„Нито един художник не би успял да създаде картината си, нито един пълководец да извоюва победата си, нито един народ – свободата си, без преди това да са ги пожелали, да са се стремили към тях…“, пише Фридрих Ницше през 1874 г. в знаменития си тракт „За ползата и вредата от историята на живота“. Като че ли същото трябва да констатираме и за съграждането на една колекция от художествени произведения, акт, белязан от емоционални срещи, съприкосновения и множество игри на случайността, които обаче започват от едно вътрешно съзнато желание. При много колекционери то е свързвано с изява на индивидуалния вкус и разбира се, волята за власт. При други то е част от като че ли изначалната ни привързаност към миналото, фиксираност, която ни насърчава да се превръщаме в антиквари, несъзнаващи фаустовския завет, че „всичко в тоя свят родено, бездруго е за гибел отредено“. Има обаче и трети вид колекционери, за които не самото притежание, а удоволствието от общуването с притежаваното е висша цел.
Колекционерът Георги Зъбечв, който сам навярно не би се назовал колекционер, споделя: „Купуването на картини при мен не е стремеж, а удоволствие. Животът е болка, радост, растеж и градеж. Да живея с изкуството е интересно, не да го притежавам, а да живея с него“. Именно тази му фокусираност върху „живота с изкуство“, а не върху фактите, го превръща в непривично за нашите географски ширини явление на територията на колекционирането. Нещо повече, само за няколко години той натрупва колекция, която е достойна за собствено музейно пространство, в което ще властва удоволствието, но не в онзи хедонистичен порядък, а в неговата съзидаваща сила. Градежът на една колекция сам по себе си е изкуство. А както знаем, целта на изкуството „от началото и досега е била и си остава да бъде огледало на природата, да показва истинския образ на добродетелта, същинския лик на позора и да бъде верен отпечатък на своето време“. Показаният в настоящата изложба малък фрагмент от колекция „Георги и Ваня Зъбчеви“ е най-доброто свидетелство, че тук става дума наистина за изкуство. В издирването му основна роля играе изкуствоведът Аксиния Джурова и разбира се, непринудената игра на случайността, на събития, на често привидно необясними срещи и разбира се, на завидно познавачество и емоционална интелигентност.
В изложбата „Градежът“ са включени творби на автори като Медардо Росо (1858 – 1928), Марио Сирони (1885 – 1961), Вирджилио Гуци (1902 – 1978), Умберто Мастрояни (1910 – 1998), Ренато Гутузо (1911 – 1987), Ренцо Веспиняни (1924 – 2001), Ренцо Бандоли (1921 – 2007), Пиеро Гучоне (1935 – 2018), Нани Тадески (1939 – 2017), Нунцио Биббо (1946 – 2014), оставили ярки творчески следи в италианското изкуство на миналия век. Застъпени са и редица художници, които и днес продължават да са неотменна част от съвременната италианска художествена сцена, сред които трябва да се изтъкнат Марио Сассо (1934), Енио Калабрия (1937), Едоло Маши (1938), Жабер Алван (1948), Мадалена Маури (1962), Джузепе Пулизи (1965). В експозицията е поставен своеобразен акцент върху живописното майсторство на Франко Ферари (1938), който е представен и с най-голям брой творби. Общо 17 имена, които ни дават възможност не само да се докоснем до разностранните художествени процеси, белязали развитието на италианското изкуство през ХХ век; не само до съвременните тенденции в полето на живописта и скулптурата, но и да ни въведе в съпреживяването на акта на колекциониране. До градежа на една изумителна колекция, част от която в настоящата изложба се представя пред българска публика за първи път.
Част от тези имена като Ренато Гутузо, Нунцио Биббо и Енио Калабрия за българската публика навярно звучат познато. Това са автори, които през годините са представяни със свои самостоятелни изложби в страната ни. Днес значими масиви от тяхното творчество се завръщат в България именно чрез колекцията „Георги и Ваня Зъбчеви“. Завръщане, което провокира ново вглеждане в артистичните им реализации, но и анализ на рецепцията им на българската художествена сцена в периода на социалистическото ни минало. Анализ, който ще стане възможен след пълното опрозрачняване на колекцията, което предстои. Други от авторите предполагам са разпознаваеми преди всичко сред професионалната публика, която помни техни гостуващи творби в общи изложби, подреждани у нас преди и след 1989 г. През 2004 г. италианската фондация „Кастело ди Сартирана“ презентира част от своята графична колекция в София, сред която видяхме отпечатъци, излезли изпод ръката на брата на именития актьор Марчело Мастрояни – Умберто Мастрояни. Името Мадалена Маури се яви ни българската сцена в програмата на Водна кула Арт фест през 2011 г., когато художничката бе част от видеопроекта „Изящен труп“.
Изложбата „Градежът“ се осъществява по инициатива на екипа на Художествена галерия – Казанлък и е част от неговия най-нов проект в развитие – Програма Търсачите. Екипът на институцията ни изказва своите благодарности на семейство Зъбчеви и изкуствоведа Аксиния Джурова за оказаното съдействие и доверие, на председателя на Съюза на българските колекционери проф. Валери Стефанов и на всички, които с невидимите си и безкористни усилия направиха настоящата изложба факт.
Пламен В. Петров
Програма „Търсачите“ e дългосрочен проект, в рамките на който ще бъдат представяни фрагменти от частни колекции, формирани с усилията на различни колекционери. С него ние целим жителите и гостите на Казанлък не само да се докоснат до някои ценни артефакти, без които българската, а и европейската история на изкуството би била непълна, но и да се поставят важните въпроси за феномена „частна колекция“ и неговата изключителна значимост за съществуването на съвременното изкуство и въобще на една важна част от културното ни битие. Не по-малко същностна задача, която си поставяме с настоящата програма, е да се възбуди съдържателен разговор за проблемите на пазара на изкуство, за ролята на историците на изкуството в него и за възможните инициативи и политики за насърчаване на колекционирането.