критици на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и награда в Конкурса за млади автори на Европейския център за култура и дебати „ГРАД“ Белград. Номинирана е за наградата БАЗА.