Тази изложба е базирана на една неизследвана и непубликувана досега рисунка на Райко Алексиев – дружески шарж от края на превратната 1923. По неясни причини, скъсана и изхвърлена от автора си непосредствено след своето създаване, тя е спасена и донесена в София от Олга Живкова, сестрата на Маша Живкова-Узунова (по това време годеница на художника Дечко Узунов).
Век по-късно тя достига до нас със своите истории и загадки. Героите в тази зимна сцена на отпътуване са група български студенти и интелектуалци, някои вече утвърдени творци, а други – в началото на своята кариера. Между тях са поетите Николай Лилиев и Елисавета Багряна, писателите Светослав Минков и Георги Райчев, художниците Райко Алексиев, Дечко Узунов, Константин Щъркелов и Маша Живкова. Повечето от тях ще се превърнат в знакови фигури от културния живот на България между двете войни, а някои и след това. Но съдбите им ще се окажат много различни.
Кураторите на изложбата Свобода Цекова и Антон Стайков се гмурват в предизвикателството да създадат инсталация, която се движи на границата между камерна изложба и читалня в библиотека. Разказът е концентриран в пространството на една от стаите в къща музей „Дечко Узунов“ в Казанлък. И не просто в стая, а в един шкаф и около него. Там започва изложбата със спасената, непозната и неизследвана досега рисунка на Райко Алексиев от 1923 г. Чрез текстове и образи – фотографии, архивни документи, репродукции на картини зрителят се потапя в атмосферата и контекста на тази „луда“ година, в която бедата за едни се оказва шанс за други.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата по проект „Картография на съвремието – цикъл от четири изложби“.