През далечната 1920 г. художникът Казимир Малевич, който вече е нарисувал своя „Черен квадрат“ заявява: „Живописта отдавна е изживяла времето си и самият художник е предразсъдък от миналото“. Макар и в нещо крайна, тази констатация като че ли остава валидна днес. И голямото доказателство затова е динамичната история на изкуството на ХХ век, която дискредитира всевъзможните дефиниции за изкуство, картина, живопис, с които критиката борави твърде смело и догматично преди това. Не случайно Морис Дьони настоява: „Не забравяйте, че преди да бъде боен кон, гола жена или някаква случка, една картина е по същество равна повърхност, покрита с бои в определен порядък“. На този формалистичен поглед към творбата и тъканта на живописта, опонира Никола Пусен, според чиято лаконична обосновка „живописта не е нищо друго освен подражание на човешките дейности“. Днес, прекрачили на почти четвърт век от началото на ХХI-то столетие повече от всякога сме убедени, че живописта винаги е и още нещо. Макар нейната смърт да е оповестявана не веднъж, всъщност тя все се завръща. La peinture est morte, vive la peinture! (Живописта е мъртва, да живее живописта!) И новата изложба на художника Левент Море „Да се оцветим!“ като че ли може да бъде разглеждана тъкмо в този контекст – като територия неподлежаща на дефиниции, като призив, макар и за кратко, да обърнем гръб на военизираната ни реалност.
Левент Море е от онези художници, чието изкуство трудно може да се въведе в рамки – не само в преносен, но и в буквален смисъл. Това е, както го определя изкуствоведката Аксиния Джурова „Диво усещане за цвят. Свят на наслоени усещания, примамливи светове от природния кръговрат до апокалиптични прозрения, обсебваща паралелност – експресивна, доближаваща се до фовистичния екстаз“. Но живописта на Левент Море винаги е и още нещо. И новата му самостоятелна изложба се изправя срещу ни като свидетелство за това. Левент Море е художник, който обича да общува посредством платната си. Да провокира диалог, от който така сме отвикнали в настоящото си живеене. Тъкмо и затова явяването му сега на художествената сцена не бива да бъде мислено като едно своеобразно „показване“, а преди всичко като галантна покана – „Да се оцветим“. Желание за съдържателен разговор относно мястото на изкуството на живописта в подивелия ни от разностранни интелекти и окървавяващи конфликти свят.
Живописта на Левент Море остава здраво свързана с дефиницията на Аристотел за подражанието. В този смисъл тя носи в себе си белезите на нашето настояще. Тя е специфичен опит за коментар на случващото ни се и то е всичко друго, но не и еднозначно. Досущ като самата нея – живописта на Левент Море. Изложбата „Да се оцветим“ е първото творческо пристъпване на художника в пространството на Художествена галерия – Казанлък, след неговата самостоятелна изложба в родния му град от 1992 г. „Да се оцветим“ е изложба – живописно събитие, създадено специално за пространството на институцията. Спектакъл за смисъла на живописта.