Публичните институции са точно толкова чувствителни към болката, колкото са чувствителни към нея хората, които ги обитават. Във всяка общност действа механизъм за самосъхранение, през който с десетилетия се произвеждат удобни, загладени разкази, засипващи проблемите с мълчание и превръщащи юбилеите в празнични сцени за сговорчиви истини. В годината, в която навършва 125 години от полагането на основите на художествената си колекция, Художествена галерия – Казанлък категорично отказва този комфорт. Водени от разбирането, че музеят не е депозитар за минало или красив декор за тържествени речи, а жива територия за съпротива и реакция спрямо онова, което боли днес, четиригодишната платформа „Навсякъде с изкуството“ представя своето ново издание – изложбата „Ние, ненужните“.
Това не е просто поредната експозиция, а диагноза на затворените музейни депа, на градските улици и преди всичко – на самия човек. В нея понятието „ненужно“ престава да бъде естетическа категория и се превръща в огледало на отхвърлянето. Музейната забрава е тиха форма на изтласкване, при която произведенията десетилетия наред остават в мрака като мълчаливи вещи, повтаряйки социалния механизъм, с който прибираме неудобните теми в скришните ъгли на съзнанието си, за да не смущават деня ни. Извеждането на светлина на десетки непоказвани портрети от фонда на галерията е съзнаван акт на възвръщане на паметта, който се разгръща паралелно с една конкретна и болезнена градска топография. Насилието е най-радикалното отнемане на смисъл, а битовите, политическите и криминалните прекършвания на човешкото в Казанлък през десетилетията не са архивни епизоди, а реални топоси – улици, тротоари и прагове, които днес подминаваме с равнодушие.
Изложбата чертае карта на болката, която обединява музейните зали и градското пространство в обща сцена на съучастието. В залите публиката се изправя пред портретите и творбите на автори, които с изкуството си или с мълчаливото си присъствие във фонда поставят въпроси за уязвимостта, престъплението, жертвата и самотата. Сред централните акценти в този визуален драматургичен разказ е непоказваното от години платно на Иван Димитров от 1881 г. „Психея“. Вдъхновена от историята, кодифицирана в Апулеевото „Златно магаре“, в картината Психея е изобразена като същество, на което боговете са отнели собствения смисъл, захвърляйки го като употребена и излишна плът в мрака. Друг важен фокус в изложбата е картината на Иван Милев „Ахинора“ (1925). Дарена от художника на родния му Казанлък малко преди ранната му смърт, картината с десетилетия остава потънала в територията на мълчанието. В нейните широко отворени зелени очи и зад воала, криещ усмивката, не прозира портретна делничност, а трагичното знание за неизбежната жертва, положена в темелите на историята.
Проектът прекрачва границите на галерията, за да изследва насилието като зараза, поразяваща цялата социална тъкан. То започва с подмяната на истината, минава през принасянето на човешкия живот в жертва за „висши цели“ и поразява най-беззащитните – децата, превръщайки строшената невинност в модел на агресия. Влиза в затвора на мъжката вина, войните и въоръжените конфликти, където мъжът бива употребен като заменяем ресурс, за да утаи накрая болката си в тихата, невидима изолация на жената, подложена на домашен тормоз, трафик и социално отхвърляне. Излизайки навън с картата на Казанлък в ръка, посетителят се движи по топография на страданието – от бележката за публично разкаяние във вестника през 1911 г., през кървавите политически разправи и Народния съд, атентатите, самоубийствата от безизходица, уличните побои и насилия над жени и деца, до последните случаи на агресия. Всяка точка от тази карта е място, където някой е викал, а обществото е избрало да затвори очи. „Ние, ненужните“ не предлага лаконично утешение или сантименталност, а разрязва реалността и пита колко още човешки съдби ще обявим за ненужни, преди да разпознаем в тях самите себе си.
Екипът на галерията изказна своите благодарности за изследователските усилия и сътрудничество на г-н Стефан Бозаджиев, г-жа Ралица Арабаджиева и г-жа Антония Драганова. Поднасяме своите благодарности и на екипа на Общинска библиотека „Искра“ за оказаното съдействие и партньорство при изследователската работа по проекта.
В експозицията са включени произведения на Иван Димитров, Ангел П. Христов, Атанас Михов, Б. Атанасова, Борислава Цанева, Валери Рибалченко, Васил Бараков, Васил Стоилов, Василка Генадиева, Вера Лукова, Виктория Бреговлянин, Витаутас Ципляускас, Ганю Иванов, Георги Емануилов, Десислава Минчева, Дечко Мандов, Дечко Стоев, Дечко Узунов, Добри Добрев, Добри П. Добрев, Елза Гоева, Захари Желев, Иван Попчев, Иван Б. Иванов, Иван Енчев–Видю, Иван Пенков, Йоан Левиев, Константин Трингов, Людмила Поптошева, Магда Абазова, Мара Цончева, Мара Чорбаджийска, Мария Щастна, Милка Пейкова, Надежда Кънчева, Ненко Балкански, Никола И. Николов, Никола Михайлов, Николай Караджов, Петко Клисуров, Петрана Клисурова, Петър Бранев, Рада Поптошева, Радослав Радев, Рем Ермолин, Роман Кисьов, Снежана Попгенчева, Стефан Паров, Стефанка Стойчева, Тома Трифоновски, Христо Донков, Цветан Банчев, Цветан Петров, Цветана Симеонова, Цвете Бонева и Цено Тодоров.
Топография на насилието в Казанлък
Този регистър събира само една незабележима частица от топографията на насилието в Казанлък – една географска карта, изчертавана десетилетия наред не с мастило, а със страдание, омраза и отчаяние. Всеки посочен адрес е тихо свидетелство за прекършен живот, за момент на безумие, политически произвол или лична трагедия. Това са места, покрай които минаваме всеки ден, без да подозираме за сянката, която историята е оставила върху тротоарите, сградите и парковете.
Това е топография на ненужните жертви. На онези, чийто вик е заглъхнал в архивите на съда, в страниците на старите вестници или в забравата на времето. Паметта за тях не търси реванш, а напомняне за това колко лесно човечността отстъпва пред агресията и колко скъпо ни струва забрават.
01.
В Общинска библиотека „Искра“ се съхраняват безценни свидетелства за живота в града. На 24 март 1911 г. в един от местните вестници е отпечатана кратка бележка от някой си Стоян Н. Кильов, който публично се разкайва, че е „ударил несправедливо жена си“.
02.
Тук през нощта на 15 срещу 16 май 1931 г. е организиран бомбен атентат като реакция срещу премиерата на пиесата „Аз убих“ от Морис Ростан.
03.
След атентата в църквата „Света Неделя“ в София на 16 април 1925 г., в началото на май в Казанлък са арестувани (а впоследствие стават обвиняеми) 14 ученици от Казанлъшкото педагогическо училище. От арестуваните един се обесва в затвора в местното околийско управление, а друг си прерязва вените в опит за самоубийство.
04.
В социалните мрежи на 13 октомври 2025 г. се разпространяват кадри на брутална агресия между непълнолетни. Сцената на насилие се разиграва около 14:00 ч. пред оградата тук. Според свидетели момичета, учещи в други казанлъшки училища, нападат деветокласничка от Професионалната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.
05.
Тук в края на февруари 1945 г. са задържани и изтезавани 97 казанлъчани. На 2 март 1945 г. в големия салон на читалище „Искра“ заседава Пети състав на Народния съд, който осъжда на смърт 22-ма от тях – сред които учители, военни, полицейски служители, предприемачи и администратори. Осъдените са разстреляни близо до казанлъшките гробища, където са погребани в масов гроб.
06.
През 1992 г., точно на Димитровден, в една от таксиметровите коли в града се чува изстрел. 26-годишен клиент прострелва шофьора с незаконно притежаван пистолет ТТ. Като по чудо шофьорът оцелява.
07.
През 1990 г. в Казанлък зачестяват посегателствата срещу личната собственост. Само през юли са регистрирани девет кражби на автомобили, извършени от малолетни лица.
08.
На 6 юли 1926 г. между релсите на ЖП линията е намерена главата на млада жена. Два дни по-рано тя е сключила брак – сватбата е била многолюдна и шумна. На 15 юли по повод трагедията Петър Топузов пише във вестник „Искра“: „Уж все напредваме културно, а какво виждаме?“
09.
Тук на 12 декември 2006 г. заради спречкване под въздействието на алкохол започва масов бой между две компании. На сутринта, в 9:30 ч., като продължение на напрежението от нощта, единият от участниците възпроизвежда с пистолет от упор седем изстрела в тялото на друг мъж. Жертвата издъхва от раните си час по-късно.
10.
Тук през август 1868 г. са обесени четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – Христо Янъков и Стефан Орешков.
11.
Тук се е намирала книжарницата на Георги Какачев. През май 1886 г. заради политическите си убеждения той е вкаран в ареста и бит.
12.
Тук се е намирал магазинът за платове на 52-годишния Аврам Авдала. На сутринта на 31 май 1938 г. той изпраща майка си до гарата, след което се отправя към магазина си. По-късно е открит от сина си, обесен на стълбището вътре.
13.
Тук, насред площада, през пролетта на 1900 г. според градската мълва се разиграва непристойна сцена. Писателят Антон Страшимиров, по това време учител по литература в Педагогическото училище, се спречква с кмета на града г-н Минчо Стоев. Поводът за пререканието е, че Страшимиров е писал двойка на сина на градоначалника. Последствието от това унижение – Антон Страшимиров е уволнен.
14.
Тук свой имот имат братя Найденови. На втория ден от Коледа през 1925 г. в тяхната кръчма се събират младежи. След избухнала свада Теньо Стойков се оказва с разбита долна челюст. Нанесеният побой е фатален – въпреки опита на местния д-р Попов да го спаси, момчето скоро издъхва.
15.
Тук е бил домът на учителя Васил Коскин. Изпаднал в отчаяние след продължително боледуване, той слага край на живота си. Намерен е обесен на асмата в двора си на 24 април 1939 г.
16.
Сред осъдените на смърт от Пети състав на Народния съд казанлъчани е и Теню Ст. Караилиев – собственик на основаната от баща му Стефан едноименна въжарска фабрика. Прегрешението, което го превръща в жертва, са паричните му дарения за нуждите на българската и германската армия по време на Втората световна война.
17.
Тук се намират част от имотите на фамилията Стайнови. Тяхна е и една от фабриките в града. Именно край нея, на 9 март 1936 г. в 18:00 ч. вечерта, обущарят Дончо Т. Георгиев причаква бившата си годеница. Огорчен от раздялата, той я прострелва в главата. Куршумът обаче рикошира по костта и жената пада на земята – ранена, но жива. Изоставеният мъж, мислейки я за мъртва, слага край на живота си с изстрел в устата.
18.
Тук на 6 август 2012 г. в 18:30 ч. мъж изважда остър макетен нож, прерязва вените на ръцете си и тръгва по натоварения с пешеходци тротоар пред пощата. За щастие медицински екип спасява живота му. Поводът за посегателството е отказът на баща му да му даде 250 лв.
19.
Тук се е намирал местният шахматен клуб. Именно в него се провеждат тайни съдебни заседания през 70-те години на XX век. В края на 1972 г. Рамадан Рунтов (Куруджу), родом от Корница, преселил се в Долно Изворово, Казанлъшко, заедно с още няколко свои съмишленици е осъден за антидържавна дейност точно в клуба по шахмат. Вината им е, че се противопоставят на насилствената асимилационна политика на БКП, насочена срещу традициите, облеклото и впоследствие имената на мюсюлманите в България.
20.
В един от блоковете на тази улица на 12 април 2011 г. избухва семейна свада между баща и син. През юли трупът на бащата е открит в бидон в мазето на сградата. През тези три месеца момчето посещава редовно училище и води „нормален“ живот, докато престъплението не бива разкрито.
21.
Тук в 4:10 ч. сутринта на 11 март 2007 г. избухва силен взрив с равняващ се на половин килограм тротилов еквивалент. Взривена е баничарница, като са нанесени щети на 70 апартамента в четири съседни блока. Като по чудо няма жертви.
22.
Рано сутринта на 9 март 1993 г. в района 16-годишен младеж напада 48-годишна жена. той ѝ нанася множество удари и ритници в лицето и открадва дамската ѝ чанта, в която има 140 лв.
23.
Около 20:30 ч. на 20 юни 2015 г. по неизвестни причини мъж стреля по контейнерите за смет тук. Минути по-късно се прострелва смъртоносно в главата с пистолет самоделка.
24.
Градът се населява от хора, но и от бездомни животни. През октомври 2020 г. жителка на града се натъква на убито малко коте с отрязани лапи. За жестокостта алармира Татяна Байчева, която написа в социалните мрежи: „Не се страхувайте да разобличите един убиец!“
25.
На 18 юли 1990 г. около 22:30 ч. тук двама младежи нанасят побой на 70-годишен мъж. Целта на нападението е обир – младежите вземат портмонето на стареца, в което е имало едва 3 лв.
26.
Оттук – Еврейския квартал на Казанлък, между 9 и 11 юни 1943 г. е проведено
насилствено изселване на евреите от града.
27.
На 6 август 1997 г. 32-годишният Христо Бизев – Бизона, развиващ дейност в сферата на ресторантьорството и хазарта, е убит с огнестрелно оръжие у дома си. Месеци преди това последователно са били взривени жилището и автомобилът му.
28.
Тук е роден Антон Бонев Петков – един от ярките радетели за установяване на комунистическия режим в страната. На 26 май 1946 г. Антон е подмамен от група ремсисти в село Александрово и зверски убит, като тялото му е намерено едва около седмица по-късно.
29.
В този район на 21 юли 1992 г. в 2:30 ч. през нощта двама войници, които по това време са в полагаем домашен отпуск, извършват побой над млад мъж. Целта на нападението е кражбата на маратонки „Уимбълдън“ на стойност 1700 лв.
30.
Тук на 10 юни 2023 г. около 5:00 ч. сутринта избухва скандал – над 21-годишно момче е нанесен зверски побой от осем души.
31.
Съдебната система в страната продължава да създава усещане за безнаказаност в обществото. Такъв е случаят
с 47-годишния Даниел Кискинов. На 26 февруари 2025 г. след сигнал за кражба на велосипед мъжът е пребит до смърт, като сред извършителите на зверството има и служители на реда.
32.
През август 1990 г. от Районен съд – Казанлък изнасят тревожна статистика: за предходните 12 месеца са сключени 530 брака, но са факт и 130 бракоразводни дела. Най-честите мотиви за разтрогване на семейните отношения са физически и психически тормоз от страна на мъжа спрямо съпругата му.
33.
На това място се е намирал местният арест. Тук на 1 май 1886 г., след заповед на министър-председателя Петко Каравелов (който по това време е в Казанлък), са арестувани група протестиращи опозиционни дейци. Впоследствие те са бити със „сопи и волски жили“.
34.
Тук се е намирала старата болница на Казанлък. На 10 юли 1935 г. в нея е приета Надежда х. Иванова Илиева, направила опит за самоубийство с наркотични вещества, закупени от дюкяна на Кемал Аврамов Биджеранов. При проверка в касата на търговеца са открити „незаконни отрови“ – 880 г опиум, 2 кг червен живачен прах и др., за което му е наложена глоба.
35.
Тук са положени костите на Чудомир, който на 26 декември 1967 г., само ден след Коледа, слага край на живота си, скачайки малко след 13:30 ч. от балкона на третия етаж на Правителствената болница в София.
36.
Около 1:00 ч. през нощта на 1 декември 1996 г. е взривена джамията. Изпочупени са стъклата и дървената дограма на храма. При взрива е избита входната врата, а във вътрешността на сградата са нанесени значителни поражения. Бомбата е била професионално направена самоделка, поставена вътре в сградата. Кметът на община Казанлък Иван Гороломов осъжда акта и го определя като терористичен.
37.
През нощта на 21 срещу 22 юни 1933 г. избухват взривове в две къщи в града – на полк. Костов на Япа пазар и в дома на техника от военната фабрика Георги Тотоманов. Разследването установява, че Тотоманов е искал да убие жена си, за да може да заживее с любовницата си. Уличеният е осъден на 15 години строг тъмничен затвор.
38.
Тук на 20 март 2023 г. около 14:30 ч. след свада между две фамилии от селата Тъжа и Манолово се стига до масов бой. Според очевидци участниците в сблъсъка са били близо 30 души.
39.
На 9 август 1997 г. около 6:00 ч. сутринта 18-годишно момиче е изнасилено в района от 33-годишен мъж.
40.
На 7 март 1937 г. тук е намерена да се гърчи след отравяне девойката Донка Калчева. Заради любовно разочарование тя е направила опит за самоубийство.
41.
В дома на Константин Бозвели на 14 октомври 1936 г. около 11:00 ч. се чува изстрел. Малкият му син Любомир, едва 34-годишен по това време, е в тежка депресия заради поставена диагноза „рак“. В този ден той слага край на живота си.
42.
Тук е бил домът на Бончо Шанов – един от организаторите на Септемврийското въстание в Казанлъшка околия. След потушаването на въстанието той е заловен и убит по пътя между Крън и Казанлък на 26 септември 1923 г.
43.
На 6 август 1877 г. османските войски навлизат в Казанлък. Следва период на опожарявания, грабежи и масови кръвопролития над българите в целия регион.
44.
На 17 септември 1992 г. тук е настанена 52-годишна жена от Плевен. Тя е била изнасилена до жп спирката на Павел баня в 21:30 ч. предишната вечер, а след деянието насилникът я пребива и ѝ отнема 6 златни пръстена. Отново тук, но четири дни по-късно, от нанесените му рани след зверски побой умира 32-годишен мъж.