През 70-те и 80-те години на ХХ в. в Казанлък са реализирани редица произведения на монументално-декоративното изкуство в контекста на тогавашната държавна политика за „синтез на изкуствата“– систематично интегриране на живопис, скулптура, сграфито и мозайка в архитектурата на обществените сгради. Изразителен пример от този период е стенописното пано върху фасадата на сградата на ул. „Александър Батенберг“ № 31. Творбата е изпълнена между 1979 и 1980 г. от художника Милчо Христов, а в техническата подготовка на боите участва и неговият син Камен Христов.
Милчо Христов работи предимно в областта на графиката. Роден е на 12 май 1935 г. в Сливен, но от 1939 г. животът и дейността му са трайно свързани с Казанлък. През 1963 г. завършва с отличие специалност „Графика“ във ВИИИ „Никола Павлович“ (днес Национална художествена академия) при такива имена като Илия Бешков, Борис Митов, Евтим Томов и Веселин Стайков. През 1963 г. се завръща в града и започва работа като сътрудник в културния отдел на в. „Искра“. През май 1968 г. прекратява работата си в „Искра“, за да поеме организацията на първите приемни изпити за новосъздаденото Художествено училище в града. Христов става негов първи директор и ръководи институцията в продължение на десет години, полагайки основите на нейната структура и авторитет. От 1986 г. се посвещава изцяло на самостоятелна творческа работа. За приноса си към културата е двукратно удостояван с орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен.
Повече от 20 творби на автора днес се опазват в колекцията на Художествена галерия – Казанлък.
Мартина Иванова
—
Милчо Христов (1935–2008)
Композиция, 1979–1980
стенописно пано на ул. „Александър Батенберг“ № 31