За(едно)
Лика Янко, Искра Благоева и Здравко Алексиев
Автори: д-р Надежда Джакова, Ива Велева и Мария Алексиева
Място: ХГ – Казанлък, Централна сграда (2 етаж)
Адрес: Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9
Работно време: вторник – неделя, 10:00 – 12:30 / 13:00 – 18:00
На това място е ситуирана неподозирана, в нещо дори случайна среща между три творби, избрани специално за проекта „Глад“ от трима куратори от екипите на Националната галерия и Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Три различни погледа към три различни живописни платна, на трима ярки български художници, които навярно никога не са очаквали да бъдат заедно. Но сега те са фрагменти от един разказ, фокусиран около една тема – глад.
Искра Благоева (1978)
Последната вечеря на Адам, 2012
Искра Благоева е съвременен визуален артист, който си служи с различни медии като живопис, обекти, фотография, пърформанс. Споделя, че спрямо конкретната творба и тема определя и медията, към която се обръща. В творчеството ѝ трайно присъства образът на жената – било тя портрет на момиче или героиня в митологичен сюжет. Религиозно-митологичното съдържание се превръща в поле за интерпретация на стереотипи, на които се подчинява днешното общество, на сблъсък между самооценката и саморазбирането на жена извън наложените норми. Представената тук творба на авторката следва композиционната схема на класическа творба, изобразяваща Тайната вечеря. В тази сюжетна линия навлиза втора – митът за Адам и изгонването му от рая. Библейският първи човек е изобразен централно, полегнал върху маса, с втренчен напред поглед, захапал ябълката – плода на греха. Зрителят не е страничен наблюдател, а участник в деянието, изправен пред обляното от светлина мъжко тяло, вдигнало глава към него. Дали в това преплитане на ролите се крие кодът към разгадаването на изобразеното? Адам символ ли е на силата и мъжкото господство или ролята отдавна е сменена? Кой кого наблюдава и за кого е предназначена ябълката? Художничката ни предоставя различни възможности за интерпретация, като насочва вниманието ни към централен мотив в композицията – плода на изкушението, но и спасението. (д-р Надежда Джакова, Национална галерия)
–
Искра Благоева е родена през 1978 г. в София. Живее и работи в столицата. Завършила е Университета за приложни изкуства във Виена. Участва в изложби в България и различни европейски страни. През 2012 г. е стипендиантка във Вила Валдберта в Мюнхен. През 2013 г. участва във Второто издание на Фестивал Sofia Contemporary. Носителка е на награда за живопис в Националния конкурс за млади художници, скулптори и критици на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и награда в Конкурса за млади автори на Европейския център за култура и дебати „ГРАД“ Белград. Номинирана е за наградата БАЗА.
Лика Янко (1928 – 2001)
Изолация, 1999
Лика Янко остава една от най-интересните и оригинални художнички в българското изкуство. Като възпитаничка на Френския колеж в София тя има достъп до библиотеката на Алианс Франсез. Именно там се запознава с френския модернизъм чрез каталожни издания, недостъпни за много от съвременниците ѝ. Ранните творби на художничката са повлияни от „сезанизма“ и могат да се считат за едни от първите примери за синтетична живопис в нашето изкуство. Това е и причината първата ѝ самостоятелна изложба през 1967 да бъде закрита преждевременно. Лика Янко остава откъсната от официалната художествена сцена у нас за дълъг период от време. В края на 1960-те започва нов етап от творчеството ѝ. Художничката се обръща към примитива, създавайки собствена иконография. Променя се и технологичното изграждане на творбите чрез използването на неконвенционални материали – камъчета, мъниста, канап, умело колажирани върху платното. Сложната фактура на картината, постигната чрез добавяне на различни примеси в маслената боя става неизменна за работата ѝ. Произведението „Изолация“ е притегателно за настоящата изложба като изразител на глад за създаване на изкуство и глад за творческа изява, белязал пътя на художничката. Нейният своеобразен минимализъм позволява на зрителя да проектира своите мисли и чувства върху бялата картина, която се превръща в „екран“ на душевния живот. Гладът е един от изначалните пориви на индивида. Една общовалидна и чисто физиологична потребност, която трябва да бъде удовлетворена. Друга такава необходимост е човешкото същество да бъде видяно и приобщено към „групата“. Изкуството на Лика Янко продължава да буди интерес, защото е автентично и непрестанно се обръща към зрителите, провокирайки екзистенциалното им състояние. (Ива Велева, Национална галерия)
–
Лика Янко е родена през 1928 г. в София в семейството на албански преселници. През 1946 г. постъпва в Художествената академия със специалност „Живопис“ в класовете на проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров, но така и не се дипломира. Първата ѝ самостоятелна изложба през 1967 г. е закрита малко след откриването, под натиска на политическата конюнктура. Продължава да рисува, но не излага платната си до 1981 г., когато получава покана за изложба лично от Людмила Живкова. Лика Янко реализира седем изложби приживе. Умира през 2001 г.
Здравко Алексиев (1934)
Всеки ден в света умират от глад хиляди деца, ок. 1978
Битието на човечеството е тясно свързано с хранодена и способността му да се развива както физически така и психически. В световен мащаб гладът е предизвикан от природни бедствия, суша, изчерпването на природни богатства, разхищението на храна и най-голямото човешко безумие – войната. Войната, вследствие на която недоимъкът води до обрати в психиката на индивида, преживял и безспирно преживяващ видяното. Творбата на Здравко Алексиев „Всеки ден в света умират от глад хиляди деца“ е откупена от БХГ от самостоятелна изложба на автора през 1979 г. Тя пресъздава противоречието на две страни от живота. В едната, по детски нарисувана фигура, обгърната в бяло, бели облаци, въртележки, с протегнати нагоре ръце в очакване сякаш да бъде прегърната от най-любимите хора. Светлото синьо небе до него само засилва усещането за чистотата и невинността, която носи всяко дете. Противоположно е усещането на ситуираната под него деформирана човешка фигура – в дървен сандък със знаци за „Чупливо“, „Пази сухо“ и номер на пратка. Едно обзето от глада тяло, за което реалният свят става все по-заплашителен и хаотичен. (Мария Алексиева, БХГ „Петко Задгорски“)
–
Здравко Алексиев е роден на 22 септември 1934 в Кърджали. През 1958 г. завършва специалност „Графика“ във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес НХА) при проф. Евтим Томов. Членува в секция „Графика“ на СБХ от 1969 г. В периода между 1966 и 1975 г. живее и твори в Куба. Участва в много български графични изложби, както и в редица международни конкурси и представителни изложби, сред които в Москва, Хавана, Молдова, Букурещ, Рим, Алжир, Виетнам, Лондон, Копенхаген, Австралия и др.