Лекционен цикъл: История на изкуството за всички
Лектор: д-р Пламен Петров
В периода на подготовката си за най-голямото чудо в Православния свят – Христовото Възкресение, се състояха две поредни лекции през април 2024 година, като част от образователната ни платформа СЪБОТА В ГАЛЕРИЯТА, странство из чудния свят на християнското изкуство.
В своята поема, посветена на светата Премъдрост Едеска, св. Максим Изповедник вдъхновено описва храма със следните думи: „Достойно за най- голямо възхищение е това, че една малка църква може да бъде като необятна вселена […] Нейният издигнат купол е като небето на небесата […] и е стъпил здраво върху своите основи. Нейните сводове представляват четирите краища на земята.“
И навярно всеки пристъпил през прага в потъналото в мрак обиталище на Бог, пък бил той и друговерец, няма как де не се съгласи, че пред него действително се разкрива цяла вселена – прекрасна, одухотворена, очароваща и завладяваща едновременно душата и разума – „душата, защото поражда непознати силни чувства, създава вяра в нещо трансцедентно; ума, защото докосва неговите дълбини и стимулира по непознат начин неговото действие“. Но храмът е и част от Земната къща на Бог, чиито архитект е сам Той, Онзи, които е създал Закона, според който „всяка душа се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени“ (Рим 13:1).
Василий Велики препотвърждава тези думи, като отбелязва, „че винаги е добре, когато човек с ниско положение би бил управляван от човек с по-високо положение; и е препоръчително първият никога да не се съизмерва с втория, защото той винаги ще го накара да наведе глава“. Тази парадигма, върху която е изграден византийският свят и при която концентрацията на властта е в ръцете на двама човека – императора и свещеника, създава предпоставка не само за хилядолетния живот на Империята, но и за множеството истории, в които Земният дом на Бога – Църквата системно ще бъде сполитан от трусове, раздиращи единството на храма – от ересите. В тази борба обаче се явяват всякога устои, които крепят вярващия в изпитанията му. Сред тях трябва да бъдат посочени именно и свещените образи.
За тях, за Христовите сълзи и иконографията на страданието, бе нашата първа среща през април.