Край масата
Национален военноисторически музей – София, Национален политехнически музей – София и Надежда Олег Ляхова
Куратори: Пламен Петров и Георги Шаров, в партньорство с Диана Иванова, инж. Светозара Карарадева и инж. Веселина Енева
Място: Къща музей „Дечко Узунов“ (зала 1В)
Адрес: Казанлък, ул. Княз Мирски 24
Работно време: петък – вторник, 10:00 – 12:30 / 13:00 – 18:00
Инсталацията „Край масата“ съвместява артефакти от Национален военноисторически музей – София, Национален политехнически музей – София, видеодокументация от изложбения проект на Надежда Олег Ляхова – „Варианти“ от 1997 г., и фотография от Коледата на 1916 г., която 1-ви пехотен Софийски полк посреща на фронта. В експозицията неочаквано се срещат войнишка посуда от двете световни войни, дворцов сервиз за хранене с вензел на цар Фердинанд I Български и „музика“ от „намерени“ прибори за хранене. Уви, днес отново в различни точки на планетата горят пожарите на войни, гинат невинни човешки същества – от глад, от снаряди, от безпощадност, а животът на хиляди мобилизирани по фронтовете мъже се е превърнал в статистика. Дори и в този момент някой накъде гине, за да се превърне в „сантиментален“ спомен за някой утоляващ жаждата си за власт. Като изпитание или пък назидание за човешкото в нас. (Пламен Петров)
Надежда Олег Ляхова (1960)
Варианти I, 1997
…на стената в едната зала, заключени под стъкло в голяма бяла рамка, са представени лъжица и вилица; на друга стена лъжицата и вилицата са оставили отпечатъците си върху бели плоскости ръчна хартия; във втората зала огромно множество лъжици и вилици (и само няколко ножа) запълват, висейки от тавана, пространството и издават при среща мелодични звуци. Това са лъжицата и вилицата, напуснали бита и влезли в художествената среда, за да означат опозициите между материалното и духовното, незначителното и значителното, прочетени например чрез храненето и музицирането. Извадени от своето, те съумяват да формират друго – „музей на предмета“, където предметът е представен в широка гама отношения – със или без човека. Погледът на Надежда Ляхова, внимателен и анализиращ, вижда околността в нов мащаб. В него вещите са по-големи от привичното, с подчертана емблематичност, способни са към игра, подмяна и дори създаване на смисли.
…изложбата нито изобразява, нито разказва. Представя възможни фрагменти на една картина, смисълът на която е в интимността. Може би тази интимност е причина за особената метафизика… (Яра Бубнова, в. „Култура“, 4 април 1997, София)
–
Надежда Олег Ляхова е родена през 1960 г. Тя е автор на видеа, инсталации, акции, обекти. Използва хартия, ламарина, пирони, лъжици, сапун, пясък, лед, сладолед, захарен памук, фотоапарат и камера. Има редица реализирани изложби в цялата страна, както и в Сърбия, Полша, Япония. През 2009 печели наградата „Гауденц Б. Руф“.