Картината „Ахинора“, създадена от Иван Милев през 1925 г., е сред най-ярките творби, опазвани в Казанлък и от 2023 г. е фокусът на постоянната експозиция в най-новия ни филиал – музей „Ахинора”. Тук можете да се срещнете с множество непознати факти за житейския път на Иван Милев, както и с историята на едноименната картината.
Заглавието на картината ни препраща към легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов „Царица Ахинора“. Иван Милев се среща със сюжета още при първата му публикация по страниците на списание „Отечество“ през 1917 г. Година по-късно текстът ще бъде поместен в книгата на Николай Райнов „Видения из древна България“, в която е репродуциран и първият известен ни днес образ на Ахинора, дело на самия автор. В дома на Ахинора имате възможността да чуете аудио запис на този разказ, вдъновил Иван Милев, осъществен с актрисата Снежина Петрова в партньорство с Българско национално радио.
През 1922 г., все още студент в Държавната художествена академия в София, Иван Милев се обръща към сюжета, за да създаде първия вариант на картината си „Ахинора“. Три години по-късно, през 1925 г. художникът се връща отново към темата, в резултат на което се ражда представената в музея творба. В нея основният акцент е сякаш върху погледа на Ахинора – „когато ме зърнеше някой, душата му се губеше в очите ми“. Друг важен детайл от „портрета“ е забулената усмивка на легендарната царица, която „сееше в сърцата язви“.
На 25 октомври 1926 г., само няколко месеца преди ненавременната си смърт, Иван Милев сам ще дари „Ахинора” на Музея за старини с художествена сбирка в родния си град. Попаднала в мрака на музея, картината за дълго ще остане непозната за публиката и изследователите на творчеството на художника.
В художествено отношение картината може да бъде определена като един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство. Доминиращият поглед на Ахинора, прикритите женски устни, множеството символи, част от които остават неразчетени, допринасят за аурата на творбата, определяна от публиката като „българската Джоконда“. И днес картината провокира различни питания, а най-логичното сред тях е: Дали в образа на Ахинора са отразени портретните характеристики на конкретна жена от личния свят на художника? През годините са се различни предположения, които остават в полето на спекулацията – теории, за които ще можете да откриете повече в музея.