Едва ли ще е пресилено ако кажем, че темата за „родното“ пронизва цялата история на българското изкуство от Освобождението до днес. Тя е провокирала многократно изследователските усилия на различни професионалисти, фокусирани върху процесите в културното развитите на страната ни, особено тези от периода между 1878 и 1944 г. Тази оценка е ярко видима в изследванията на визуалните изкуства, опитите за историзиране на които всякога са белязани и от разговора за „родното“. Въпреки това темата „родно изкуство“ продължава да вълнува умовете на изкуствоведите и през последните години даде повод за организирането на не една и две изложби, оглеждащи отделни ракурси от нейните присъствия/отсъствия, проявления и еволюции. Като своеобразен опит за преосмисляне на границите на явлението „родно изкуство“ трябва да се тълкува и настоящата изложба, чието заглавие е директен цитат от един от критическите текстове на Панайот Тодоров, по-известен с творческия си псевдоним Сирак Скитник – „Родно изкуство“.
Изложбата „Палми не растат у нас. Нито зреят банани“ е въведение към проблема за движението за „родно изкуство“. Един от малкото опити за неговото общо осмисляне принадлежи на Димитър Аврамов, по думите на когото „изкуствоведът, който се заеме с многобройните и нелесни за решение проблеми на „родно изкуство“ по необходимост е принуден да съчетае своя естетически анализ не само с подробни исторически справки, но и със социологически и социално-психологически размишления. Нерядко те усилват и неговата неувереност, вместо да я разсеят и изострят колебанията му да реши еднозначно една алтернатива. В крайна сметка като че ли остава доверието му в конкретната художествена творба – тя се оказва най-убедителният поръчител на стойността на творбата“. И действително, опитаме ли се да се доберем до еднозначно определение за „родно изкуство“, катастрофираме в неговите поливалентни, понякога допълващи се, но не рядко и противоречащи си реализации. Досущ като при уясняването на израза „социалистически реализъм“.
И навярно това съвсем не е случайно.
Всички включени в експозицията творби са от колекцията на Софийската градска художествена галерия и по-голямата част от тях гостуват за първи път в Казанлък.