Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител.
В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозина, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го застава да възпя-ва или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. „Второто“ виждане на поета не е само метафора, то отразява колективна-та представа за знанието, като дошло отвън.
Архаичните певци са винаги на път – от един царски двор към друг. Защото те нямат род и родно място. Ясно е защо Орфей е представян от самите гърци като тракиец – за тях Тракия е била страната на „Другия“.
На тази среща с Иван Маразов ще разговаряме за най-новата петата книга „Орфей“ от поредицата Мнемозина, която излиза в съавторство с Иван Гранитски. За някои по-малко известни аспекти от многостранния мит за Орфей, вдъхновявал поети, художници, музиканти, учени от античността до наши дни. За това коя е Мнемозина и защо трябва да поддържаме вярата в смисъла на Паметта.