Изкуството рядко се събира единствено в строгите рамки на музейните и галерийните зали. Водена от тази визия, Община Казанлък продължава последователното си усилие да превърне фоайето на общинската администрация в жива територия на изкуството. След първата проява от проекта, посветена на скулптора Доко Доков, и последвалата експозиция за академик Дечко Узунов, настоящата трета изложба насочва вниманието към друга емблематична фигура от същата изключителна величина композитора академик Петко Стайнов (1896–1977). С експозицията, озаглавена „Към образа на акад. Петко Стайнов“, отбелязваме 130-годишнината от рождението на големия български композитор и музикален общественик.
Роден в Казанлък, Петко Стайнов остава сред най-ярките и фундаментални фигури в националната ни музикална култура. Автор на класически произведения като симфоничните сюити „Тракийски танци“ и „Тракия“, симфоничните поеми „Тракия“ и „Легенда“, както и на редица хорови творби, той съчетава по неповторим начин дълбоката фолклорна традиция със съвременната композиторска практика. Напълно загубил зрението си едва на 11-годишна възраст, показва изключителна воля, водейки активен творчески и обществен живот – превръща се в първия директор на Института за музика към БАН, съосновател и председател на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ и академик. Дълбоката му житейска и родова обвързаност с Казанлък оставя неизличима следа в историята на града и в общността на местните интелектуалци и творци.
За да съгради пластическия и визуален мост към личността на композитора, изложбата събира седем избрани творби от богатата колекция на Художествена галерия – Казанлък, обхващащи живопис, графика и скулптура. В тях образът на Петко Стайнов е уловен през погледа на някои от най-значимите български творци от различни поколения – Иван Милев, Александър Добринов, Иван Мандов, Дора Бонева, Добри П. Добрев и Милчо Христов. Всеки от тях пренася в своето произведение специфичната за епохата и стила си пластическа чувствителност – от модерната декоративност и психологическа проникновеност на Иван Милев, през острата, но топла графична реакция на карикатуриста Александър Добринов, до лиричния обем и класическата строгост в скулптурата на Иван Мандов. Експресивните живописни платна на Дора Бонева и Добри П. Добрев, наред с графичния усет на Милчо Христов, разкриват различните измерения на един вътрешен свят, изграден от музика, дух и интелектуална висота. Голяма част от авторите са свързани с Казанлък и родствено или чрез лични и творчески приятелства с композитора и неговата фамилия, което придава на експозицията неподправена интимност и автентичност.
Инициативата на Община Казанлък продължава да развива концепцията за интеграция на визуалните изкуства в ежедневното обществено пространство, като предоставя възможност на гражданите и гостите на града да се докоснат до майсторските интерпретации върху образа на един от най-значимите казанлъшки и български творци.