Настоящата изложба е резултат, и част, от дисертационно проучване на фолклорните влияния в творчеството на Иван Милев. В нея проследяваме развитието на конкретен фолклорен образ, втъкан в целия южнославянски епос – този на Крали Марко, както и неговото визуализиране в едноименната картина на Милев. Картина рисувана преди точно един век, в една от най-важните за художника години – 1926. Тя започва с особено високо признание за него, а именно награда и парична премия в размер на 10 000 лв. от Министерството на просвещението за „декоративната му работа“ „Божа майка“. А през месец март, четири творби на Иван Милев са включени в голямата изложба на българското изобразително изкуство, подредена в Общинския дом в Прага. Комитетът на изложбата е под председателството на самия Алфонс Муха, а изложбата е подредена в десет изложбени зали. Това е единственото представяне на Иван Милев, извън рамките на страната ни, до неговата смърт.
Същата година Иван Милев е приет за член на дружество „Родно изкуство“ и през май негови творби са включени в седмата годишна изложба на Дружеството, която е представена в Постоянната художествена галерия на Тръпко Василев. Отзиви в печата не липсват и в тях срещаме както името на Иван Милев, така и коментари относно произведенията, с които той се включва в изложбата. От статията на писателя Любомир Владикин например, във вестник „Демократически сговор“, разбираме, че Милев участва с три свои произведения – „Св. Иван Пусти“, „Крали Марко“ и „Светогорската легенда“. За „оня селски хубавец, за който никоя пищност не е достатъчна, наивно преувеличен и все пак безкрайно фантастичен, с някаква буйна и неизчерпаема сплетеност на див цветарник от тонове и багри“ пише и Чавдар Мутафов във вестник „Слово“.
През 1972 г. Дечко Матеев публикува своите спомени на страниците на вестник „Казанлъшка искра“. От тях научаваме за срещата му с Иван Милев през 1924 г. в Борущица и желанието му да изрази „на платно поверието за стъпката на Крали Марко на Бузовото кале“.
Нашият разказ започва оттук, за да осмисли не само визуалния образ, създаден от легендите и песните, но и да се опитаме да разгадаем символите и топосите изобразени в него, както и да проследим една неразглеждана до този момент връзка между картината „Крали Марко“ и две други произведения на Иван Милев, рисувани също през 1926 г. – „Баба Марта“ и „Шуми Марица“. Тръгвайки от етимологията на имената, ще проследим общото им семантично гнездо и възможните му тълкувания.
Екипът на Художествена галерия – Казанлък благодари на Софийска градска художествена галерия и Исторически музей „Искра“. Персонално благодарим за съдействието оказано ни от Аделина Филева, д-р Станислава Николова, Илинка Чергарова, д-р Момчил Маринов, Меглена Първин, Поля Стойнова.
Всички приведени в изложбата факти и цитати са извлечени от Александър Стаменов, Иван Милев, Гатя Симеонова, Към въпроса за реалните (географски) и въображаемите (легендарно-митични) обекти, съвместени във вселената на духа, Дечко Матеев, Вилата на Иван Милев, Джени Маджаров, За превода на името Шарколия на унгарски език, Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, Иван Шишманов, Значението и задачата на нашата етнография, Иваничка Георгиева, Българска народна митология, Йорданка Захариева, Пътят към модерността: Книгата и дрехата в българския език, Милена Георгиева, Автопортретизмът като път към самопознанието (Новооткрита рисунка на Иван Милев), Михаил Арнаудов, Очерци по български фолклор, Петър Динеков, Български фолклор, Пламен Петров, Към Иван-Милевата „Светогорска легенда“, Радост Иванова, Възвърнатата вода (Характеристика на митологичния слой на епическия песенен цикъл за Крали Марко), Станислава Николова, Любен Домозетски. Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство от 20-те години на ХХ век, Ярослав Отченашек, Вихра Баева и др. Речник на термините от словесния фолклор.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествената галерия – Казанлък. Генерален медиен партньор: Българско национално радио.