Има прояви в съществуването ни, своеобразни божествени капризи, без които оцеляването на биологичното ни тяло е невъзможно. Сред тях се явява сънят – най-загадъчното нещо, което правим и отнема една трета от живота ни. Но без него всичко в нас би било подложено на страдание, би ни погубило. И затова са необходими не повече от 265 часа безсъние. Темата за съня е неразривно свързана и със сънуването. През последните 150 години личности като Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Феликс де Менделсон посвещават десетилетия от научните си занимания в опити да разберат сънуването – неговите връзки с живеенето отвъд съня, механизмите на пораждането, отношението му към умирането.
Оттласквайки се от медицината и психологията на съня и сънуването, трябва да кажем, че поради своята изначалност и неотменност в битието на човека, или пък тъкмо като опит за противостоене на тази обреченост, сънят възбужда изключително поети, драматурзи, музиканти, превръщайки се в творческа тема на романи, опери, балетни спектакли. Ще го видим като идеен ключ в киношедьоври и пиеси. Не убягва и от любопитството на визуалните артисти, които в съня често намират вдъхновение, а в явления като сюрреализма той има дори манифестна функция. Логично рефлексии към съня могат да бъдат видени и в българската история на изкуството, както и на съвременната художествена сцена в страната. Откриваме негови специфични овеществявания в творби на множество художници от Освобождението до днес. В склуптурата, в живописта, в графиката, в съвременното изкуство сънят оставя свои ярки отпечатъци. Именно те са и основен фокус в проекта „Сънят“, част от най-новата платформа в развитието на Художествена галерия – Казанлък – „Навсякъде с изкуството“.
Проектът „Сънят“ е инициатива, в която се срещат минало и съвремие чрез низ от тематични изложби и инсталации, разгърнати в множество пространства, по-голямата част от които външни за Художествена галерия – Казанлък – частни имоти, други музейни и културни институции като Музей на розата, Общинска библиотека „Искра“, Читалище „Искра – 1860“, НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, публични пространства като ДКЦ Районна поликлиника Казанлък ЕООД, Културно-информационен център при зала „Иван Милев“, хотел „Parisi“ и кафене „Café Berry“. В тези „свои“ и „чужди“ територии екипът на Художествена галерия – Казанлък е поканал специално да се изявят творци, обединени в представителствата на Съюза на българските художници в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък, както и индивидуални визуални артисти, сред които Николай Караджов, Мариела Гемишева, Любен Малчев, Кирил Георгиев. С произведения, част от богатата музейната колекция на Художествена галерия – Казанлък, са представени големите български скулптори Марин Василев, Анастас Дудулов и Христо Песев; живописците Ненко Балкански, Димитър Казаков – Нерон, Янаки Кавръков, Румен Скорчев, Елза Гоева.
Онлайн карта на изложбените локации
Екипът на Художествена галерия – Казанлък благодари на:
Община Казанлък, Община Сливен, Община Стара Загора, Община Ямбол, ДКЦ „Поликлиника – Казанлък“ ЕООД, Исторически музей „Искра“, Народно читалище „Искра – 1860“, НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, Общинска библиотека „Искра“, Хотел Parisi, екипа на ДА Стара Загора, СБХ, кафене Café Berry. Персонално благодарим на Петя Пенкова, Христомир Генчев, Теодора Георгиева, отец Димитър Димов. Теодора Иванова, д-р Момчил Маринов, Петя Минекова, д-р Красимир Пейчев, Иван Хубенов, Венцислав Петров, Наташа Ноева.