Бунтът на жените
Лиляна Ангелова
Автор: Кристиан Стефанов
Място: ХГ – Казанлък, Централна сграда (2 етаж)
Адрес: Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9
Работно време: вторник – неделя, 10:00 – 12:30 / 13:00 – 18:00
Първата световна война представлява катастрофално събитие, водещо до смъртта на над 15 милиона души по целия свят. Въпреки очакванията, че конфликтът ще бъде кратък, в действителност войната продължава повече от четири години, превръщайки се в първата тотална война в човешката история, в която индустриалните и технологически постижения на модерното общество се трансформират в инструменти за масова смърт и унищожение. Тоталната война превръща хуманистичните постижения на химията и инжeнерните науки в метод за производство на смъртоносни оръжия като отровния газ и картечницата, които оставят безжизнени и осакатени милиони човешките тела. Пагубните последици от войната засягат и мирното население, останало в тила, което е подложено на „тихата смърт“, следваща системното излагане на глад, епидемии и принудителна миграция, налагани от дехуманизиращата логика на конфликта.
Въпреки налагания от държавните власти политически курс на „война до крайната победа“, без значение от нарастващите човешки и материални жертви, ужасите на тоталната война създават съпротива срещу безкрайното продължаване на конфликта. Отвъд антивоенната кампания, подета от различни социалистически групи, централна роля за публичното противопоставяне срещу политиката на продължаване на конфликта изиграват т.нар. Гладни бунтове, представляващи спонтанни протестни мобилизации на жени и младежи от долните класи, които заливат цяла Европа – от Барселона до Стокхолм и от Лондон до Петроград през 1917–1918. Тежката мизерия и постоянният допир със смъртта на най-близките стимулира избухването на интернационална вълна от протести, в която бедните жени домакини, работнички и младежи превръщат личното страдание в политически протест, изкристализирал в антивоенния призив „Хляб и Мир“.
България се включва в Първата световна война през есента на 1915. Трите години, в които страната участва в световния конфликт, носят на българското общество над 100 хиляди жертви. Политическото напрежение достига своя връх през пролетта и лятото на 1918, когато населението в тила е засегнато от взимащия застрашителни размери глад, съпътстван от драстично спадналото доверие в управляващите елити, които не успяват да се противопоставят на постоянните злоупотреби, корупция и изострящите се класови неравенства. Тези настроения са предадени в голям брой писма и спомени, свидетелстващи за преплитането между глада и социалната несправедливост – „Някои трябва да гладуват“, пише до съпруга си работничка от Пловдив, „докато за богатите и силните на деня винаги има бял хляб в изобилие“ (ЦДА, ф. 260К, оп. 4, а.е. 96, л. 37). В страната избухват стотици протести и съпротиви, породени от поредното намаляване на хлебните дажби в градовете и покачващия се натиск за изземване на продукцията на селяните. Най-мащабните бунтове се случват в Сливен и Пловдив, където протестите започват с настояване за справедливо разпределение на храната и незабавно прекратяване на войната. Неспособността на властите да адресират натрупаното недоволство води до ескалацията на протестите и употребата на насилствени мерки от страна на държавата. Въпреки че протестите са потиснати силово, те обозначават българското участие в интернационалното движение против войната, което води до революционните политически сътресения в цяла Европа в края на Първата световна война. (Кристиан Стефанов)
–
Лиляна Борисова Ангелова е родена през 1941 г. в София. През 1966 г. завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, при проф. Илия Петров. Дълги години работи като преподавател.