Казват, че животът по същество е състояние на нужда, което можем да мислим, че е предопределило в културната ни история да се явят институциите на художествените музеи – вместилищата, в които през епохите се натрупват и опазват произведения на изкуството. Всяко от тези творения има своя биография – публичен живот, авторство, поръчителство, физически параметри, все данни, част от „паспорта“ на художествената творба. На значителен фрагмент от тези въведени в пространството на музея картини, скулптури или други предмети на артистичната дейност на един автор е отсъдено да попаднат отвъд видимата страна на музея – във фондохранилището, за да се обособят в предмет от една обща, очакваща да бъде разказана хронология на развитие на изкуството или на отделно артистично проявление, на художник, вид или жанр изкуство.
Събирателството и историзирането на творбите са неотменно свързани с жеста на избора. Избора, който науката описва като единение между познание, инстинкт и чувства. И никъде тази свързаност не е така видима както в света на изкуството. Опитаме ли се да преминем отвъд сетивния наглед в разчитането на една творба, няма как да не се сблъскаме с познанията на артиста за устройството на отразеното в нея парче реалност. Срещаме се и с неговия инстинкт за плячка – да улавя онова, което на нас, публиката, убягва, за да го употреби, да го изтъкне, отрече или критикува. Изправяме се очи в очи с чувствителността на създателя на творбата към тъканта на собственото ни живеене, от която той отграничава онова възбуждащо ума съдържание, което да превърне в свое, в част от произведението си. И зад всичко това, заедно и разделно, стои поредица от избори, които в крайна сметка конституират всички обекти на изкуството. Няма как да отречем, че тъкмо познания, инстинкт и чувства стоят в основата и на натрупването на всяка една художествена колекция.
Първата творба, станала част от колекцията, днес опазвана в Художествена галерия – Казанлък, е дарена през далечната 1901 г., за да положи началото на историята на една изумителна институция, която се превръща в първата по рода си в страната. За своите 123 години съществуване във фондовете ù днес се опазват над 5000 произведения на изкуството, без значителна част от които историята на българското изкуство е непредставима. Тази колекция от живопис, скулптура, графика, екслибриси, фотография, приложно и съвременно изкуство, икони и документален научен архив свидетелства не само за изборите, които бележат съ-творяването на всеки един артефакт, но и тези на нейните пазители. Изборите на онези, които са отдали живота си за нейното съграждане, изследване и споделяне с Другите – публиката, обособявайки музея в пространство на смисъла, в трезор на паметта за нас самите. За чувствителността и инстинктите ни, за извечната жажда да познаем как е устроена реалността, която населяваме, или пък напротив, тази, която отдавна се е превърнала в минало, без което не можем. Миналото, което се възправя всякога срещу ни като доказателство, че днешните хоризонти са следствие от наследените избори.
Новата представителна експозиция „Избори“, презентираща десетки творби от колекцията на Художествена галерия – Казанлък, е своеобразно пътешествие, чиято прелюдия преминава през класическия разказ за историята на развитие на изкуството, разгърнат паралелно с този на институцията, която днес опазва показаните творби. Като естествено продължение се явява втората част на експозицията, в която публиката има възможността сама, като следствие от своите избори – тоест от своите познания, инстинкти и чувства, да напише своята история на изкуството. Необезпокоявани от изборите на другите да прекрачат в една приказка от образи, приказка без край, в която само този, който строи бъдещето, има право да съди миналото.
Ела да ни разкажеш.