Проектирана от арх. Иван Битраков в колектив с архитектите Яким Петров и Георги Папагалов и наричана „Белокаменната красавица на Казанлък“ заради ослепителната си фасада от варовик, тази сграда отваря врати през 1981 г. като новият дом на Художествена галерия – Казанлък и Исторически музей – Искра. През следващата година скулпторът Божидар Козарев завършва своя релеф, изобразяващ тракийска колесница, управлявана от богиня с два коня, единият от които гледа напред, а другият назад. Божидар Козарев е сред поколението млади скулптори, които, занимавайки се с монументално изкуство през социалистическия режим, се стремят да добавят своя почерк към естетиката на това време.
Друг местен забележителен паметник, излязъл изпод ръката на Козарев, е мемориалният комплекс „Бранители на Стара Загора (Самарско знаме)“, в който авторът работи в екипа на своя учител Крум Дамянов. По думите на проф. Десислава Минчева: „Неореализмът на Божидар Козарев е доста рядко явление в днешно време. Него никак не го е страх да прави това, което му е интересно, с риск да бъде наречен традиционалист.“
Божидар Козарев е роден през 1947 г. в София. Учи при проф. Величко Минеков, проф. Димитър Даскалов и проф. Крум Дамянов във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлови“, където завършва специалност „Декоративно-монументална скулптура“. От 1981 г. е професор в същото учебно заведение, където преподава дисциплината Скулптура в катедра „Резба“. От 1975 г. участва редовно в общите изложби на СБХ. През 1978 г. е отличен с наградата на СБХ на името на Иван Лазаров за монументална скулптура, а през 1982 г. получава награда за скулптура на историческа тема. През 1986 г. печели стипендия за специализация в Cité Internationale des Arts, Париж. През май 2016 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. Умира през 2022 г. в София.
—
Божидар Козарев
Тракийска колесница, 1982 г.
релеф, 500 × 540 cm