Клаудия ди Франческо посети Казанлък и Розовата долина за първи път през юни 2025 г. в рамките на резиденция с Художествена галерия – Казанлък в подготовка за самостоятелна изложба в галерията. Тази изложба от живопис и скулптура, озаглавена РИТУАЛ, ще се проведе от 2 юли до 6 септември 2026 г. в мраморната зала на Къща музей „Дечко Узунов“ и ще се открие малко повече от година след последното посещение на Клаудия.
По време на това първо проучвателно пътуване Клаудия беше привлечена от магическата сутрин на 24 юни: в България този ден е известен като Еньовден – ден, в който планинските билки са в най-голямата си сила, а зората е украсена от млади жени, облечени в бяло, които берат билките и свещените цветя, носещи здраве и може би плетящи магии за щастие и благодат през идната година.
За резиденцията си Клаудия споделя:
„Научих се да слушам по-дълбоко. Слушам вятъра и слънчевата светлина. Наблюдавам растенията като водачи и тихи съветници, уча се от формите им, от светлината им, от тайните им – винаги през собствения си начин на гледане. Продължавам да уча, или по-точно – продължавам да се опитвам да уча. Дълбоко ме впечатли усещането за общност и начинът, по който то се ражда чрез слушане и чрез близка връзка с природата. Изненада ме простотата, с която това се случва, топлината, с която те приема, и изключителната щедрост, с която ми бе поднесена душата на това място.“
По време на престоя си тук Клаудия се присъедини към членове на екипа на галерията и на НЧ „Жар 2002“, за да участва в еньовденските тържества – стана рано, за да бере билки в местните поля, от които след това беше изплетена внушителна арка в двора на Къща музей „Дечко Узунов“. Преминаването през този мощен портал от билки и диви цветя, държан от жените от читалището, беше своеобразен инициационен обред – въвеждане във фолклора и ритуалите на България.
И в Италия този ден се чества като празник на Сан Джовани – Йоан Кръстител. Творчеството на Клаудия ди Франческо търси преди всичко връзката между сакралното и профанното, между древното и съвременното, между сродни страни, всяка със своя собствена традиция на изцеление, празнуване и свещени символи. По време на посещението си художничката се изкачи и до Бузовградския мегалит, за да наблюдава залязващото слънце, пътува високо в Стара планина, влезе в тракийските гробници при Шипка и разгледа керамичните форми в неолитната къща музей в Стара Загора. Разбира се, тя прекара време и в четирите обекта на Художествена галерия – Казанлък, опознавайки колекциите, хората и историята на галерията, а също така проведе работилница за учениците от горните класове в местното Художествено училище. По време на сесията Клаудия демонстрира как се разработва и структурира визуално портфолио, давайки на учениците ценна обратна връзка за техните портфолиа.
Цялото това събиране на информация и вдъхновение е от ключово значение за подхода на Ди Франческо. Методично и последователно рисува в скицника си; инстинктът ѝ да наблюдава е неотслабващ. Фотоапаратът никога не е далеч от ръката ѝ и тя педантично документира с обектив и молив всичко, което вижда — съставяйки богат визуален и сетивен архив от скици, образи, впечатления и текстове.
Клаудия обяснява:
„Работата ми започва от преплитането на спомени и усещания. Тя е живописна композиция, която се оформя от поглед, спрял върху прости, природни елементи, цветове, детайли и преди всичко — отражения на светлината. Тези стимули извикват други спомени, които се преобразяват и утаяват, превръщайки се във форми или изплувайки отново чрез проучвания, предишни творби и следи от миналото. Затова изграждам фотографски архиви. Излизам навън, снимам мигове, светлина, отражения и пейзажи, които извеждат спомените на повърхността. Събирам и образи на творби, уловили в рамките на моите изследвания нещо тайнствено и привлекателно: скулптури, наподобяващи археологически фрагменти, картини, поразили ме с майсторството си в боравенето с цвят и с атмосферата, която излъчват — елементи, отварящи на свой ред нови спомени.“
(Интервю за Artit, 2026)
Творчеството на Ди Франческо изследва понякога напрегнатото взаимодействие между фолклор и феминизъм, ритуал и рутина, светлина и тъмнина, животинско и растително. То е ефирно и интимно, без да е сладникаво, отдавайки почит на вековната традиция, митове и мистицизъм, характерни за двата народа, като същевременно никога не се страхува да оспори какво представляват ритуалите, родени във и от тях.
За ритуала Клаудия споделя:
„Работата ми е дълбоко вкоренена в ритуала. Всеки процес започва с подготовка: подреждам инструментите си, опъвам хартията, намокрям я, прокарвам гъба по повърхността й и я наблюдавам. След дълги периоди на изучаване на образи, архивиране и просто слушане, започвам да рисувам.
Нещо подобно се случва и със скулптурата. Моделирам глината, наблюдавам я, правя отливки и постепенно изграждам композиция. И това е ритуал – ритуал на въображението.
За мен ритуалът е форма на внимание и слушане. Това е жест, който принадлежи на нещо по-старо от нас самите, но продължава да ни съпътства. Това е танц на призоваване и благодарност, начин да се създаде пространство, в което нещо може да дойде. Жест на надежда, подхранван от спомени, истории, енергии и желания, които ни предхождат и по някакъв начин продължават да живеят чрез нас.“
Клаудия ди Франческо е родена през 1992 г. в Рим. Живее във Флоренция, възпитаничка е на Академията за изящни изкуства във Флоренция. Понастоящем е преподавател във Флорентинския международен институт по дизайн (FIDI). Ди Франческо има утвърдено присъствие като куратор и дизайнер, наред с кариерата си на художник и скулптор.
През 2026 г. наситена поредица от групови изложби представя творчеството на Клаудия ди Франческо: „Alcove – Dialogues on Sculpture“, второ издание, организирана от Museum of the City and Territory of Cori и StudioSpecus, Кори, Италия; „Vestalia, Di Francesco – Sarfatti – Scarpa“, Umanogallery, Пиетрасанта, Италия; „Dreams Make Stars Weep“, Studio Veive, Париж, Франция.
Изложбата РИТУАЛ ще бъде открита в Къща музей „Дечко Узунов“, Казанлък, България, на 2 юли 2026 г. от 18:00 ч. Това е първата самостоятелна изложба на Клаудия ди Франческо.
С благодарност към Народно читалище „Жар 2002“ за сътрудничеството по еньовденския ритуал в партньорство с Художествена галерия – Казанлък.
Този проект стана възможен благодарение на финансиране по проект „Приложно, изящно, съвременно“ — цикъл от три изложби; договор с Министерството на културата № РД 11-06-29/01.04.2026.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
Още от разговора с Клаудия можете да прочетете на: разговор с Клаудия ди Франческо.