„Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството“ – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска, преди десетилетие, описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името й не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери, творчеството й остава слабо познато на публиката и все още ненамерило свои изследователи. Въпреки че става дума за жена, която е част от една значима фамилна история, без чието присъствие и дела, разказът за развитието на страната ни би бил непълен, и със сигурност – ощетен.
Въпреки че става дума за художествено наследство, което не само, че „със своята живописна култура, чувствителност и техника влияе значително върху развитието на българската живопис“, но и по-важното – със своите качества, то „ни дава лице“, с което да се явим както пред Европа, така и пред света.
Името Елена Карамихайлова е било обект на разглеждане в не малко научни и критически публикации на фигури като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова – Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева. Това обаче се оказва недостатъчно – житейският и творческият й път задават множество въпроси, които не са намерили своите отговори. Сред тях е дори годината на раждане на художничката, която според утвърдения разказ е 1875 г., но има поне два документа, които ни препращат към 1877 г. Когато към това добавим незнанието ни за годините на обучение на Елена Карамихайлова във Виена и Мюнхен, които според различните автори варират от 1895 до 1910 г., както и разпръснатото й творчество, а навярно част от него и изгубено безвъзвратно, възстановяването на разказа за личността и наследството й, се превръща в сложна и трудоемка изследователска задача, моментните резултатите от която са побрани именно в настоящата изложба.
„…и продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, с което отбелязваме 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството й. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката, от държавни и частни колекции, което я прави най-плътния визуален разказ, създаван досега за нея. Нещо повече, изложбата може да бъде мислена както опит за очертаване на целия й артистичен път, творчески фокусирания, теми, развитие на стила, но и като предложение за разбиране на личността на художничката – нейният характер, тревоги, вълнения, разочарования, страхове и една тиха, обемаща като че ли цялото й битие – самота, с която ще остане свързана до края на своя земен път. И огорчаващо – ще продължи да я следва и след смъртта й, когато всичко онова, на което е отдала цялото си съществуване, ще остане неразказано.
Изложбата е съвместна инициатива на екипите на Художествена галерия – Казанлък и Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата и в сътрудничество с Националната галерия, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали, Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия „Атанас Шаренков“ – Хасково, Съюз на българските художници. В експозицията са включени и творби от частните колекции на Иван Бърнев – Буби, Аукционна къща „Енакор“ и Галерия „Джуркови“.
Екипът на Художествена галерия – Казанлък благодари персонално за изключителната професионална етика и колегиалност на г-н Деян Ефтимов, г-жа Ярослава Бубнова, г-жа Аделина Филева, г-жа Татяна Форева, г-жа Доротея Павлова, г-н Красимир Линков, г-жа Маргарита Пенева, г-жа Цвета Евлогиева-Кацарова, г-жа Еслица Попова, г-жа Даниела Коджаманова, г-н Леон Бабачев, г-н Любен Генов, г-н Валентин Господинов. Изказваме блaгoдарност за усилията и работата на Любен Домозетски, Станислава Николова, Неда Живкова, Милена Китипова, Адриан Аврамов, Красимира Кирилова, Семра Идриз, Людмила Илиева, Юлия Карадачка. Специално искаме да изразим своята благодарност към Юлия Върбанова, Анна Джуркова и Иван Бърнев – Буби, за безрезервното съдействие, без което настоящата изложба не би била същата. Благодарим институционално на екипите на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ – Шумен, Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив – Шумен за оказаното съдействие при нашата изследователска работа.