Настоящата постоянна експозиция, подредена в Къща музей „Дечко Узунов“, филиал на Художествена галерия – Казанлък, бива да бъде мислена като опит за представяне на обобщаващ фрагмент от колекцията от творби на художника, част от основния фонд на институцията. Но в решаването на тази водеща музейна задача са положени усилия и да се маркират множество факти, помагащи за опознаване както на всички тези произведения, така и на техния автор. Автор, чийто житейски път, започнал на прага между XIX и XX век е белязан от десетки политически процеси – локални и глобални, няколко войни, от безчет лични и обществени промени и катаклизми, и разбира се от същностни цивилизационни премествания – като откритието на Теория на относителността, антибиотика и телевизията, стъпването на човека на Луната. Тъкмо и затова в заника на дните си Дечко Узунов констатира – „За миналото съм стар, за бъдещото съм млад. И това като че ли обяснява всичко“.
Постоянната експозиция „Дечко Узунов. Натрупвания“ е своеобразен разказ за формирането на една колекция. Образуването на публична художествена сбирка е дълговременно занимание, в основата на което стоят два изключително важни в човешкото общество феномена – дарението и покупката. Първото може да бъде реализирано както от самия автор, така и от притежатели на негови творби – колекционери и родственици, като много често то е белязано от субективни фактори – лични пристрастия и сантимент на автора, невъзможност на художника да съхранява творбата си и др. Откупуването е вторият механизъм, с който една художествена сбирка се обогатява, като то е преди всичко целенасочен процес, най-често иницииран от екипа от експерти, работещи в музейната институция или като лична инициатива на изявен в областта специалист. При осъществяването на откупка или приемането на дарение се съблюдават низ от фактори, сред които са естетическите качества на творбата, нейната съотносимост към обхвата и целите на музея, възможностите за адекватното ѝ опазване и публичното презентиране, авторските права и ред други характеристики, дефинирани в различни законодателни рамки и нормативни текстове.
Но тази нова постоянна експозиция, явяваща се, за да заеме мястото на старата, функционирала почти тридесет пет години в непроменен вид, като свидетелство за политическия ни преход след 1989 г., е и поглед към личността на художника и завещаните ни от него творчески постижения. За рисунката с молив и туш, за акварела и изпълнената с маслени бои върху платно картина. За хора, места и събития. За реализацията на автора в полето на приложната графика, в изкуството на сценографията, в монументалната стенна живопис. За обществено-политическата дейност на Дечко Узунов, за странстванията му по света и рефлексията му към случващото се около него в смутния ХХ век. С други думи – това е експозиция, в която, макар и в синтезиран вид, е изведен портретът на една от най-значимите фигури на културната сцена в страната ни през отминалия век. Микроразказ, поредният „частен случай“, който ни приближава към едно по-информирано и критично разчитане на множествеността от отминали процеси, продължаващи да бележат, понякога натрапчиво, а друг път – сякаш невидимо и несъзнавано от нас самите, собственото ни настояще. Настояще, издигнато уж „на чисто“, а всъщност като че ли положено върху съчинена или пък по съградена по някакъв смътен спомен представа за миналото ни.
Ярък пример за всичко това е тъкмо територията, в която сте пристъпили, за да разгледате постоянната експозиция „Дечко Узунов. Натрупвания“. Идеята за Къща музей „Дечко Узунов“ се ражда още в края на 60-те години на миналия век, когато художникът, навлязъл в своята творческа зрелост, при посещението на родния си град не открива бащиния си дом. Домът, в който е израснал и е направил своите първи крачки в света на изкуството, се е превърнал в руина. Заедно с тогавашната административна управа на града е взето решение той да бъде възстановен по спомени на художника. Така се ражда картината му „Спомен за родната къща“, днес една от ключовите творби на автора в колекцията на Художествена галерия – Казанлък. Пак по спомен са разчертани „одаите“, в които е слушал майчината песен, стълбището, по което е слизал, взирайки се в огледалото в ръката си, за да гледа небето и облаците в него, мазата, чешмата, вадичката. Но обърнем ли се към документалния фотографски материал, в който е увековечен реалният образ на съборения през 40-те години истински дом, няма как да не констатираме редица отличия. Нещо повече – новопостроената „родна“ къща на художника е на съвършено друго място в Казанлък. Тя се е „пренесла“ от тогавашната Къренска махала в оформената през 70-те години като своеобразен етнографски комплекс Куленска махала. С други думи, съзидан е един избледнял под напора на годините спомен на художника за родния дом. Спомен като представа за всичко изгубено и усвоено по дългия път от съзряването до старостта.
Дечко Узунов не доживява официалното откриване на своята спомнена „родна къща“. Но затова пък в своето повече от 30-годишно съществуване Къща музей „Дечко Узунов“ се е обособила във важна част от културната инфраструктура на града. Нещо повече – имаме всички основания да я мислим като вместилище на духа на художника, сам пожелал нищо в нея да не прилича на музей. И постоянната експозиция, назована простичко „Натрупвания“, е опитът ни да изпълним завета му.