„Животът, който съм преживял, никога няма да се върне и мен ми е мъчно за него. Само понякога преживяното изплува от забравата и аз заживявам в спомена.“ Това ще каже Ненко Балкански в едно от многобройните си интервюта и сякаш точно такъв, потънал в оня замечтан отминал свят, го откриваме в стотиците рисунки създадени в търсене на точната композиция. Онази, която след като се слее с топлия, земен колорит на художника ще може да срещне погледите на публиката. Преминавайки през тези опити на съзнанието му да внесе порядък в творчеката свобода, като че ли навлизаме в най-съкровената страна на художника. Там, в рисунките дарени на Художествена галерия – Казанлък от съпругата му Лиляна Балканска, откриваме, че преди картината е най- непосредственото, лишено от суета и желание за оценка време, което художникът си подарява. Ако днес можем да кажем, че Ненко Балкански е разпознаваем като живописец, то съхраняваната в галерията колекция от негови рисунки показва, колко важно значение е имала тази първична творческа дейност, за да може ръката и съзнанието да се освободят от излишното и да намерят очертанията на родния дом, на любимото кресло, на живота отвъд прозореца, така че живописта му да вълнува и днес.
В края на своя живот през 1977 г., Ненко Балкански ще каже „С всяка творба художникът разговаря с хората, и то не само със своите съвременници, но и с онези, които ще дойдат след него.“.
В опит да продължим този разговор ще ви срещнем в настоящата изложба с малко над 20 рисунки, голяма част от тях непоказвани до този момент, предстваляващи подготвителни материали за картини, които също са част от богатия фонд на Художествена галерия – Казанлък. Те показват основните тематични фокусирания, които Ненко Балкански неизменно ще повтаря и търси в целия си творчески път. От навлизането в собствения образ, през лицата на най-близките, натюрмортите, морето, интериорите и ателието лишено от човешко присъствие, защото това е мястото, което той скъпернически пази.
Навлизането в това най-лично за художника пространство, което представляват неговите рисунки, несъзнателно ни поставя в същността на творческия процес и ни прави свидетели на всички онези търсения преди картината, водещи както до изграждането на отделно произведение, така и на цялостния път на автора.
