Хубаво е, ако човек може да поспи, докато сънищата се превърнат в небе — спокойно небе в тихо време — и няколко ангелски пера полетят надолу сред нищо друго освен нечий блажен унес. Но сънят бяга от мъртъвците. Затворим ли своите ококорени очи, ние усещаме как ни налягат спомени, не сън. Те ни спохождат самотни и дори красиви като сребро, но бързо се превръщат в тъмен сняг, който ни задушава — и така е било повече от седемдесет години. Времето тече, хората умират, тялото потъва в пръстта и повече нищо не знаем . Иначе небето тук рядко се вижда — отнемат ни го планините и ветровете, набрали сила от същите тези планини, мрачни като края на света, но понякога, когато зърнем парче небе след виелица, ние си представяме бяла следа, оставена от ангелите високо над облаците и планините, над грешките и целувките човешки — бяла следа като обет за блаженство. Този обет ни изпълва с детинска радост, събужда отдавна забравената вяра в бъдещето, но и изостря чувството на отчаяние и безнадеждност. Това е в реда на нещата — силната светлина хвърля дълбока сянка, върховното щастие таи някъде голяма беда, а добруването човешко е сякаш обречено на вечна несигурност. Животът е доста обикновен, за разлика от самия човек — това, което наричаме загадки на живота, са нашите собствени беди и тъмни дъбрави. Смъртта носи всички отговори, пише някъде, и отключва древно познание – пълна глупост, разбира се. Това, което знаем, това, което сме научили, не е изникнало от смъртта, а от стих, отчаяние и накрая спомени за щастие и тежко предателство. Не сме надарени с мъдрост, но това, което трепти вътре в нас, я замества и може би превъзхожда. Изминали сме дълъг път, по-дълъг от всякога, очите ни са като дъждовни капки, пълни с небе, прозирен въздух и празнота. Затова можеш спокойно да ни слушаш. Но ако забравиш да живееш, ще свършиш като нас – едно отхвърлено стадо между живота и смъртта. Толкова застинало, толкова вледенено, толкова мъртво. Някъде далеч в света на мислите, на това съзнание, което прави човек така възвишен и демоничен, все още се крие светлина, която тлее и отказва да изгасне, отказва да се предаде на тежкия мрак и задушаващата прегръдка на смъртта. Тази светлина ни захранва и измъчва, кара ни да продължаваме напред, та да не рухнем като безмълвни зверове в очакване на нещо, което може би никога няма да дойде. Светлината тлее, а ние продължаваме напред. Вярно – с несигурни колебливи стъпки, но и с ясната цел да спасим света. Да спасим теб и самите нас с тези истории, тези откъслечни стихове и сънища, отдавна потънали в забрава. Гребем в пробита лодка с прогнила мрежа и се готвим да ловим звезди.
Йон Калман Стефансон, из „Тъгата на ангелите“ (2009)
преводач Стефан Паунов
ВМЕСТО УВОД
Пламен В. Петров
Има прояви в съществуването ни, своеобразни божествени капризи, без които оцеляването на биологичното ни тяло е невъзможно. Сред тях се явява сънят – най-загадъчното нещо, което правим и отнема една трета от живота ни. Но без него всичко в нас би било подложено на страдание, би ни погубило. И затова са необходими не повече от 265 часа безсъние. Сомнологията, или науката за съня, е сред най-новите изследователски полета, в които все още не са разкрити отговорите на низ от простички въпроси, включително и този какво точно в безсънието ни убива. При проведен през 1989 г. експеримент с плъхове, които са държани в състояние на безсъние, докато умората ги доведе до смърт, аутопсията разкрива интересен факт. В умъртвените от преумора животни не се откриват никакви аномалии, обясняващи латентния край. Телата им просто са се предали.
Разбира се, темата за съня е неразривно свързана и със сънуването, феномен, който векове наред вълнува умовете на хората още от времето на Артемидор Далдиански от ІІ в. cл. Xp., който прави първите известни ни опити да систематизира различните видове сънища и тяхното тълкуване. През последните 150 години личности като Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Феликс де Менделсон посвещават десетилетия от научните си занимания в опити да разберат сънуването – неговите връзки с живеенето отвъд съня, механизмите на пораждането, отношението му към умирането. Според текста на Библията сънят е също синоним на физическата смърт. С други думи – смъртта като съня не е вечно състояние, а единствено отрязък от време, който не „унищожава личността, Аза, на спящия“, независимо от промяната, която ще настъпи при Възкресението.
Оттласквайки се от вярата, медицината и психологията на съня и сънуването, трябва да кажем, че поради своята изначалност и нетоменност в битието на човека, или пък тъкмо като опит за противостоене на тази обреченост, сънят възбужда изключително поети, драматурзи, музиканти, превръщайки се в творческа тема на романи, опери, балетни спектакли. Ще го видим като идеен ключ в киношедьоври и пиеси. Не убягва и от любопитството на визуалните артисти, които в съня често намират вдъхновение, а в явления като сюрреализма той има дори манифестна функция. Логично рефлексии към съня могат да бъдат видени и в българската история на изкуството, както и на съвременната художествена сцена в страната. Откриваме негови специфични овеществявания в творби на множество художници от Освобождението до днес. В склуптурата, в живописта, в графиката, в съвременното изкуство сънят оставя свои ярки отпечатъци. Именно те са и основен фокус в проекта „Сънят“, част от най-новата платформа в развитието на Художествена галерия – Казанлък – „Навсякъде с изкуството“.
Проектът „Сънят“ бива да бъде мислен като инициатива, в която се срещат минало и съвремие чрез низ от тематични изложби и инсталации, разгърнати в множество пространства, по-голямата част от които външни за Художествена галерия – Казанлък – частни имоти, други музейни и културни институции като Музей на розата, Общинска библиотека „Искра“, Читалище „Искра – 1860“, НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, публични пространства като ДКЦ Районна поликлиника Казанлък ЕООД, Културно-информационен център при зала „Иван Милев“, хотел „Parisi“ и кафене „Café Berry“. В тези „свои“ и „чужди“ територии екипът на Художествена галерия – Казанлък е поканал специално да се изявят творци, обединени в представителствата на Съюза на българските художници в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък, както и индивидуални визуални артисти, сред които Николай Караджов, Мариела Гемишева, Любен Малчев, Кирил Георгиев. С произведения, част от богатата музейната колекция на Художествена галерия – Казанлък, са представени големите български скулптори Марин Василев, Анастас Дудулов и Христо Песев; живописците Ненко Балкански, Димитър Казаков – Нерон, Янаки Кавръков, Румен Скорчев, Елза Гоева.
В творчеството на всички тях можем да видим реакции към съня и сънуването; към прикритите зад спуснатите клепки очи; към нощта, тази сродница на смъртта, която ограбва огромна част от живота ни, принуждавайки ни да я прекараме в сън; към игрите на плътските желания и сладостта на мокрите сънища. Да, казва философът, сънят е най-подозрителното нещо и до голяма степен той наподобява пиянството, доколкото и у спящия, както и у пияния са минимализирани съпротивителните сили срещу злото. В съня човекът е редуциран до най-низшите си способности, сведен е до плътското и животинското в себе си, отстранен от автентичната си природа. Природа, в която биологичното тяло е единена с духа, без който не можем. Духът, който бодърства пред всяко изпитание, пред войни и крушения, пред любовта и смисъла. Но къде странства той, докато ние сме се отпуснали в обятията на съня, най-немощното и проблематично наше състояние, без което не можем? Проектът „Сънят“ е пауза в безсънието, в която заедно и нявсякъде с изкуството можем да потърсим своите отговори.
Буден ли си?
1.
В МРАКА НА ГРАДА
Уредник: Пламен В. Петров
Място: Художествена галерия – Казанлък
Адрес: Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9
Работно време: вторник – неделя; 10:00 – 18:00 ч.
В мрака на библиотеката, в складовете за театрални декори, в депата на музеите и в частност на галериите, необезпокоявани от жаждата ни за класификации, подредби и познавателни претенции, често съжителстват безчет несъвместимости. Така до „Философия в будоара“ на Маркиз дьо Сад, може да стои „Архипелаг Гулаг“ на Александър Солженицин. До декорите за спектакъла „Антигона“ на Софокъл, мебели от епохата на романтизма, част от оживяващия на сцената драматургичен свят, в който с любовта шега не бива. До костен материал от епохата на неолита – зарове за игра от викторианска Англия. До портрета на Сталин, пейзаж от Монмартър. Тези съжителства, дремещи отвъд видимия за публиките свят, макар и непредвидими, често възбуждат ума на музейните специалисти и ги тласкат към търсене на смисъл в привидната случайност, защото случайност зовем всякога само онова, което разумът ни не е в състояние да обясни. Но пък на територията на съня като че ли те стават възможни за всички.
Представените тук творби на пръв поглед няма никакви основания да бъдат презентирани „заедно“. Типичното за творческия темперамент на Петър Дочев платно, озаглавено „Утро над Казанлък“ от 1975 г. и явяващата се като изключение за идейния свят на Анастас Дудулов скулптурна разработка „Скръб“ от 1919 г., макар и като на игра, могат да бъдат мислени като част от единен наратив за града и свитата в ъгъла на незнаен дом скръб. Сутрин, когато се пробуждаме от съня си, когато стъпките ни се губят в ненастъпилия още ден, силуетът на града е пронизан от нечовешките стоманобетонови гиганти, дремещи в очакване на изгрева. Прозорците са изпълнени с мрак, други са светнали от завист, а трети – сякаш незаспивали от тревога. Прозорци, като пъстра премяна на тези огромни туловища, които зовем свой дом. В тях живеят човеци и техните хиляди неразаказани истории. Кутийки, в които се любим, обичаме, огорчаваме, раждаме, горим, умираме, страдаме. Необезпокоявани от погледа на Непознатия. Свърталища на всичко човешко.
Сам Петър Дочев в своите впечатляващи пейзажи разсъждава върху всичко това. „Стремленията и усилията ми в живота са насочени към времето – времето да диша в картините ми. Толкова дълбоко се ровя в тези проблеми. И се дразня, когато някой повърхностен човек, неразбиращ от изкуството ми, ме слага в торбата с лесните неща. Това е истинска болка. Аз не правя украшения за стени и не рисувам за суетата някои да си купят аксесоари за дома. Това са съкровени духовни стойности. Всеки ден започвам отначало. А вечерта замръквам без отговор. Постоянно се пържа – обезсилен сам, и атаките ми обикновено са върху някакво платно“ – изповядва художникът в свое интервю. Анастас Дудулов също не е чужд на темата. В писмо от 1920 г. той пише до приятел: „Този град [София] е потънал в поквара. Докато едни са наливат в локалите или излизат с натруфените си облекла от театъра, в смърдящите на похот вертепи из уличките, като в лош кошмар, се въргалят телата на всякакви момичета. Похабени същества, които търгуват с плътта си, а когато останат сами, скърбят по изгубената си невинност“. Да, градът е вместилище на невместимата тежест на битието. И докато един се люби с любимия си в светналия прозорец, в мрака на съседния – друг скърби или пък никога няма да се пробуди.
Анастас ДУДУЛОВ е роден през 1892 г. в град Струга. Негов брат е астрономът Димитър Дудулов. През 1919 г., след участието си в Първата световна война, се дипломира в ателието по скулптура на Жеко Спиридонов при Държавното художественото-индустриално училище в София (днес Национална художествена академия). Между 1921 и 1923 г. специализира скулптура в Пражката художествена академия и дърворезба и цизелиране във Висшето училище по приложни изкуства. През 1932 г. е назначен като преподавател в Държавната художествена академия. Със свои творби е включен в редица общи художествени изложби в Лондон, Париж, Прага. Умира през 1971 г. в София. Художественото му наследство днес е част от множество музейни колекции и градски пространства в цялата страна.
Петър ДОЧЕВ е от поколението художници, чието творческо израстване и утвърждаване на художествената сцена преминава изцяло на територията на социалистическа България. Роден през 1934 г. в Лесидрен (Ловешко). Учи живопис в Художествената академия между 1957 и 1959 г. при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански. През 1960-те години работи като главен художник на Металургичния комбинат „Кремиковци“, когато се раждат и първите му голямоформатни платна, в които индустриалният пейзаж измества вълнуващите го преди това теми за човека. Участва във важни представителни изложби на българското изкуство в чужбина Шчечин (1973), Париж (1973), Москва (1974), Болоня (1978), Париж (1979), Атина и Берлин (1980), Хавана (1980), Стокхолм (1982), Брюксел (1990), Прага (2005) и др. Умира през 2005 г. в София. Получил признание приживе, днес творчеството му е част от редица музейни и частни колекции у нас и извън пределите на страна.
2.
СПИМ ЛИ?
СБХ – Стара Загора
Куратор: д-р Милен Алагенски
Място: Художествена галерия – Казанлък
Адрес: Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9
Работно време: вторник – неделя; 10:00 – 18:00 ч.
Да се спи е задължително, а не по желание! Отнесени към човешката физика, тези думи са правдиви, но така ли е, ако ги отнесем по посока на обществото? Задължително ли е „заспалото“ общество, или е по желание? Можем ли да събудим обществото и как? Възможно ли е група художници да насочва обществото, да го държи будно и да формира неговите нагласи в град като Стара Загора? Около тези въпроси разсъждават 10 художници от Представителството на СБХ в града. Това са автори, които са били обществено ангажирани като ръководители на групата на художниците или пък в знак на обществено признание, уважени с различни награди през последното десетилетие. Именно като такива чрез своите визуални размишления те разширяват полето на въпроса: Спим ли като общество?
Същината на проблема е по-скоро в социологическото поле, отколкото в това на визуалните изкуства. Именно затова една група художници не може да изчерпи възможните отговори, но може да постави различни гледни точки, чрез задаването на различни въпроси. Например „приспиването“ на обществото ни чрез налагане на личности и идеали, които несъзнателно да имитираме (Светлин Стоев). Дали времето което ни е отредено като общество изтича, стрелките на часовника никога не обръщат хода си (Слави Славов). Личните ни визуални спомени за детство и младост често са романтични носители на отминали идеали и ценности (Злати Златев, Пламен Кирилов, Петър Петров). Има ли промяна в обществените идеали? Сравняването на тези идеали и въобще деленето на „нашето и чуждото“ като изначално свързано с пътуването и притеглянето на това кое общество е по-будно (Тошо Стефанов). Как се заражда обществото и кое обединява хората повече – създаването или разрушаването (Валентин Дончевски, Милен Алагенски). Докъде всъщност води разрухата в глобален план, ще съумеем ли като глобално общество да запазим физическата си среда (Красимир Младенов). Кои физични закони движат обществото ни, така както те движат планетата земя (Димо Димов)?
Вероятно е неестествено е да се мисли, че една група артисти може винаги да има водеща роля за генериране на едно истински будно общество. Факт е обаче, че тя има своята важна роля в този процес. Представителството на СБХ – Стара Загора, най-голямото и активно творческо обединение на визуални артисти в града днес, продължава активно да възбужда бодърстването на социалното тяло именно чрез задаване на въпроси.
Автори: Милен АЛАГЕНСКИ / Димо ДИМОВ / Валентин ДОНЧЕВСКИ / Злати ЗЛАТЕВ /Пламен КИРИЛОВ / Красимир МЛАДЕНОВ / Петър ПЕТРОВ / Слави СЛАВОВ / Тошо СТЕФАНОВ / Светлин СТОЕВ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СБХ СТАРА ЗАГОРА
За начало на Групата на старозагорските художници може да се счита 1945 г, „когато започва да се събира членски внос“. В резултат на това през януари 1946 г. се организира първата окръжна изложба, в която „участват 10-ина художника“. Първите протоколи от събрания на групата, съхранени и до днес, са от 1959 г. Те ни дават информация за членския ѝ състав тогава – Добри Христов, Васил Тодоров, Георги Стефанов, Илко Георгиев, Марин Тачев, Зафир Георгиев, Димитър Караджов, Стоян Йорданов, Георги Георгиев, Драгомир Драганов, Ефтимия Дюлгерова, Димитрина Недкова, Петър Русков, Димитър Русев, Георги Русев, Иван Амзов, Тодор Станилов, Стефан Ножаров.
От 90-те години на миналия век в града съществуват две самостоятелни групи. Първата – „Гама – 13“, е регистрирана на 13 юли 1990 г. а втората – „Ателие – ЮЛИ“, на 19 октомври 1990 г. И двете са регистрирани на база преустройството на СБХ на федеративен принцип. По този начин, макар и за кратко, съществува и старото непреустроено Дружество на СБХ – Стара Загора. Всички тези групи са обединени на 8 ноември 1995 г. чрез учредяването на Представителство на СБХ – Стара Загора с председател Райчо Чакъров. Представителството съществува и до днес под тази форма, като от около средата на 1970-те, с кратки прекъсвания, се помещава в изложбена зала „Лубор Байер“, предоставена за бъзвъзмездно ползване от Община Стара Загора.
През годините творчески секретари и председатели на Групата на старозагорските художници са Георги Стефанов (1957–1979), Иван Попчев (1979–1988), Янаки Кавръков (1988–1989), Михаил Косев (1989–1990), Райчо Чакъров (1990–1999), Иво Чехларов (1999–2002), Димо Генов (2002–2009), Валентин Дончевски (2009–2012), Росен Кавръков (2012–2015), Злати Златев (2015–2019), Милен Алагенски (от 2019).
Милен Петев АЛАГЕНСКИ е роден на 12.06.1987 г. в Стара Загора. През 2014 г. завършва магистратура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Неконвенционални подходи в рисуването“. Работи в областта на рисунката, графиката, концептуалното изкуство. Негови творби са частно притежание в България, Франция и Испания.
Димо Руменов ДИМОВ роден 06.10.1986 г. в Стара Загора. През 2011 г. завършва скулптура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ при проф. Кирил Мескин. Работи в полето на скулптурата. Негови творби са притежание на ХГ – Стара Загора, частни колекции в страната и чужбина.
Валентин Петков ДОНЧЕВСКИ е роден на 26.04 1958 г. в Стара Загора. През 1977 г. завършва СХУ гр. Казанлък (днес НУПИД „Акад. Дечко Узунов“). Дипломира се през 1983 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в класа по живопис на Станислав Памукчиев. Работи в областта на графиката, рисунката, живописта и малката пластика. Негови творби са притежание на галериите в София, Стара Загора, Плевен, Добрич, Габрово, Смолян, Търговище, както и в частни колекции в страната и чужбина.
Злати Георгиев ЗЛАТЕВ е роден на 02.09.1942 г. в новозагорското село Прохорово. Завършва графика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ при доц. Иван Маринов. Работи в областта на графиката, рисунката и живописта. Негови картини са притежание на галериите в София, Добрич, Пазарджик, Стара Загора, Казанлък, Габрово, Велико Търново, Бургас както и частни колекции в страната и чужбина.
Пламен Кирилов КИРИЛОВ е роден в Стара Загора през 07.02.1982 г. През 2005 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Текстил“ в класа на проф. Анна Бояджива Основно работи в областта на живописта. Негови творби са притежание на галериите в Стара Загора, Сливен, Нова Загора, Габрово, Севлиево и частни колекции в страната и чужбина.
Красимир Георгиев МЛАДЕНОВ е роден на 30.11.1973 г. в Казанлък. Завършва средно образование в родния си град. Работи в областта на златарството, бижутерията, малката пластика. Специалист по бронзолеене и матрициране. Негови творби са притежание на частни колекционери в страната и чужбина.
Петър Атанасов ПЕТРОВ е роден на 24.05.1962 г. в Стара Загора. Завършва СХУ гр. Казанлък през 1981 г. (днес НУПИД „Акад. Дечко Узунов“). През 1989 г. се дипломира във ВТУ „Св. св. Кирли и Методий“ в класа на доц. Ненко Маров, специалност „Скулптура“. Работи предимно в областта на живописта и рисунката, а негови творби са притежание на ХГ Стара Загора, частни колекции в страната и чужбина.
Слави Димов СЛАВОВ е роден на 21.08.1958 г. в Николаево. Завършва СХУ гр. Казанлък (днес НУПИД „Акад. Дечко Узунов“), а през 1982 г. се дипломира в Учителския институт „Кирил и Методий“ в Станке Димитров (днес Дупница). Работи в полето на рисунката и малката пластика, негови творби са притежание на ХГ – Стара Загора, частни колекции в страната и чужбина.
Тошо Георгиев СТЕФАНОВ е роден на 12.06.1960 г. Завършва Учителския институт „Кирил и Методий“ в Станке Димитров (Дупница). Работи в полето на рисунката и живописта. Негови творби са притежание на галериите в Стара Загора и Раднево, както и на частни колекции в страната и чужбина.
Светлин Йорданов СТОЕВ е роден на 10.07.1966 г. в Стара Загора. Завършва Учителския институт „Кирил и Методий“ в Станке Димитрово (днес Дупница) през 1989 г. Работи в областта на рисунката, живописта и малката пластика. Зад гърба си има 15 самостоятелни изложби, а негови творби са притежание на ХГ – Стара Загора и частни колекции в България и чужбина.
3.
ЗАГЛЕДАНА НАВЪТРЕ
Уредник: Катя Христова
Място: Музей на розата
Адрес: Казанлък, Парк „Розариум“
Работно време: понеделник – неделя; 9:00 – 18:00 ч.
Какво кара скулпторите да търсят красотата на формата именно в спящата фигура, е може би въпрос, на който всяка епоха отговаря по-различен начин. Примери откриваме още от 300 г. пр. н. е., когато е създаден „Спящият Ерос“ и от II в. от н. е., от когато датира третото римско мраморно копие на древногръцката статуя „Спящият хермафродит“, реставрирана от Бернини през 1619 г. по поръчка на кардинал Боргезе. А едно от големите имена в световното изкуство, Микеланджело Буонароти, изобразява в своята „Пиета“, намираща се в катедралата „Св. Петър“ в Рим, тялото на Христос като заспало в скута на майка си дете, а в „Умиращият роб“ пресъздава забравата така, сякаш робът умира и сънува едновременно.
Показаната тук скулптура на Христо Песев „Сън“ от 80-те години на ХХ в., подарена от автора след експонирането ѝ в негова изложба в Казанлък през 1984 г., ни разкрива пример за българската рефлексия по голямата тема за съня. За пътуването към себе си и вглеждането навътре, към сякаш най-непознаваемото явление в битието ни. В творбите на Христо Песев, макар и работейки върху най-разнообразни теми, често можем да открием вълненията му от тялото, устремило се към покой. Вълнения, които можем да срещнем в произведенията както на неговия преподавател по скулптура Иван Лазаров, така и при редица други български автори като Мина Иванов, Васка Емануилова, Величко Минеков, а и при световни имена като Константин Брънкуш (днес популярен като Бранкузи) и Хенри Мур.
Христо ПЕСЕВ е роден на 7 юни 1923 г. в град Шипка. Дипломира се във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) в ателието на проф. Иван Фунев с дипломна работа „Опълченците на Шипка“. Негови преподаватели през годините в академията са едни от най-известните имена в българската скулптура – проф. Иван Лазаров, проф. Любомир Далчев и проф. Михаил Кац. Голяма част от годините след завършването си той ще отдаде на преподаването, но това не се отразява на творческата му енергия. Показва свои творби в организираните общи художествени изложби, в няколко самостоятелни експозиции, а през годините има реализирани и монументални произведения в различни градове на страната. Христо Песев е автор и на емблематичната скулптура „Голо тяло“, разположена пред сградата, в която от 1981 г. до днес се помещава Художествена галерия – Казанлък.
4.
МЕЖДУ ПОЯВАТА И КРАЯ
Уредник: д-р Милен Алагенски
Място: ДКЦ Поликлиника Казанлък ЕООД
Адрес: Казанлък, ул. Стара планина 12
Работно време: понеделник – неделя; 8:00 – 17:00 ч.
Картината на Янаки Кавръков „Портрет на доктор Г.“ (1974) още в своето заглавие ни приканва към издирване на личността на д-р Г. Към момента не знаем кой е той, можем само да предполагаме. Спомените на семейството на художника обаче ни насочват в друга посока – пиесата „Рози за д-р Шомов“ е вдъхновението за създаването на платното. Драматург е Драгомир Асенов, който „надниква във всекидневния живот на един болничен колектив, за да открие сблъсъци на противоречиви възгледи и жизнени принципи“. По страниците на вестниците от 1966 г. намираме статия за пиесата, представена в Благоевград, в която е наречена „новата пиеса на Драгомир Асенов“, което ни дава основание да смятаме че това е нейната премиера. Месец по-късно е представена и в Народния театър в София. В този момент Кавръков не е в София и вероятно не е гледал пиесата в Народния театър. Той живее в София в периода 1968 – 1973 г. докато следва живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ в ателието на проф. Петър Михайлов.
Годината на дипломирането му съвпада с премиерата на телевизионния театър на „Цветя за д-р Шомов“ вероятно дала повод на художника да създаде портрет на актьора, превъплътил се в ролята на д-р Шомов – Георги Черкелов. От 1974 г. Янаки Кавръков е назначен като учител в „младото“ Средно художествено училище (СХУ) в Казанлък, сега НУПИД „Академик Дечко Узунов“. През същата тази 1974 г. е организирана и изложба на казанлъшките художници в залата на улица „Искра“ с 45 произведения от 15 автори. Сред художниците са Надежда Кънчева, Иван Радев, Леонид Мицев, Милчо Христов, Теньо Тенев, Веса Банчева. Дебют правят Атанас Вънчев, Христо Панчаревски, Дечко Тодоров и Янаки Кавръков с платното си „Портрет на д-р Г.“. Това е първата изява на художника в Града на розите и първата му откупка тук. Платното е откупено от екипа на художествената галерия в града и оттогава то се съхранява в депата ѝ.
Вглеждайки се в платното няма как да не забележим вазата с цветя и явяващи се в контраст на нея флакони с лекарства. А пред масата, след тежък работен ден, е фигурата на уморения лекар. Лекарят, човекът, който ежедневно обгрижва физическото на тяло на човека. Човекът, който с всички възможни средства полага усилия да отложи максимално времето до физическия край, до вечния сън, до смъртта. Но и човекът, който в търсене на ключ към спасението, ни въвежда в състояния на упойка, на своеобразен предизвикан сън, в който духът крее между живота и смъртта. Човекът, медиатор между собствената ни поява и края.
Янаки КАВРЪКОВ е роден в Айтос на 26 февруари 1945 г. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в класа по живопис на проф. Петър Михайлов. От 1974 г. се установява в Казанлък в качеството си на учител в СХУ, а от 1978 г. се премества в Стара Загора където е уредник в Художествената галерия. От 1980 до 1986 г. се установява в Хасково, където е творчески секретар на групата на художниците в града. След 1986 г. отново се завръща в Стара Загора и за кратко отново е уредник в Художествената галерия. После става учител към школата по изобразителни изкуства към читалище „Родина“. Умира на 31 януари 2002 г.
5.
КЪЩА ЗА ПТИЦИ
Уредник: Пламен В. Петров
Място: Рушащата се къща
Адрес: Казанлък, ул. Ген. Гурко 3
Работно време: денонощно
Има територии в човешкото съществуване, които остават пристъпни само за оногова, който има сетивата и смелостта да им се отдаде. „Къща за птици“ на Любен Малчев е тъкмо едно такова място в съзнанието на художника. Зона на спряло време, в което той може да помечтае за предстоящото, да помисли за смисъла от подарените или извоювани паузи, за съдържащото се в многоточието, а и за всичко отвъд него. „Страшно много прилича на хубав сън, но често се преживява като кошмар“ – споделя авторът, и няма как да бъде по друг начин, защото всякога преминаването от едно познавателно ниво – от това на делничното, към пространството на мечтанието или сънуването – е преход, свързан едновременно с усвояване на нов опит, но и на разочарования.
Темата, която го възпалява, открехвайки вратата на своята „Къща за птици“, е домашното насилие – една силно кръвоснабдена психологическа рана. Или както сам художникът описва преживяното: „Символът за победа в този случай губи своята етимология, защото победителят не е победител. Трофеят, който е символ на власт и надмощие, никога не краси, защото е извоюван през страха, а страхът няма крила. Точно тогава къщата за птици се превръща в клетка, а осъзнаването е с цената на разруха.
Проектът е представен в необитаема къща, която неотдавна горя, а в момента се руши и с разрухата си напомня за свобода. Представям картина, която е част от серия работи, рисувани терапевтично, съпреживявайки чуждата болка. В съседното помещение се разгръща инсталация с кожа от диво прасе. Кожа, с която живях в ателието си, вдишвах от миризмата ѝ и я свързвах с ненавистта и отвращението си към всички онези насилници“.
Любен МАЛЧЕВ е роден през 1992 г. в Казанлък. През 2016 г. завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“ при Красимир Карабаджаков и Илиан Лалев. Работи в полето на социално ангажираната живопис и участва в кураторските проекти за съвременно изкуство на Илиан Лалев. Негова творба е притежание на Националната галерия на Молдова.
6.
В ТИШИНАТА НА СТЪМВАНЕТО
Уредник: Катя Христова
Място: Хотел Parisi
Адрес: Казанлък, ул. Пейо Яворов 4
Работно време: денонощно
Направих … една картина на моята стая,
с мебели от бяло дърво, както знаете.
Хареса ми много идеята да нарисувам интериора
с почти нищо вътре, с една семплост като при Сьора.
Писмо от Винсент Ван Гог до Пол Гоген,
Арл, Франция, октомври 1888 г.
Може би една от най-известните картини в историята на изобразителното изкуство, въвеждаща ни в това лично пространство – спалнята, макар и напълно лишена от физическото човешко присъствие е „Спалнята в Арл“, която Винсент Ван Гог рисува през 1888 г. Стая, която той приема като творческо убежище. Като свърталище на собствения си непримирим с делничното дух. Стая, в която всичко напомня на него самия и по изумителен начин е едновременно пространство на покоя, но и на тревогите на сърцето и ума, останали завинаги прикрити между четирите стени. Между пода – върху който ще пристъпва бос и изморен, и тавана, в който ще се вглежда в опитите си да достигне до неспохождащия го сън.
За Елза Гоева, представена тук с творбата „Созополски интериор“, както сама тя споделя в свои интервюта – спалнята е тотално пространство. Тя е дневна, място за сънуване, но и ателие. Тя и съпругът ѝ – художникът Владимир Гоев, дълги години поделят едно таванско помещение в столицата. Кубче пространство, наречено дом, в който делничност и творчески странствания не могат да бъдат отделени. Това е мястото, станало мним свидетел на не една промяна през годините на съвместност, но и всякога приютяващо уморените тела на двамата художника. Спалнята в картината „Созополски интериор“ от 70-те години на ХХ в. на Елза Гоева изглежда изпълнена с тишина. Освободена е сякаш от всичко, осуетяващо нагледа, а основният акцент пада върху женската фигура. Често подобни композиционни решения, като изобразеното в картината, са назовавани от своите автори „Тоалет“. Със своето заглавие Елза Гоева обаче избира да ни препрати не само към конкретен географски топос – обаятелния със своето съприкосновение с морето Созопол, но и към спалнята, сякаш маргинализирайки женското присъствие в творбата. Присъствие, в което – едва ли някога ще узнаем – жената приготвя своя сутрешен тоалет, или се приготвя да се потопи в несъзнаваните дебри на съня.
Елза ГОЕВА е родена на 27 юли 1928 г. в село Болярово, Ямболско. През 1953 г. завършва живопис във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) при проф. Панайот Панайотов. Там, за един семестър, се среща и се учи на живопис от родения в Казанлък Дечко Узунов, с когото тя и съпругът ѝ ще останат приятели. Елза Гоева участва в редица общи художествени изложби в страната и чужбина. Подрежда десетки самостоятелни изложби, като в последните години продължава да ни радва с тихото си присъствие в изложбените пространства. Живописта ѝ е, както сама казва, направена на един дъх, често в абсолютното спокойствие на нощта. В часовете преди светът да е започнал да се събужда и с шумоленето си да прокуди всички онези спомени – от детството до старостта, които в просъницата на рисуването художникът издирва из себе си.
7.
ОТВОРИ ОЧИ
Уредник: Пламен В. Петров
Място: Музей „Ахинора“
Адрес: Казанлък, площад КИАЦО
Работно време: четвъртък – понеделник; 10:00 – 12:30; 13:00 – 18:00 ч.
Намесата в постоянната експозизиция на музей „Ахинора“, озаглавена „Отвори очи“, е опит за поставяне на голямата тема за „съня на роба“, тема, която пронизва цялата ни национална история и е своеобразен повратен момент в освободителното движение по българските земи в епохата на Възраждането и създаването на Третата българска държава. Основен фокус в нея е творбата на Марин ВАСИЛЕВ (1867–1931) „Робиня“, която един от пионерите в българската скулптура създава в няколко варианта. Нейният гипсов оригинал е част от колекцията на Художествена галерия – Казанлък и е дарена от самия автор на 10 юли 1925 г. Година по-късно нейна реализирана в мрамор вариация ще бъде показана в голямата Българска художествена изложба, подредена в Общинския дом на тогава чехословашката столица – Прага. Представянето ѝ там е забелязано от чуждестранната критика, което се дължи не само на факта, че през 90-те години на ХIX в. Марин Василев е сред студентите на Пражкото художествено-промишлено училище и той е разпознаваема фигура в страната, но и на качествата на самата творба.
Приседналото със сгънати в коленете крака голо момиче робиня е с привързани зад гърба ръце и сведена надолу, сякаш в унес глава. Дали се е предала пред хватката на поробителя си, или заради срама и болката се е предала на съня – днес можем само да гадаем. Но на внимателния наблюдател няма как да убегне фактът, че тя е с полузатворени очи, което можем да мислим, макар и спекулативно, че е своеобразна препратка на автора към темата за съня на роба. Сън, за който Добри Чинтулов (1822–1866) ще призове „…от сън дълбок се събуди, / срещу народа отомански / ти българите поведи!“. Нещо, за което по-късно в поезията си ще настояват Христо Ботев (1848–1878) и редица други участници в процесите, довели до събитията от 1878 г. В контраст на примирените зад клепките очи на робинята, в изложбата се явява погледът на „Ахинора“ от 1925 г. на Иван МИЛЕВ. Очи на владетелка, широко отворени очи на принесена в жертва за обединението на българския народ любима, очи пълни с тревога и несломима гордост въпреки предстоящия край. Очите на пробудената от мъртвите съпруга на хан Аспарух.
И двете творби могат да бъдат мислени като част от явлението „родно изкуство“ и стремежа на българските художници да отразят в творчеството не само онова, което ни причислява към европейската културна общност, а преди всичко това, което ни оразличава от Другите и ни позволява да се съизмерим, да се съпотставим.
8.
ИСТИНСКИ В СЪНЯ СИ
Уредник: Пламен В. Петров
Място: кафене Café Berry
Адрес: Казанлък, ул. Искра 5
Работно време: понеделник – неделя; 8:00 – 20:00 ч.
„Защо човек прекарва една трета от живота си в сън? Това би било най-голямото недоразумение на биологичното развитие, ако не е жизненонеобходимо… Да спи и бодърства на човек е присъщо още в утробата и до края на живота му. Между тези две състояния се преплита целият живот със своята сложна социална, емоционална, битова, трудова, междуличностна и индивидуална характеристика… В своето ежедневие човекът може да пропусне някои от ангажиментите си, да забрави среща, да откаже мероприятия, но да спи, никога не пропуска. Даже и когато сънят трудно идва, човекът остава в покой, взема приспивателни или провежда процедури и прийоми, подпомагащи настъпването на съня. Без сън не може“ – пише изследователката на съня Ирина Стоилова. Всъщност проучванията върху съня, част от науката сомнология, днес са необозрими. Те се разрастват непрекъснато, а доближаването ни до истината за съня и сънуването изглежда все по-реално. Съвсем логично то е част от творческите вълнения на редица писатели, музиканти, художници. Сред последните трябва да се сложи и името Николай Караджов. Художникът, който още преди 1989 г. намира признанието на критиката и публиката.
Макар и разбираем в своя образен свят, творчеството на Николай Караджов не се изчерпва с прецизната работа с натурата. Тъкмо напротив – то е много повече отвъд предметите, които като в съновидение често се срещат, макар и ненатрапчиво, в чужди на логиката композиционни решения. Лъкатушещ между сюрреалистичното, минималистичното и натурата, художникът ни въвежда в един отличаващ го като живопис и идеи творчески свят. В него много често той дава изява именно на съня. Спящите женски фигури, реещите се в своеобразна безтегловност сфери и пустите пейзажи се сливат в някаква чужда ни сънувана реалност. А на въпроса защо така системно се обръща към спящия човек сам авторът лаконично отвръща: „Защото в съня си сме много по-истински. В съня не ни се налага да бъдем други. Можем да бъдем такива каквито сме – и лоши, и невъзпитани. Такива, каквито сме без да се тревожим от погледа на Другите“.
В представените платна обаче сънят на спящите модели като че ли остава чужд за наблюдаващия ги. Без да тревожат, без да възбуждат, те присъстват просто като сън. Сънят, без който не можем. Сънят, това така нужно ни недоразумение, към което се връщаме ежедневно, за да продължи животът, за да съхраним частица от истината за себе си.
Николай КАРАДЖОВ е роден на 8 август 1950 г. в село Малчика (Плевенско). Дипломира се в Художествената академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански през 1975 г. През 1979 г. е приет за член на СБХ. В периода между 1976 и 1977 г. излага свои творби в галерия в Лондон, където се изявява активно от 1997 до 2007 г. Реализира редица самостоятелни изложби в България, Англия, Латвия и участва в общи представителни изложби в Русия, Румъния, Финландия, Германия, Австрия, Холандия, Португалия, Гърция, Мексико и др. Носител е на национални и международни отличия, а картините му се съхраняват в десетки държавни и частни колекции у нас и в чужбина. Днес художникът живее и работи в Русе.
9.
СЪНЯТ ПРЕДИ СМЪРТТА
Уредник: д-р Милен Алагенски
Място: Туристически информационен център
Адрес: Казанлък, ул. Искра 4
Работно време: понеделник – петък; 8:00 – 17:00 ч.
Платното „Фигура III“ е представено на самостоятелна изложба на Румен Скорчев в Художествена галерия – Казанлък през месец май 2012 г. Можем да си позволим да го разглеждаме в контекста на споделените мисли на художника, публикувани в каталога, съпътстващ изложбата: „Привечер ме изпълва спокойствието и умората от дневния труд… сънят ми вече не е лек, целият зрим свят около мен постепенно се отдалечава и потъва в нетленното „сфумато“. А в Книга Битие на Стария Завет четем: „Натрупва се много плът и в нея няма да остане място за духа на твореца“. С други думи – художникът е изправен пред избора на принадлежност към двете противоположни крайности – духа и материята. От една страна е желанието на духа да се извиси над материята, а от друга – материята се противопоставя чрез свързването си с посредствеността. Издигането в духовността е свързано с чувството за свобода, а трескавото преследване на свободата е свързано с непрестанните усещания за несигурност и съмнение. В края на пътя си човек се пита: Каква беше цената? „Заглъхват звуците. Все по-често ровя в паметта си за имена и думи, учуден къде ли са излетели? Иде зима…“ – твърди художникът. И краят е като че ли положен тъкмо в тази негова творба – увитата в саван фигура, която навлиза в своя сън.
В гръцката митология Хипнос, богът на сънищата, изпреварва в раждането си своя брат близнак Танатос, бога на смъртта. Така преди да има смърт – има сън, от който се извежда животът. И подстъпът към това извеждане е сякаш закодиран в картината на Румен Скорчев. Не умиране, а сънуване. Не сън, а малка смърт, в която авторът всяка нощ установява истината, „че изкуството е най-прекият път към свободата. С това чувство в сърцето светът изглежда по-красив и благодатен“.
Румен СКОРЧЕВ е роден на 7 октомври 1932 г. в гр. Търговище. През 1964 г. завършва илюстрация във ВИИИ „Николай Павлович“ при проф. Веселин Стайков. Бил е художествен редактор и главен художник на изд. „Народна младеж“. През 1970 г. за графиката си „Надежда“ получава „Златния медал“ на ІІ Международно биенале във Флоренция. От 1977 г. ръководи ателие в специалността „Илюстрация и художествено оформление на книгата“ в НХА, а от 1984 г. е професор там. Присъдени са му пет пъти годишните национални награди – за илюстрация (1972 и 1984), за графично изкуство (1974 и 1987) и за рисунка (1979). Носител е на наградата на Министерството на културата на България за 24 май през 2008 г. От 2009 г. е академик към БАН. През 2012 г. получава наградата за живопис „Захарий Зограф“ от Съюза на българските художници. Илюстрирал е над 200 книги и е получил над 40 награди за труда си, негови произведения са притежание на държавни и частни галерии в България, както и в Италия, Австрия, Англия, САЩ. Напуска този свят на 6 септември 2015 г. в гр. София.
10.
МАРИЕЛА ГЕМИШЕВА. СЪН
Куратор: д-р Мария Василева
Място: Читалище „Искра 1860“
Адрес: Казанлък, ул. Искра 1
Работно време: понеделник – петък; 9:00 – 18:00 ч.
Проектът „Сън“ завършва няколкогодишен цикъл работи, посветени на границата между красотата и насилието, между живота и смъртта. За отправна точка е използван родният град на художничката Казанлък, известен със своите розови масиви и скъпоценното розово масло, с военния завод, произвеждащ оръжия и боеприпаси, с Долината на тракийските царе, в която са разположени множество древни гробници.
През 2011 г. за представянето си в галерия в чекмедже „Ogms“ Мариела Гемишева пълни гилзи със смес от розово масло и барут, създавайки най-убийствено страстния парфюм на всички времена. Свързването на една от основните съставки на бюти индустрията с фабрикуването на артикули за смърт създава тази динамитна комбинация. Художничката развива идеята си в едноименния пърформанс от 2015 г., осъществен в емблематичната за град Казанлък Шипкова къща. Специално преработените за проекта гилзи, капсули и куршуми са превърнати в „мускали“. През 2018 г. Мариела Гемишева представя инсталацията „Модни обекти в цветовете на розата“ – художествено-концептуална намеса в тематичните пространствата на Музея на маслодайната роза в Казанлък, където меки розови скулптури активно „оживяват“ и дават нов пулс на „застиналата“ музейна експозиция.
Като последна част от трилогията се явява „Secret Performance“, който е реализиран през 2019 г. в могилната гробница „Грифони“ от III – IV в. пр. Хр. в Долината на тракийските владетели край Казанлък. Това е своеобразен автопортрет на авторката като музеен експонат в специално състояние на сън само и единствено пред камерата на Калин Серапионов. Именно със „Secret Performance“ авторката завършва трилогията, като свързва реалното с нематериалното. Откровеността на действителността се сблъсква със зоната на сънищата. Границата между двете става почти невидима. От древността през близката история до изкушенията на настоящето – Мариела Гемишева създава красива визуална среда, наситена с множество остри коментари за света, който обитаваме и за собственото ни място в него.
Проф. д-р Мариела ГЕМИШЕВА е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в дисциплините „Моден проект“, „Модата на ХХ век“ и „Модата като спектакъл“ в специалност „Мода“ в Националната художествена академия. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. В международни, групови и самостоятелни проекти Мариела Гемишева е работила с куратори като Яра Бубнова, Мария Василева, Харалд Зееман, Питър Вайбъл, Еда Чуфер, Роджър Коновър, Хедвиг Заксенхубер, Небойша Вилич, Гергана Мудова и др. Нейни работи са притежание на музейни институции като СГХГ, ESSL MUSEUM – Виена, Gass Art Gallery – Tорино, както и на много други частни и публични галерии и колекции.
11.
БУДНИ СЪНОВИДЕНИЯ
Уредник: д-р Милен Алагенски
Място: Общинска библиотека „Искра“
Адрес: Казанлък, ул. Искра 1
Работно време: понеделник – петък; 9:00 – 17:50 ч.
Разглеждайки творчеството на Димитър Казаков – Нерон, трябва да се дистанцираме от опита за категоризация в духа на „-измите“, за да можем адекватно да оценим „индивидуалното, специфичното, неповторимото“. Творчеството на художника може да бъде мислено като смесица от влияния, реминисценции, комплекси, спомени, познания и разсъждения. В картините му като че ли се сблъскват интуитивното и аперцептивното. Доказателство за интуитивния подход е, че той рисува на един дъх, за Казаков една картина е „почти завършена, преди да я започне“. Често творчеството му е спомен от видяното, художникът има ненаситен поглед и почти всичко го вдъхновява. Жълтият цвят може да е спомен от „окъпана от дъжд раница“ а очертанията на женското лице „спомен за друго лице… съзряно върху някоя българска икона“. Хипнотизира се от „Космоса“ и неговата необятност, от българската икона – „тези икони предизвикват в мен дълбоко вълнение и аз предпочитам да мълча, да гледам и да се отдам на спомени“. Спомня си за българското село, такова каквото го познаваме от колективната ни памет – „грубите селяни зад дървеното рало, за непокътнатия селски бит… за траките и прабългарите, техния свят, техните символи“.
В живописта си търси „цифри, числа, съотношения“, така както „природата строи математически едно цвете“. Изкуството му не е затворено само в тези граници, той добре познава творчеството на Хенри Мур и Пикасо, Бош, Брьогел и Рембранд. И както сам той казва, „изкуството се ражда от изкуство, човекът от човек“. Цялата тази суматоха от вдъхновения, влияния и разсъждения напомня на съновидения. Будни съновидения, защото са предварително осъзнати и търсени като цел, въпреки че ги свързваме със съня, те не засягат сюрреализма. И сякаш в този контекст трябва да се разглежда платното „Позиция в пространството“ (1978), представено тук. То е откупено за колекцията на Художествена галерия – Казанлък през 1980 г. от автора. На картината може да се гледа като типична за творчеството му. В нея виждаме символи и метафори – впрегнатите волове, чешмата, срязаната ябълка, но така, че „да се вижда семето в нея“. Пространството в картината е запълнено с фигури от различни остри ракурси, които подсилват композиционния ѝ център – садило, разсад и сърп. Квадратният формат на картината е любим на художника, защото е „на равни разстояния от четирите посоки на света“.
Димитър КАЗАКОВ – НЕРОН е роден на 22 юни 1933 г. в село Царски извор, Великотърновско. През 1953 г. постъпва в Художествената гимназия в София, а през 1965 г. завършва специалност „Графика“ във ВИИИ „Николай Павлович“. В различни периоди от живота си живее в Пазарджик, София и Божурище. Член е на СБХ от 1968 г., като година преди това получава наградата на СБХ за графика. Сред по-важните му самостоятелни изяви са тези в Клагенфурт, Линц, Ню Йорк и Париж през 1980 г., Мадрид – 1981 г., Токио – 1984 г., Торонто и Кувейт – 1987 г., Атина – 1992. Умира на 16 януари 1992 г. Негови емблематични дарения има в Трявна (45 живописни творби, графики, пластики и рисуван фаянс) и Ловеч, в архитектурно-историческия резерват „Вароша“ (185 графики и рисунки и 95 керамични пана).
12.
ВМЕСТО ПОЛЕТ
Уредник: Пламен В. Петров
Място: Витрина до ресторант Meraki
Адрес: Казанлък, ул. Чудомир 6
Работно време: денонощно
Изложбата „Вместо полет“ е първото самостоятелно институционално представяне на казанлъшкия скулптор Кирил Георгиев. В него той експонира три пластики от проекта си „Полет“, за който авторът споделя: „Полет“ е серия от скулптури, вдъхновени от усещането за свобода и лекота. Всички искаме да можем да летим. Да имаме по чифт крилe като на птица. Искаме да пием въздуха на големи глътки. Радваме се на облаците и чудатите им форми. И разбира се, обичаме да съзерцаваме звездите. Да затваряме очи и да мечтаем, че сме там. Там, където в сънищата може би всичко е възможно?“.
Кирил Георгиев е от онова поколение визуални артисти, чието израстване преминава след разломните исторически събития от 1989 г. За него свободата се разгръща не като вътрешна опозиция на външния властови ред, а е синоним на полета като вълнуващо реене във въздуха. Полет на птица или късче хартия, понесено от вятъра. Именно това ни разкрива през работата си като визуален артист, в това число и в представените във „Вместо полет“ творби. В тях можем да съзрем отразените пластически и емоционални вълнения на автора, но и нещо от вече пристъпващия уплах на скулптора от съзряването. Съзряване, което е довело до съзнаването, че човекът е паднал ангел. Ангел, оставен без крила, който може единствено да мечтае да полети като птица. А когато мечтите се изчерпят, когато тяхното осъществяване се обособи в непостижима нега, идва сънят. А както знаем – насън всичко е възможно. Сън вместо полет. Сън за полет вместо мечта.
Кирил Андреанов ГЕОРГИЕВ е роден на 27 юни 1992 г. През 2011 г. завършва Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“, специалност „Графика“. През 2015 г. се дипломира като бакалавър във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в специалност „Скулптура“ при доцент Георги Минчев и главен асистент Венко Тонков, а на следващата година защитава магистърска теза в същата специалност. Още с излизането си на художествената сцена той намира свое индивидуално присъствие на нея и взема участие в десетки национални и международни изложби, конкурси, пленери и симпозиуми. Негови пластични разработки могат да бъдат видени в публична среда в Елена, Поморие, Казанлък, Южна Корея и др.
13.
ПРОПАДАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО
Уредник: Катя Христова
Място: Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“
Адрес: Казанлък, ул. Генерал Радецки 80
Работно време: понеделник – неделя; 8:00 – 16:00 ч.
Темата за почивката присъства в творчеството на много български автори. Ярки нейни въплъщения можем да видим в работата на художници като Иван Лазаров, Стоян Венев, Златю Бояджиев. Почивката от усилен труд, почивката като прелюдия към бягство от познатия ни свят, което всеки от нас си позволява щом умората от делничността го настигне.
Ненко БАЛКАНСКИ е от художниците, които разказват отново и отново историята на живота си в множество от своите творби. Изпълнени със спокойствието и тишината на делниците, в тях срещаме погледа към селския двор, в който всичко напомня за миналото на автора; мъртвата природа, почти винаги разположена в ателието на художника; автопортретите с неизменното им вглеждане „в себе си“ и многобройните портретите на неговите близки. Роден на 20 септември 1907 г. в Казанлък, днес в града на ул. Ген. Радецки се намира неговата къща музей, в която се опазва голяма част от художественото му наследство, дарено на институцията от неговата съпруга Лиляна Балканска. Ненко Балкански се дипломира в Държавната художествена академия (днес Национална художествена академия) през 1930 г. в специалност „Живопис“ в ателието на Никола Маринов и Борис Митов. Малко преди това ще покаже за първи път и свои творби в изложба, която организира в Казанлък заедно със скулптора Иван Топалов. А седем години след дипломирането си ще получи и първото голямо признание за работата си – златен медал от изложението в Париж за картината си „През прозореца“, днес част от колекцията на Художествена галерия – Русе.
През 1933 г. Ненко Балкански сключва брак с първaта си съпруга Дора, а през 1947 г. с Лиляна. Две спътници, двa женски образа, които неизменно ще присъстват в картините му през различните етапи от неговия живот. Две жени, две вълнения – неговите най-достъпни модели. В картината „Почиваща“, рисувана през 1966 г., откриваме именно Лиляна Балканска. Тя е седнала на стола, който така често срещаме в други творби на автора, отпуснала е глава на масата в дома им на ул. „Латинка“ 12 в столицата. Уморена, примирена, притихнала. Тя е вдъхновение за своя съпруг, но и достъпно присъствие. Близка вещ. От началото на съвместния им път са минали почти двадесет години. Хиляди дни, в които Лиляна ще преследва своите делнични грижи. Ще стои загледана през прозореца, ще чете книга, ще играе с децата на двора, ще отпусне изнурената плът в креслото, ще се отдаде на хладната прегръдка на съня след уморителните часове, в които художникът се е вглеждал в нея. Като в обект на желания, като предмета без който не може.
14.
СЪНОТВОРНО ЗА СПЯЩИ
СБХ – Ямбол
Куратор: Петър Тепсизов
Място: Къща музей „Ненко Балкански“
Адрес: Казанлък, ул. Ген. Радецки 17
Сънищата са сложни и загадъчни явления. Те са интересна и тайнствена част от нашия живот и няма човек, който да е преживял един от двата странни феномена, свързани с бляновете и светът за него да е останал същият. Единият е усещане за пробуждане наяве, а другият, не по-малко шокиращ, е за будност по време на сън.
Сънуването и реалността са два различни аспекта на нашето съзнание, които имат различни характеристики. Сънуването е докосване до вътрешния свят на човека, докато реалността е повече свързана с външния. Сънуването е неясно, хаотично и символично, докато действителността е категорична, логична и реалистична. Сънуването е трудно за контролиране и запомняне, докато действителността е лесна за управление и възпроизвеждане.
Случаите на пресичане, взаимодействие и пробойни между сън и реалност са познати на всички. Тогава човек изпитва елементи от едното състояние в другото. Именно в тези моменти светът за нас е различен. Реалността става нелогична, категоричността – хаотична. Въображаеми събития изведнъж придобиват очертания и се наливат с плът… всичко става възможно. Прагматизмът ни кара да гледаме на сънищата и реалността като на напълно отделени и изолирани процеси, да не осъзнаваме връзката и влиянието между тях, а приспивната песен от монотонността на ежедневието ни пречи да видим света такъв, какъвто бихме искали да бъде – възможен. Единственото, което ни остава е да сънуваме наяве, а понякога да живеем в сънищата си.
Изкуството е сънотворно за спящите с широко отворени очи. То е съединителната тъкан между реалността и бляновете, израз на скритите ни желания, страхове, надежди и възможности. Можем да ги видим само в пробойната, която изкуството прави между сънищата и реалността. Изложбата „Сънотворно за спящи“ отразява различни аспекти от тези моменти. Опитите на художника да надникне отвъд – там, където въображение и реалност са преплетени в общ танц. Там, където сънищата са още един възможен свят.
Автори: Александрина ИГНАТОВА /Диана ЙОРДАНОВА / Петко ЙОРДАНОВ / Цветан КАЗАНДЖИЕВ / Николай КАРАМАНОВ / Стефан КАЧАКОВ / Радостина КОЛЕВА / Наталия КОРЧЕМКИНА / Таня КОСЕВА / Кольо КОСТОВ / Дона НЕДЕЛЧЕВА / Янчо ПЕТРОВ / Михаил ПОПОВ / Петър ПОПОВ / Инна РОГОВА / Павлина СЪРБОВА / Петър ТЕПСИЗОВ / Ангел ТРЪНКОВ / Боряна ЧАПЪРОВА / Тодор ЯЛЪМОВ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СБХ ЯМБОЛ
Основатели на Дружеството на ямболските художници са Митко Желев, Невена Трънкова, Павел Бакалов, Димитър Керанов, Георги Наков, Паруш Гогов, Стою Банов, Васил Габровец, Стефан Бъчваров, Димитър и Стоян Бойчеви, Иван Колев. На 5 февруари 1961 г. се провежда първото отчетно-изборно събрание, на което се избира ръководство в състав: Стефан Бъчваров, Павел Бакалов и Стою Банов. От 18 май 1978 г. недвижим имот, намиращ се на ул. „Георги Димитров“ 34 (днес ул. „Търговска“ 34) в Ямбол, се превръща в дом за ямболските художници и придобива популярност като Арт галерия „Кирил Кръстев“. Към момента Арт галерия „Кирил Кръстев“ е собственост на Община Ямбол и е предоставена на Представителството на СБХ – Ямбол за безвъзмездно ползване като експозиционно пространство.
През годините председатели на Дружеството на ямболските художници са били Ганчо Карабаджаков – Карабаджо (1989), Николай Димитров (1995), Георги Зайков – Зайо (1995–1997), Петко Йорданов (1997–1999), Дона Неделчева (2000–2004), Цветан Казанджиев (2004–2007), Минчо Огнянов (2007), Александрина Игнатова (2007–2011), Петър Тепсизов (от 2011). От 2007 г. Дружеството на ямболските художници е преструктурирано в Представителство на СБХ – Ямбол, а председател е Александрина Игнатова. Към настоящия момент председател е Петър Тепсизов, а негови заместници са Диана Йорданова и Таня Косева. През 2008 г. Представителството на СБХ – Ямбол организира голяма обща изложба в залите на „Шипка“ 6, София. В залите на ХГ „Жорж Папазов“ през 2011 г. с обща изложба са отбелязани 60 години от създаването на Групата на ямболските художници.
Основната цел на сдружението е представянето на изложби на художници от Ямбол и страната, с които се обогатява Културният календар на града, както и поддържане на вече създадените творчески контакти със Сливен, Стара Загора, Казанлък, Бургас и с преподавателския екип на Изящния факултет към Тракийския университет в Одрин.
Александрина ИГНАТОВА е родена през 1949 г. в Плевен. Завършва НХА, специалност „Сценография“. Работи предимно в областта на живописта, илюстрацията и сценографията. Сценограф е на над 180 театрални постановки. Организира над десет самостоятелни изложби. Участва в общи художествени изложби и форуми в страната и чужбина. Нейни творби са притежание на Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, както и на други държавни и частни колекции в страната и чужбина.
Петко ЙОРДАНОВ е роден в Ямбол през 1958 г. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“. Член на СБХ, секция „Скулптура“. Има осем самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участва в национални и международни изложби. Работи предимно в областта на кавалетната и монументална скулптура. Множество негови произведения са реализирани в Ямбол и страната. Творби на автора са собственост на държавни и частни колекции.
Диана ЙОРДАНОВА е родена в Ямбол. Дипломира се във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“, специалност „Живопис“. Член на СБХ. Работи предимно в сферата на живописта. Има над шестдесет участия в национални и международни изложби и форуми в страната и чужбина. Нейни творби са собственост на ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, както и на други държавни и частни колекции.
Цветан КАЗАНДЖИЕВ е роден през 1960 г. в Ямбол. Член е на СБХ, секция „Графика“. Участва в колективни национални изложби и престижни международни форуми за графика. Реализирал е множество самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Негови творби са притежание на десетки държавни галерии у нас и в чужбина – НГ, Dalarnas museum, Фалун, Швеция, Арт музей – Лодз, Полша, Арт музей – Ферол, Испания, Арт музей – Оренсе, Испания. Носител е на множество национални и международни награди.
Николай КАРАМАНОВ е роден през 1967 г. в Ямбол. Завършва НХА, специалност „Дърворезба“ при проф. Антон Дончев. Член на СБХ. Участва в национални и общи изложби. Носител е на множество отличия и награди, сред които четиримесечна стипендия от МОН в „Аccademia delle belle arti“ Флоренция, Италия. Негови произведения са притежание на ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, както и на частни колекционери в България и чужбина.
Стефан КАЧАКОВ е роден през 1958 г. в Ямбол. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“. Член е на СБХ. Твори в областта на живописта, стенописа и приложната графика. Участва в общи и национални изложби. Реализирал е около двадесет самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на много държавни и частни колекции в страната и чужбина.
Радостина КОЛЕВА е родена през 1962 г. в Ямбол. Завършва НБУ, специалност „Театрален дизайн“ в класа на Елена Иванова, Невена Кавалджиева и Зарко Узунов. Работи в областта на художествения текстил и живописта. Член на СБХ, секция „Текстил“. Има реализирани шест самостоятелни изложби. Участва в общи и колективни изложби. Нейни творби се намират в художествените галерии в Търговище и Ямбол, както и в други държавни и частни колекции.
Наталия КОРЧЕМКИНА е родена през 1950 г. в Русия. Завършва Санктпетербургската държавна художествено-промишлена академия „А. Л. Штиглиц“, катедра „Арт керамика и стъкло“. Член на Съюза на художниците на Русия и на СБХ, секция „Керамика“. Заслужил художник на Руската федерация. Работи в сферата на керамиката, графиката и скулптурата. Има реализирани над двадесет и пет изложби в Русия и в други държави. Участва в различни международни изложби и форуми. Нейни произведенията се намират в много частни и държавните колекции в различни страни.
Таня КОСЕВА е родена през 1958 г. в Котел. Завършва НХА в София, специалност „Промишлени форми“ в класа на проф. Серафим Серафимов. Работи в областта на приложните изкуства, пространственото оформление и графичния дизайн. Член е на СБХ, секция „Дизайн“. Нейни произведения са собственост на НГ, ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, както и на частни колекции в България, Италия, Япония, Белгия, Германия, Турция, Гърция, Норвегия и др.
Кольо КОСТОВ е роден през 1983 г. в Ямбол. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“, специалност „Графика“ при доц. Радко Спасов и специалност „Живопис“ в класа на доц. Йордан Парушев. Член на СБХ, секция „Живопис“. Има реализирани седем самостоятелни изложби и участия в над осемдесет групови изложби в страната. Носител е на награда от Община Велико Търново за творчески постижения.
Дона НЕДЕЛЧЕВА е родена през 1950 г. в Ямбол. Дипломира се във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“ в класа на доц. Янаки Манасиев. Член е на СБХ. Реализира над тридесет самостоятелни изложби в страната и чужбина. Има участия в множество колективни изложби и форуми. Нейни картини са собственост на НГ, ХГ – Благоевград, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол и др. Носителка е на редица награди.
Янчо ПЕТРОВ е роден през 1945 г. в Елхово. Член на СБХ. Участва в десетки окръжни и национални изложби. Работи в сферата на декоративната живопис и дърворезбата. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България и чужбина.
Михаил ПОПОВ роден през 1943 г. в Ямбол. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“, специалност „Стенопис“ при доц. Никола Гелов. Член на СБХ. Участва в националните изложби за приложна графика. Носител е на национални и международни награди в областта на плаката и графичния знак. Работи в полето на плаката, приложната графика и живописта. Негови творби са притежание на държавни галерии и частни колекции. Проектант е на флага на Ямбол.
Петър ПОПОВ е роден през 1942 г. в село Устрем, Ямболска област. През 1975 г. завършва НХА, специалност „Скулптура“ при проф. Любен Димитров. Член е на СБХ, секция „Скулптура“. Работи в областта на монументалната и кавалетната пластика. Множество негови творби са реализирани в Ямбол и страната. Произведения на автора са притежание на НГ, СГХГ, художествените галерии в Бургас, Сливен, Ямбол и др.
Инна РОГОВА е родена през 1948 г. в Русия. Работи в сферата на керамиката, скулптурата и инсталацията. Членува в Съюза на художниците на Русия и в СБХ, секция „Керамика“. Реализирала е повече от двадесет самостоятелни изложби в различни държави по света. Нейни произведения се намират в много държавни колекции, сред които „PERMM“ – Музей на модерното изкуство в Русия, Център на съвременната керамика в Бобруйск, Беларус, Great China Museum в Цзиндечжен, Китай, Музей на порцелана в Рига, ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, и др.
Павлина СЪРБОВА е родена през 1966 г. в Ямбол. Завършва Педагогически колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“. Член на СБХ, секция „Текстил“. Работи в областта на колажа и художествения текстил. Реализирала е шестнадесет самостоятелни изложби. Участва в национални и международни изложби. Нейни творби са притежание на множество държавни и частни колекции в страната и чужбина. Носителка е на награда от конкурса за артистични проекти „Everything is just fine“ на Българския фонд за жените.
Петър ТЕПСИЗОВ е роден през 1969 г. в Ямбол. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“, специалност „Живопис и естетика“ в класа на Георги Стойков. Член на СБХ, секция „Живопис“. Работи в сферата на живописта. Участва в множество изложби и форуми в страната и чужбина. Негови творби са собственост на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ – Стара Загора, ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, както и на други частни и държавни колекции.
Ангел ТРЪНКОВ е роден през 1961 г. в Елхово. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“, специалност „Графика“. Член на СБХ. Участва в регионални, национални и международни изложби. Негови творби са притежание на държавни и частни колекции.
Боряна ЧАПЪРОВА е родена през 1957 г. в Ямбол. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“, специалност „Живопис“. Член е на СБХ, секция „Живопис“. Организира единадесет самостоятелни изложби. Участва в над сто регионални, национални и международни изложби. Нейни творби са притежание на ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, както и на други държавни и частни колекции.
Тодор ЯЛЪМОВ е роден през 1933 г. в Елхово. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“, специалност „Приложни изкуства“. Член е на СБХ. Работи в сферата на приложните изкуства и скулптурата. Участва в общи, национални и международни изложби и форуми. Негови творби са собственост на ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, както и на други частни и държавни колекции. Носител е на Почетен знак на Ямбол „Златен герб“ и наградата на Ямбол за изкуство и култура „Жорж Папазов“.
15A.
СЪНЯТ КАТО ТВОРЧЕСКО БЕЗСЪНИЕ
СБХ – Сливен
Куратор: Илиян Урумов
Място: Къща музей „Дечко Узунов“
Адрес: Казанлък, ул. Княз Мирски 24
Място: Къща музей „Ненко Балкански“
Адрес: ул. Ген. Радецки 17
„Сънят на разума ражда чудовища“ – това послание на Франсиско Гоя, заглавие на негова творба от потресаващ „фантазен“ цикъл, не е най-позитивното начало на текст-обосновка, въвеждащ в сънищата. Не е така интимно като „да не бъдеш ничий сън под толкова много клепачи“ (Райнер Мария Рилке, превод от немски: Майа Разбойникова-Фратева), но е болезнено вярно. В сънищата отглеждаме внимателно изяществото, страховете и бляновете си. В тяхната пазва можем да съградим невиждани светове, можем да срутим вселени за миг. Заспиваме винаги от необходимост, често с надежда да се преоткрием, понякога със страх от това, което ще намерим в себе си, частично, за да забравим остатъците от деня, но никога, за да сме в реалността. Сънищата на всяко същество са различни и пряко зависими от ежедневието и мечтите му. Можещите да изобразяват съумяват да анализират и да прехвърлят денем нощните си видения. Помнят ги ярко, не се уповават на съновни клишета и най-вече знаят как да ги пресъздадат в любим веществен материал. Притварянето на клепачите успокоява, съновидението – не. Ако в реалността често си налагаме правила, то в бляновете сме винаги различни, нетипични. Мащабите там нямат значение. Звучи плашещо, но и вдъхновяващо.
Сънуваме ли изобщо, или създаваме условна граница между този и онзи свят в рамките на съществуванието си? Живеем ли в някаква реалност, или нощните контрастни сенки са същинската ни форма?
Сънищата са символ и творчески двигател в много посоки. С тях са се занимавали и поети, и писатели, и драматурзи, и художници, и музиканти. Направления в изкуството са изградени на принципа на този анахронизъм, който е трудна хапка за преглъщане. Уж за виденията под клепачите ни е казано много, но си остават неразгадаеми в пълнота. Дано и занапред останат забулени в мистика, а не облечени в скучна логика. Защото сътворяват чудеса наяве.
Тази експозиция е сбор от много гледни точки и е скромна частица от всички възможни. Добре дошли в нашите реалности.
И…
„Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки,
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.
Да, така си помислете:
сън един, сънуван лете,
сън с отворени очи“
(Уилям Шекспир, „Сън в лятна нощ“,
Прев. от английски Валери Петров)
Автори: Василен ВАСЕВСКИ / Веселин ДАМЯНОВ – ВЕС / Велин ДИНЕВ / Александър ДОЙЧИНОВ / Димитрина ДОЙЧИНОВА / Петър КАЙРАКОВ / Данелина КОСЕВА / Кунчо КУНЧЕВ / Атанас ПАРУШЕВ / Вълка ПАРУШЕВА / Румен СПАСОВ / Илиян УРУМОВ / Мариана ЯНКОВА
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СБХ СЛИВЕН
Между 1993 и 1995 г. в Дружеството на художниците – Сливен се оформя група от личности, изискващи по-висок професионализъм и легитимност от творческата общност на града. В края на 1990-те СБХ създава „представителства по места“, като по този начин дава възможност на много групи художници по градове, в това число и на сливенската, да преструктурират организацията си. Така през април 2000 г. живописецът Йордан Парушев създава Представителството на СБХ – Сливен. На първото общо събрание е избран единодушно за председател на новата структура.
Председатели през годините са били Йордан Парушев, Петър Кайраков, Красимир Добрев, Александър Дойчинов. В момента председател е Илиян Урумов – живописец, а заместници са Маргарита Дончева – плакатист и Иванина Тодорова – живописец. Към днешна дата членове на СБХ – Сливен са 36-има творци, от които трима асоциирани. Седалище и експозиционно пространство на представителството е създадената в края на 80-те години на XX в. галерия „Май“, предоставена за ползване безвъзмездно от Община Сливен.
Представителството на СБХ – Сливен е организатор на Националната изложба за изобразително изкуство – Сливен, създадена през 1995 г. като регионална. След прекъсване от девет години е обособена като национален формат. Патрон на изложбата е Община Сливен, а съорганизатори са ХГ „Димитър Добрович“, Дружество на художниците и НХГ „Димитър Добрович“. От 2020 г. са обособени награда на спонсора и награда на СБХ, а от 2022 г. и награда за оперативна критика.
Василен ВАСЕВСКИ е роден през 1969 г. в Сливен. През 1997 г. завършва НХА със специалност „Живопис“, а през 2003 г. Пардю Юнивърсити, Форт Уейн, Индиана със специалност „Комерсиални изкуства“. От 2014 до 2023 г. има реализирани над 20 самостоятелни изложби в България, Швеция, Белгия, Германия, Канада и САЩ, както и много участия в страната, Европа и САЩ.
Веселин ДАМЯНОВ – ВЕС е роден през 1977 г. в Сливен. През 2002 г. завършва бакалавърска степен във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“ със специалност „Графика“, а от 2004 г. е магистър в програма „Живопис“ в същото учебно заведение. От същата година членува в СБХ. Има над 30 самостоятелни изложби, участва в над 300 международни и национални изложби, конкурси и биеналета, където печели повече от 80 награди. Негови творби присъстват в музеи и частни колекции в множество европейски страни, както и в Китай, Канада, Тайланд, САЩ, Япония, Малайзия и др.
Велин ДИНЕВ е роден през 1938 г. През 1970 г. завършва НХА. Взима участие в почти всички национални изложби в страната и в няколко общи изложби в Словакия и Германия. Организирал е 29 самостоятелни изложби в Пловдив, София, Сливен. През 2018 г. е носител на Голямата награда на името на Сирак Скитник в НИИИ – Сливен.
Александър ДОЙЧИНОВ е роден през 1958 г. в Сливен. През 1975 г. завършва ПМГ „Добри Чинтулов“, Сливен, а през 1988 г. НХА със специалност „Монументална живопис“. През 1996 г. основава специалност „Иконопис“ в НХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, в която е водещ преподавател до днес. От 1991 г. е член на СБХ. Има реализирани самостоятелни, както и участия в групови изложби в родния си град, в страната и в чужбина. Носител е на наградата „Добри Чинтулов“ за 2022 г., награди от НИИИ – Сливен.
Димитрина ДОЙЧИНОВА е родена в Сливен. Завършва НХГ „Илия Петров“ със специалност „Живопис“ и НХА специалност „Графика“. Член на СБХ от 1993 г. Осъществява над двадесет самостоятелни изложби сред които пет в Германия и две във Франция. Има многобройни участия в групови изложби и изложения в страната и чужбина, както и множество номинации и награди от различни художествени форуми. Работи в областта на графиката, живописта и съвременното изкуство.
Петър КАЙРАКОВ е роден през 1961 г. в Сливен. Завършва НХГ „Илия Петров“, София през 1980 г., а през 1990 г. НХА със специалност „Графика“ при проф. Галилей Симеонов. Член е на СБХ. От 1991 до 2020 г. има реализирани петнадесет самостоятелни изложби. Участвал е в общи изложби в страната и в Белгия, Словакия, Норвегия, Гърция, Полша. Негови творби са притежание на художествените галерии в Стара Загора, Шумен, Ямбол, Сливен, частни колекции в страната и чужбина – САЩ, Канада, Норвегия, Белгия, Полша и Гърция.
Данелина КОСЕВА е родена през 1956 г. През 1976 г. завършва НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, Казанлък, а през 1981 г. се дипломира в НХА със специалност „Художествена тъкан“. Работи тъкан текстил и живопис върху естествена коприна, топъл батик. Преподавател е в НХГ „Димитър ДОБРОВИЧ“ – Сливен. Има реализирани тридесет и две самостоятелни изложби в страната и участия в много общи експозиции.
Кунчо КУНЧЕВ е роден през 1957 г. в село Баня, Сливенско. През 1976 г. завършва НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, Казанлък, а през 1982 г. се дипломира във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Член на СБХ. Работи кръгла пластика в камък, дърво и метал. Участва в общи художествени изложби в Бургас, Варна, Добрич, Силистра, Габрово, София, Пловдив, Велико Търново, Виена
В периода 2012 – 2015 г. има осъществени шест самостоятелни изложби в Сливен, Бургас, Стара Загора, Нова Загора, Поморие и София.
Атанас ПАРУШЕВ е роден през 1958 г. в Сливен. През 1971 г. завършва НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, Казанлък със специалност „Скулптура“. През 1985 г. завършва НХА със специалност „Живопис“. Има реализирани над двадесет самостоятелни изложби в България, Германия, Турция. В периода 1985 – 2022 г. участва в градски, окръжни, регионални, национални и представителни изложби в София, Швеция, Австрия, Германия, Холандия. Има награди от Есенен салон София, Награда „Сирак Скитник“ – Сливен, Награда „Добри Чинтулов“ – Сливен, както и Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора.
Вълка ПАРУШЕВА е родена през 1969 г. в Сливен. През 1988 г. завършва НХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, със специалност „Художествена тъкан“. От 1991 г. досега има участия в четири международни и над петнадесет национални изложби. Реализирала е шест самостоятелни изложби. През 2016 г. е резидент в Cité internationale des arts, Париж, Франция. Работи в областта на съвременното изкуство, текстилния и графичен дизайн. Член на СБХ.
Румен СПАСОВ е роден през 1968 г. в Сливен. Учи иконопис в Софийската духовна семинария, както и живопис в колеж и академия в Калифорния, САЩ. В България завършва театрална сценография. Има самостоятелни изложби в Чехия, САЩ, Франция и България. Многобройни участия в групови изложби. Член на СБХ. Председател на Дружество на художниците – Сливен.
Илиян УРУМОВ е роден през 1975 г. в Сливен. През 1994 г. завършва специалност „Художествена тъкан“ в НХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, а през 2001 г. специалност „Живопис“ в НХА, София. Работи в областта на живописта, скулптурата, графичния дизайн и сценографията. От 1994 до 2021 г. представя самостоятелни изложби в Сливен и в страната. Участва в международни форуми, национални изложби и организира кураторски проекти в София и Сливен. От 2020 г. е председател на Представителството на СБХ в Сливен. От 2006 до 2009 г. е артистичен директор на галерия „Ирида“, София, а от 2020 г. е съорганизатор на НИИИ – Сливен.
Мариана ЯНКОВА e родена през 1958 г. От 2007 г. работи в областта на фотографията и компютърната графика. Има реализирани две самостоятелни изложби, както и участия в регионални, национални и международни проекти. Живее и работи в Сливен.
15B.
В ПУКНАТИНИТЕ НА СЪНЯ
СБХ – Казанлък
Куратор: Росен Дончев
Място: Къща музей „Дечко Узунов“
Адрес: Казанлък, ул. Княз Мирски 9
Никой не знае какво е сънят. Всички разчитаме на Фройд да ни го обясни или поне да ни накара да се примирим с горчивината от невъзможното сбъдване. Все си мислим, че чрез съня навлизаме в други светове, в непознати територии, а дали не е всъщност един постоянен стремеж към възвишени пространства, където да занесем собствения си невротизъм, за да го видим от дистанцията на онова време, когато лекотата на битието е била част от живота ни. А може би сънуването е оная пукнатина, през която преминават всичките ни кошмари, слабости, недостатъци и чудовища. Пукнатина, която ни спомня, колко много повече място имаме в себе си за безименни ужаси и страхове, ако не допускаме светлината на зазоряването да ни събуди. Да се насладим на цялата врява от пробуждането на деня, на колажа от светлини и сенки, на крясъците на оня досадник петела, на неуморно жужащите и търсещи насладата на цветовете пчели. И чак след това да се измъкнем изпод одеялото за сънуване и да позволим на всички пукнатини да съберат цялото, за да постигнем онова трудно равновесие между познато и спомнено, между свое и чуждо, за да оставим този постоянно недовършен разговор, който ни носят сънищата, да съпровожда пътя ни.
Автори: Антон АНТОНОВ / Ана БЕЛЧЕВА / Димитър ВИТАНОВ / Христиан ВЪГЛЯРОВ / Велин ДЕЧКОВ / Росен ДОНЧЕВ / Ваня ЗАПРЯНОВА / Александър ИВАНОВ / Кирил КАЦАРОВ / Димитър КОЙЧЕВ / Ваньо КОЛЕВ / Спас МАВРОВ / Румен ПЕТКОВ / Силвия ПОПОВА / Антон РАДУЛОВ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СБХ КАЗАНЛЪК
Създадено е през 1991 г., а първият председател на групата е художникът резбар Иван Бубев. През годините негови членове са ярки творци, които работят в Казанлък, като Васил Димитров, Надежда Кънчева, Никола Заров, Милчо Христов, Цветан Банчев. Те са членове на различни секции в Съюза на българските художници. Представителството организира свои изложби в София, Стара Загора, Сливен, Варна, а повече от 30 години и ежегодна коледна изложба в град Казанлък.
Активните представители на групата участват в различни национални и международни формати по живопис, скулптура, графика и приложни изкуства, както и в национални и международни симпозиуми и пленери. В последните 4 години групата разполага и със свое постоянно експозиционно пространство в рамките на изложбена зала „Иван Милев“ на ул. Искра № 4, което е предоставено за безвъзмездно ползване от Община Казанлък.
Към днешна дата членове на Представителство на СБХ – Казанлък „Иван Милев“ са Антон Антонов, Анастасия Гюкова, Боян Боянов, Велин Дечков, Ваньо Колев, Веско Радулов, Димитър Витанов, Димитър Койчев, Антон Радулов, Катя Христова, Росен Дончев, Румен Петков, Стефанка Стойчева.
Антон АНТОНОВ е роден през 1960 г. в Казанлък. През 1987 г. завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“ със специалност „Живопис“. В момента е преподавател по живопис и рисуване в НУПИД „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък. Член е на Съюза на българските художници. Работи в полето на живописта. Носител на национални награди по живопис. Негови произведения са притежание на художествените галерии в Казанлък, Стара Загора, Велико Търново и Монтана.
Ана БЕЛЧЕВА е родена през 1999 г. в Стара Загора. През 2017 г. завършва Профилирана природо-математическа гимназия „Никола Обрешков“ в Казанлък, а през 2022 г. Ротердамската академия по изкуствата „Вилем де Кунинг“, Нидерландия, със специалност „Графичен дизайн“ и специализация „Брандинг“. Работи в сферата на рекламата, маркетинга, визуалните комуникации и бранд идентичност с клиенти в България и чужбина.
Димитър ВИТАНОВ е роден през 1960 г. в с. Белозем, Пловдивско. През 1980 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък. Член на СБХ. Участва в международни и национални общи художествени изложби. Има реализирани над двадесет самостоятелни изложби в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Каварна, Жеравна, Казанлък и Франция. Негови картини са притежание на музеи и художествени галерии в Стара Загора, Жеравна, Казанлък, Пловдив, Каварна.
Христиан ВЪГЛЯРОВ е роден през 2004 г. в град Казанлък. Студент е в Техническия университет във Виена със специалност „Архитектура“. Работата му обхваща различни области на изкуството като дизайн, архитектура и мода. Участва в редица проекти на галерия „Ателието“, Казанлък.
Велин ДЕЧКОВ е роден през 1954 г. в Казанлък. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“ при доц. Атанас Минков. Работи в областта на бронзовата скулптура и живописта. Има реализирани осем монументални проекта. Негови творби са част от фондовете на художествените галерии в Казанлък и Стара Загора.
Росен ДОНЧЕВ е роден през 1963 г. в Габрово. През 1990 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“, а след това и ШУ „Епископ Константин Преславски“ със специалност „Живопис“ при проф. Димитър Чолаков. Работи в полето на живописта, както и по авторски проекти, свързани със синтез на образ и слово. Негови творби са част от колекциите на художествените галерии в Габрово, Ловеч, Казанлък, Стара Загора, Самоков, както и на Галерията за съвременно изкуство Измир – Турция.
Ваня ЗАПРЯНОВА е родена през 1967 г. в Казанлък. През 1997 г. завършва НХА при професорите Ивана Енева и Вихрони Попнеделев. Работи в областта на живописта, керамиката и текстила. Разработва и своя методика в обучението по изобразително изкуство за деца.
Александър ИВАНОВ е роден през 1949 г. Над десет години работи като инженер-химик. От 1988 г. работи като фотограф на свободна практика. Носител е на множество награди. Има реализирани стотици изложби, като първата е през 1977 г. на пл. „Тройката“ в Бургас, а последната през 2023 г. в ХГ – Казанлък. Има издадени повече от десет авторски фотоалбума в общ тираж около 15 000 броя.
Кирил КАЦАРОВ е роден през 2001 г. в Казанлък. Завършва НУПИД „Акад. Дечко Узунов“ в родния си град със специалност „Рекламна графика“. Продължава образованието си в Ротердамската академия по изкуствата „Вилем де Кунинг“, Нидерландия. Работи в сферата на визуалните изкуства и графичния дизайн. Реализира общи и самостоятелни проекти, част от които са публикуван в списания като „Vogue“, „Offtherails“, „Undertheline“, „10100mag“ и др.
Димитър КОЙЧЕВ е роден през 1951 г. През 1977 г. завършва НХА при професорите Георги Коларов и Любен Димитров. Член е на СБХ. Работи в полето на приложните изкуства и скулптурата. Негови творби са притежание на ХГ – Казанлък. Има реализирани десетки пластични проекти и монументални произведения.
Ваньо КОЛЕВ е роден през 1960 г. в Ботевград. През 1985 г. завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“ със специалност „Скулптура“ при проф. Константин Денев. Член е на СБХ. Работи в полето на малката пластика и монументалната скулптура. Негови творби са част от фондовете на художествените галерии в Стара Загора и Казанлък.
Спас МАВРОВ е роден през 1949 г. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“ със специалност „Специалист по изобразителни изкуства“, профил „Скулптура“. Работи предимно малка пластика и миниатюра в бижутерството – резба върху скъпоценни камъни. Участва в общи и регионални изложби. Творбите му са притежание на колекции в България, Италия (Ватикана), Германия, САЩ, Англия, Гърция, Испания, Дания, Словакия, Русия, Австрия, Португалия и др.
Румен ПЕТКОВ е роден през 1955 г. в Попово. През 1980 г. завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Декоративно и монументално изкуство“ при проф. Никола Гелов. Работи в полето на живописта и скулптурата, както и проекти, свързани със синтез на различни материали и техники. Негови творби са част от колекциите на художествените галерии в Габрово, Казанлък, Стара Загора, Попово, Шумен, Търговище, Сливен както и на Галерията за съвременно изкуство Анкара – Турция.
Силвия ПОПОВА е родена през 1986 г. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, факултет „Изобразителни изкуства“ със специалност „Живопис“. Специализира един семестър в Художествена академия „Владислав Стремински“ в Лодз, Полша. От 2019 г. е преподавател в НУПИД „Акад. Дечко Узунов“. В работата си търси живописната изява на промените в начина на гледане вследствие от технологичното потребление и обединяването на противоречия като природа-култура.
Антон РАДУЛОВ е роден 1953 г. в Казанлък. През 1972 г. завършва Художествената гимназия в родния си град. Повече от две десетилетия живее и работи в Прага. Член е на СБХ. Работи в полето на живописта.
РЕДАКЦИОННО
Екип, работил по проекта:
д-р Милен Алагенски – председател на СБХ Стара Загора
Росен Дончев – председател на СБХ Казанлък
Петър Тепсизов – председател на СБХ Ямбол
Илиян Урумов – председател на СБХ Сливен
Пламен В. Петров – идея
Катя Христова – координатор
Георги Шаров – дизайнер
Трейси Спийд – преводач
Лора Султанова – коректор
Джоана Брадшоу – екскурзовод
Цветелина Велкова – екскурзовод
Кирил Георгиев – екскурзовод
Дора Зарчева – екскурзовод
Зарина Иванова – екскурзовод
Любен Малчев – екскурзовод
Екипът на Художествена галери – Казанлък благодари на:
Община Казанлък, Община Сливен, Община Стара Загора, Община Ямбол, ДКЦ „Поликлиника – Казанлък“ ЕООД, Исторически музей „Искра“, Народно читалище „Искра – 1860“, НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, Общинска библиотека „Искра“, Хотел Parisi, екипа на ДА Стара Загора, СБХ, кафене Café Berry. Персонално благодарим на Христомир Генчев, Теодора Георгиева, отец Димитър Димов. Теодора Иванова, д-р Момчил Маринов, Петя Минекова, д-р Красимир Пейчев, Иван Хубенов, Венцислав Петров, Наташа Ноева.
СПИМ ЛИ?
СБХ – Стара Загора
Куратор: д-р Милен Алагенски
Място: Художествена галерия – Казанлък
Адрес: Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9
Работно време: вторник – неделя; 10:00 – 18:00 ч.
Да се спи е задължително, а не по желание! Отнесени към човешката физика, тези думи са правдиви, но така ли е, ако ги отнесем по посока на обществото? Задължително ли е „заспалото“ общество, или е по желание? Можем ли да събудим обществото и как? Възможно ли е група художници да насочва обществото, да го държи будно и да формира неговите нагласи в град като Стара Загора? Около тези въпроси разсъждават 10 художници от Представителството на СБХ в града. Това са автори, които са били обществено ангажирани като ръководители на групата на художниците или пък в знак на обществено признание, уважени с различни награди през последното десетилетие. Именно като такива чрез своите визуални размишления те разширяват полето на въпроса: Спим ли като общество?
Същината на проблема е по-скоро в социологическото поле, отколкото в това на визуалните изкуства. Именно затова една група художници не може да изчерпи възможните отговори, но може да постави различни гледни точки, чрез задаването на различни въпроси. Например „приспиването“ на обществото ни чрез налагане на личности и идеали, които несъзнателно да имитираме (Светлин Стоев). Дали времето което ни е отредено като общество изтича, стрелките на часовника никога не обръщат хода си (Слави Славов). Личните ни визуални спомени за детство и младост често са романтични носители на отминали идеали и ценности (Злати Златев, Пламен Кирилов, Петър Петров). Има ли промяна в обществените идеали? Сравняването на тези идеали и въобще деленето на „нашето и чуждото“ като изначално свързано с пътуването и притеглянето на това кое общество е по-будно (Тошо Стефанов). Как се заражда обществото и кое обединява хората повече – създаването или разрушаването (Валентин Дончевски, Милен Алагенски). Докъде всъщност води разрухата в глобален план, ще съумеем ли като глобално общество да запазим физическата си среда (Красимир Младенов). Кои физични закони движат обществото ни, така както те движат планетата земя (Димо Димов)?
Вероятно е неестествено е да се мисли, че една група артисти може винаги да има водеща роля за генериране на едно истински будно общество. Факт е обаче, че тя има своята важна роля в този процес. Представителството на СБХ – Стара Загора, най-голямото и активно творческо обединение на визуални артисти в града днес, продължава активно да възбужда бодърстването на социалното тяло именно чрез задаване на въпроси.
Автори: Милен АЛАГЕНСКИ / Димо ДИМОВ / Валентин ДОНЧЕВСКИ / Злати ЗЛАТЕВ /Пламен КИРИЛОВ / Красимир МЛАДЕНОВ / Петър ПЕТРОВ / Слави СЛАВОВ / Тошо СТЕФАНОВ / Светлин СТОЕВ
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СБХ СТАРА ЗАГОРА
За начало на Групата на старозагорските художници може да се счита 1945 г, „когато започва да се събира членски внос“. В резултат на това през януари 1946 г. се организира първата окръжна изложба, в която „участват 10-ина художника“. Първите протоколи от събрания на групата, съхранени и до днес, са от 1959 г. Те ни дават информация за членския ѝ състав тогава – Добри Христов, Васил Тодоров, Георги Стефанов, Илко Георгиев, Марин Тачев, Зафир Георгиев, Димитър Караджов, Стоян Йорданов, Георги Георгиев, Драгомир Драганов, Ефтимия Дюлгерова, Димитрина Недкова, Петър Русков, Димитър Русев, Георги Русев, Иван Амзов, Тодор Станилов, Стефан Ножаров.
От 90-те години на миналия век в града съществуват две самостоятелни групи. Първата – „Гама – 13“, е регистрирана на 13 юли 1990 г. а втората – „Ателие – ЮЛИ“, на 19 октомври 1990 г. И двете са регистрирани на база преустройството на СБХ на федеративен принцип. По този начин, макар и за кратко, съществува и старото непреустроено Дружество на СБХ – Стара Загора. Всички тези групи са обединени на 8 ноември 1995 г. чрез учредяването на Представителство на СБХ – Стара Загора с председател Райчо Чакъров. Представителството съществува и до днес под тази форма, като от около средата на 1970-те, с кратки прекъсвания, се помещава в изложбена зала „Лубор Байер“, предоставена за бъзвъзмездно ползване от Община Стара Загора.
През годините творчески секретари и председатели на Групата на старозагорските художници са Георги Стефанов (1957–1979), Иван Попчев (1979–1988), Янаки Кавръков (1988–1989), Михаил Косев (1989–1990), Райчо Чакъров (1990–1999), Иво Чехларов (1999–2002), Димо Генов (2002–2009), Валентин Дончевски (2009–2012), Росен Кавръков (2012–2015), Злати Златев (2015–2019), Милен Алагенски (от 2019).
Милен Петев АЛАГЕНСКИ е роден на 12.06.1987 г. в Стара Загора. През 2014 г. завършва магистратура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Неконвенционални подходи в рисуването“. Работи в областта на рисунката, графиката, концептуалното изкуство. Негови творби са частно притежание в България, Франция и Испания.
Димо Руменов ДИМОВ роден 06.10.1986 г. в Стара Загора. През 2011 г. завършва скулптура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ при проф. Кирил Мескин. Работи в полето на скулптурата. Негови творби са притежание на ХГ – Стара Загора, частни колекции в страната и чужбина.
Валентин Петков ДОНЧЕВСКИ е роден на 26.04 1958 г. в Стара Загора. През 1977 г. завършва СХУ гр. Казанлък (днес НУПИД „Акад. Дечко Узунов“). Дипломира се през 1983 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в класа по живопис на Станислав Памукчиев. Работи в областта на графиката, рисунката, живописта и малката пластика. Негови творби са притежание на галериите в София, Стара Загора, Плевен, Добрич, Габрово, Смолян, Търговище, както и в частни колекции в страната и чужбина.
Злати Георгиев ЗЛАТЕВ е роден на 02.09.1942 г. в новозагорското село Прохорово. Завършва графика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ при доц. Иван Маринов. Работи в областта на графиката, рисунката и живописта. Негови картини са притежание на галериите в София, Добрич, Пазарджик, Стара Загора, Казанлък, Габрово, Велико Търново, Бургас както и частни колекции в страната и чужбина.
Пламен Кирилов КИРИЛОВ е роден в Стара Загора през 07.02.1982 г. През 2005 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Текстил“ в класа на проф. Анна Бояджива Основно работи в областта на живописта. Негови творби са притежание на галериите в Стара Загора, Сливен, Нова Загора, Габрово, Севлиево и частни колекции в страната и чужбина.
Красимир Георгиев МЛАДЕНОВ е роден на 30.11.1973 г. в Казанлък. Завършва средно образование в родния си град. Работи в областта на златарството, бижутерията, малката пластика. Специалист по бронзолеене и матрициране. Негови творби са притежание на частни колекционери в страната и чужбина.
Петър Атанасов ПЕТРОВ е роден на 24.05.1962 г. в Стара Загора. Завършва СХУ гр. Казанлък през 1981 г. (днес НУПИД „Акад. Дечко Узунов“). През 1989 г. се дипломира във ВТУ „Св. св. Кирли и Методий“ в класа на доц. Ненко Маров, специалност „Скулптура“. Работи предимно в областта на живописта и рисунката, а негови творби са притежание на ХГ Стара Загора, частни колекции в страната и чужбина.
Слави Димов СЛАВОВ е роден на 21.08.1958 г. в Николаево. Завършва СХУ гр. Казанлък (днес НУПИД „Акад. Дечко Узунов“), а през 1982 г. се дипломира в Учителския институт „Кирил и Методий“ в Станке Димитров (днес Дупница). Работи в полето на рисунката и малката пластика, негови творби са притежание на ХГ – Стара Загора, частни колекции в страната и чужбина.
Тошо Георгиев СТЕФАНОВ е роден на 12.06.1960 г. Завършва Учителския институт „Кирил и Методий“ в Станке Димитров (Дупница). Работи в полето на рисунката и живописта. Негови творби са притежание на галериите в Стара Загора и Раднево, както и на частни колекции в страната и чужбина.
Светлин Йорданов СТОЕВ е роден на 10.07.1966 г. в Стара Загора. Завършва Учителския институт „Кирил и Методий“ в Станке Димитрово (днес Дупница) през 1989 г. Работи в областта на рисунката, живописта и малката пластика. Зад гърба си има 15 самостоятелни изложби, а негови творби са притежание на ХГ – Стара Загора и частни колекции в България и чужбина.
16.
ЗАГЛЕДАНА НАВЪТРЕ
Уредник: Катя Христова
Място: Музей на розата
Адрес: Казанлък, Парк „Розариум“
Работно време: понеделник – неделя; 9:00 – 18:00 ч.
Какво кара скулпторите да търсят красотата на формата именно в спящата фигура, е може би въпрос, на който всяка епоха отговаря по-различен начин. Примери откриваме още от 300 г. пр. н. е., когато е създаден „Спящият Ерос“ и от II в. от н. е., от когато датира третото римско мраморно копие на древногръцката статуя „Спящият хермафродит“, реставрирана от Бернини през 1619 г. по поръчка на кардинал Боргезе. А едно от големите имена в световното изкуство, Микеланджело Буонароти, изобразява в своята „Пиета“, намираща се в катедралата „Св. Петър“ в Рим, тялото на Христос като заспало в скута на майка си дете, а в „Умиращият роб“ пресъздава забравата така, сякаш робът умира и сънува едновременно.
Показаната тук скулптура на Христо Песев „Сън“ от 80-те години на ХХ в., подарена от автора след експонирането ѝ в негова изложба в Казанлък през 1984 г., ни разкрива пример за българската рефлексия по голямата тема за съня. За пътуването към себе си и вглеждането навътре, към сякаш най-непознаваемото явление в битието ни. В творбите на Христо Песев, макар и работейки върху най-разнообразни теми, често можем да открием вълненията му от тялото, устремило се към покой. Вълнения, които можем да срещнем в произведенията както на неговия преподавател по скулптура Иван Лазаров, така и при редица други български автори като Мина Иванов, Васка Емануилова, Величко Минеков, а и при световни имена като Константин Брънкуш (днес популярен като Бранкузи) и Хенри Мур.
Христо ПЕСЕВ е роден на 7 юни 1923 г. в град Шипка. Дипломира се във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) в ателието на проф. Иван Фунев с дипломна работа „Опълченците на Шипка“. Негови преподаватели през годините в академията са едни от най-известните имена в българската скулптура – проф. Иван Лазаров, проф. Любомир Далчев и проф. Михаил Кац. Голяма част от годините след завършването си той ще отдаде на преподаването, но това не се отразява на творческата му енергия. Показва свои творби в организираните общи художествени изложби, в няколко самостоятелни експозиции, а през годините има реализирани и монументални произведения в различни градове на страната. Христо Песев е автор и на емблематичната скулптура „Голо тяло“, разположена пред сградата, в която от 1981 г. до днес се помещава Художествена галерия – Казанлък.
РЕДАКЦИОННО
Екип, работил по проекта:
д-р Милен Алагенски – председател на СБХ Стара Загора
Росен Дончев – председател на СБХ Казанлък
Петър Тепсизов – председател на СБХ Ямбол
Илиян Урумов – председател на СБХ Сливен
Пламен В. Петров – идея
Катя Христова – координатор
Георги Шаров – дизайнер
Трейси Спийд – преводач
Лора Султанова – коректор
Джоана Брадшоу – екскурзовод
Цветелина Велкова – екскурзовод
Кирил Георгиев – екскурзовод
Дора Зарчева – екскурзовод
Зарина Иванова – екскурзовод
Любен Малчев – екскурзовод
Екипът на Художествена галери – Казанлък благодари на:
Община Казанлък, Община Сливен, Община Стара Загора, Община Ямбол, ДКЦ „Поликлиника – Казанлък“ ЕООД, Исторически музей „Искра“, Народно читалище „Искра – 1860“, НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, Общинска библиотека „Искра“, Хотел Parisi, екипа на ДА Стара Загора, СБХ, кафене Café Berry. Персонално благодарим на Христомир Генчев, Теодора Георгиева, отец Димитър Димов. Теодора Иванова, д-р Момчил Маринов, Петя Минекова, д-р Красимир Пейчев, Иван Хубенов, Венцислав Петров, Наташа Ноева.