Алиенация (в социалните науки) е онова състояние, при което е налице чувство за отстраненост и отделеност от нечия среда или дори от себе си. Понятието Entfremdete Arbeit (буквално от немски: отчуждение в работата) е термин, предложен от Карл Маркс. Същият, разглежда отчуждения труд при работника като живот протичащ в дейности, които са задължаващи, които са против самия него, те го отчуждават, той се самоотчуждава от себе си. Между политическите челюсти са попадали и попадат редица художници и техните произведения. Строгостта на политическия режим определя и апетита към изкуството и ако то, от своя страна, може да консумира политиката, то обратният процес е невъзможен. Политиката притежава „дъвкателни мускули“, но за изкуството й липсва храносмилателен процес, и поради тази причина тя единствено може да „дъвче и плюе“. Тези своеобразни „дъвки“ са причината редица творци да се отчуждят от културната среда и по този начин да бъдат забравени и дори отстранени от историята на изкуството. И Кольо Колев е точно такъв пример.
Малкото, което можем да съберем като известна ни днес информация за живота на художника, ни посочва именно този проблем, че политиката може да бъде пагубна за всеки творец, който повярва, че тя може да се храни с изкуство. Не знаем какви са причините, довели до фаталното решение на Кольо Колев да прекрати сам живота си, но знаем със сигурност, че самоотчужденият творец е оксиморон, равнозначен на смърт. В настоящата изложба ще разгърнем тежкия плащ на времето, за да се вгледаме старателно в останки и доказателства за съществуване, и вглеждайки се, да провидим нещо повече за енигматичната личност на автора. И ако вярваме, че паметта на човека и за човека се появява в звуци, образи и чувства, ще сме обнадеждени, че нарисуваните образи ще ни разкрият нещо и то ще е за самите нас.
Кольо Колев е роден на 2 октомври 1905 г. в Казанлък. Средното си образование получава в Педагогическото училище в Казанлък. През 1926 г. постъпва в Художествената академия. Като студент проявява особено внимание към изразните възможности на всички графични техники. Привличат го офортът и най-вече сухата игла. Учи живопис в ателието на проф. Цено Тодоров. През 1932 г. завършва академията и през същата година открива първата си самостоятелна изложба в София. Всички произведения в нея са графични – офорт и суха игла. Художникът има афинитет към портретния жанр, битовите композиции и пейзажите. Към тях той подхожда с живописно чувство, създавайки усещането за ескизи и предварителни рисунки, на които им предстои да бъда изпълнени с цвят. През 1934 г. десет негови произведения са включени в представянето на съвременната българска графика в Пилзен (Чехия). През 1932 и следващата 1933 г. Кольо Колев е стажант-учител в Трета мъжка гимназия в София. Почти цялото следващо десетилетие е учител по рисуване в Чепеларе и София. Той често пътува до родния Казанлък, където намира вдъхновение за своите пленерни пейзажи от града и околностите. Такива творби са „Улица Митоолу“, „Край Казанлък“ и „Стари къщи“. Редица от тези произведения са показани в самостоятелни изложби през 1936 и 1937 г. в София. Последната му изложба ще бъде през 1949 г.
Художествената му дейност остава на втори план, тъй като той започва да се занимава с обществено-организационна дейност. Името му се свързва с основаването на Националната художествена галерия през 1948 г. С колегите му събират онези 2000 произведения от музеи, министерства, банки, обществени организации и др., с които формират фондовете на бъдещата съкровищница на българското изкуство. През същата година той е избран и за член на ръководството на Съюза на българските художници. Административните и обществени ангажименти на Кольо Колев през този драматичен за страната и изкуството период са твърде сериозно изпитание, което оказва влияние на личния му живот и развитието му като творец. Боричканията за власт и идеологическите присъди кой е истински художник, кои произведения отговарят на новото време и кои трябва да останат извън изложбените зали и т.н. са огромно натоварване за повечето художници в този период. Конфликтът между Александър Жендов, Вълко Червенков и ръководството на СБХ е само едно от ярките доказателствата за всичко това.
Кольо Колев слага край на живота си на 22 март 1950 г. През следващите десетилетия името му потъва в забвение, изкуството му – също. През 1955 г. майката на художника дарява на галерията в Казанлък 60 негови произведения – живопис, графика и рисунки. По няколко негови произведение притежават Националната художествена галерия, Националният исторически музей, частни колекции и наследници на негови приятели.