Левент Море.
Да се оцветим

Централна сграда

26.10.2024 — 23.3.2025

Куратори
Катя Христова
Пламен Петров
Графичен дизайнер
Георги Шаров
Фотограф
Цветан Игнатовски
Преводач
Джоана Брадшоу
Коректор
Лора Султанова
Технически сътрудник
Боян Бонев

През далечната 1920 г. художникът Казимир Малевич, който вече е нарисувал своя „Черен квадрат“ заявява: „Живописта отдавна е изживяла времето си и самият художник е предразсъдък от миналото“. Макар и в нещо крайна, тази констатация като че ли остава валидна днес. И голямото доказателство затова е динамичната история на изкуството на ХХ век, която дискредитира всевъзможните дефиниции за изкуство, картина, живопис, с които критиката борави твърде смело и догматично преди това. Не случайно Морис Дьони настоява: „Не забравяйте, че преди да бъде боен кон, гола жена или някаква случка, една картина е по същество равна повърхност, покрита с бои в определен порядък“. На този формалистичен поглед към творбата и тъканта на живописта, опонира Никола Пусен, според чиято лаконична обосновка „живописта не е нищо друго освен подражание на човешките дейности“. Днес, прекрачили на почти четвърт век от началото на ХХI-то столетие повече от всякога сме убедени, че живописта винаги е и още нещо. Макар нейната смърт да е оповестявана не веднъж, всъщност тя все се завръща. La peinture est morte, vive la peinture! (Живописта е мъртва, да живее живописта!) И новата изложба на художника Левент Море „Да се оцветим!“ като че ли може да бъде разглеждана тъкмо в този контекст – като територия неподлежаща на дефиниции, като призив, макар и за кратко, да обърнем гръб на военизираната ни реалност.

Левент Море е от онези художници, чието изкуство трудно може да се въведе в рамки – не само в преносен, но и в буквален смисъл. Това е, както го определя изкуствоведката Аксиния Джурова „Диво усещане за цвят. Свят на наслоени усещания, примамливи светове от природния кръговрат до апокалиптични прозрения, обсебваща паралелност – експресивна, доближаваща се до фовистичния екстаз“. Но живописта на Левент Море винаги е и още нещо. И новата му самостоятелна изложба се изправя срещу ни като свидетелство за това. Левент Море е художник, който обича да общува посредством платната си. Да провокира диалог, от който така сме отвикнали в настоящото си живеене. Тъкмо и затова явяването му сега на художествената сцена не бива да бъде мислено като едно своеобразно „показване“, а преди всичко като галантна покана – „Да се оцветим“. Желание за съдържателен разговор относно мястото на изкуството на живописта в подивелия ни от разностранни интелекти и окървавяващи конфликти свят.

Живописта на Левент Море остава здраво свързана с дефиницията на Аристотел за подражанието. В този смисъл тя носи в себе си белезите на нашето настояще. Тя е специфичен опит за коментар на случващото ни се и то е всичко друго, но не и еднозначно. Досущ като самата нея – живописта на Левент Море. Изложбата „Да се оцветим“ е първото творческо пристъпване на художника в пространството на Художествена галерия – Казанлък, след неговата самостоятелна изложба в родния му град от 1992 г. „Да се оцветим“ е изложба – живописно събитие, създадено специално за пространството на институцията. Спектакъл за смисъла на живописта.