Изкуството рядко се събира в строгите рамки на музейните зали. С тази визия Община Казанлък, по покана и инициатива на главния секретар г-жа Гинка Щерева, продължава последователното си усилие да превърне фоайето на общинската администрация в жива територия на изкуството. След първата проява от проекта, посветена на скулптора Доко Доков, настоящата втора изложба насочва вниманието към една от най-мащабните фигури в българската история на изкуство – академик Дечко Узунов.
Настоящата експозиция е съставена от произведения, съхранявани в личната колекция на Илиян Дончев. С това изложбата може да бъде мислена и като своеобразно изследване на частното събирачество и неговата роля за съхраняването на паметта, защото колекционерството не е просто натрупване на артефакти – то е особен вид търсачество и изграждане на личен музей на смисъла. В случая с колекцията на Илиян Дончев – меценат, чийто принос за културния живот на Казанлък има своите корени още в миналите десетилетия – жестът на събиране се превръща в мост между частното притежание и общественото споделяне.
Изложбата носи и ясен възпоменателен знак. Чрез нея се отбелязва основаването на Ротари клуб – Казанлък, чието начало бе положено на 26 април 1996 г. от самия Илиян Дончев, станал и негов чартър президент през 1999 г. Тази връзка сякаш не е случайна, а органично потърсена, защото фигурата на Дечко Узунов носи в себе си един от най-ранните и ярки примери за съчетание между високо художествено майсторство и ротарианския идеал за обществено полезно служене.
Приемането на Дечко Узунов в Софийския Ротари клуб през декември 1936 г. бележи важен момент от неговия жизнен път. В своето встъпително слово тогава той формулира разбирането си, че изкуството и ротарианството споделят обща мисия:
„Именно тук виждам мястото си в ротарианството, което има за цел да работи за културното, духовно и материално издигане на хората, за високи етични стандарти, за разбирателство с всички народи… Искам да работя в клуба, за да използвам възможностите на художествените творци да покажат България на света“. За Узунов универсалният език на четката и пластиката е средство за градеж на обществото.
Членството му, запечатано и в известния групов портрет от Александър Добринов, се изразява в поредица от сказки, архитектурни дискусии и съвместни проекти с други членове на клуба – като оформянето на павилиона на Пловдивския панаир през 1938 г. по поръчка на индустриалеца инж. Генчо Стайнов.
Този епизод от живота на художника остава дълго време загърбван. Както отбелязва медийният експерт Георги Лозанов през 2006 г. по повод една от предишните изложби, посветени на автора и неговата принадлежност към Ротари клуб: „Ето още една роля на Дечко Узунов, която социализмът се опитва да изтрие от биографията му – Ротари клуб… От това, което казва за ротарианството, се разбира какво мисли за изкуството, защото за него те явно имат една и съща мисия“. В годините след 1944 г. това пребиваване в организираното ротарианско движение се превръща в удобен повод за разпити и контрол от страна на органите на Държавна сигурност, а официалната критика предпочита да го премълчава.
Днес, връщането на тези творби от частната колекция в публичното пространство на Казанлък — градът, свързан с корените и с формирането на Дечко Узунов — е доказателство, че изкуството, опазвано в Долината на царете, продължава да функционира като активен събеседник. Представените произведения от колекцията на Илиян Дончев позволяват на посетителя да се докосне до онази пластична лекота и артистична широта, с които Дечко Узунов преминава през десетилетията, за да вълнува с тях и днес.
