Когато през април, тази година, започнахме „Пос(в)ещение на картина“ все още не знаехме, че този проект ще се окаже неочаквано пътуване. „Ахинора“ се превърна в отправна точка за множество асоциации, провокира нови текстове, осветли различни ъгли от представата ни за жената–автор и жената–изображение. Преминахме през други времена и други територии. На 15 декември тази история символично ще се завърне вкъщи, защото наш гост ще бъде Женя Димова – поетеса и писателка, свързана чрез безброй невидими нишки с Казанлък. „Литература на спасението“ – това си мислим, когато четем поезията на Женя. Тя е автор на романтика, която не служи за укритие, а за осмисляне и смирение; разговаря с разума и с причините да сме тук, с важността на вътрешния труд над съзнанието и мисълта. Женя Димова е вещ събирач на поезия в преносен и в буквален смисъл, а защо това е така – ще се радваме да споделим в предстоящата среща с нея. Избираме да затворим последната страница на нашето посвещение през 2025 с едно „сърце, което непрестанно ни удивлява“, броди неуморно в градините на човечеството и разбира, че в загубите се състои милостта на всеки кръговрат.
Женя Димова е родена в Плевен. Голяма част от живота си прекарва в град Казанлък. От пет години живее в казанлъшкото село Голямо Дряново, работи като Уредник на музейна сбирка в Етнографски комплекс „Светилото“ в селото, където всеки месец урежда и представя пред публика художествени изложби на автори от цялата страна. Работила е като стругар в ИХП Каазанлък 1983-1991 г./има средно специално техническо образование; пет години във фирма „Авио-Делта“ Казанлък за производство на моторни делтапланери; 3 години като учител – в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Паничерево и през 2019 г. в ПХГ „Св.Св. и Методий“ гр.Казанлък като учител по български език и литература.
Завършила е Българска филология в СУ „Св.Климент Охридски“ през 2008 г.
Има издадени осем книги: 6 стихосбирки – „Залите на пролетта“ 1998, „Невидими намерения“ 2000 г./Изд.“Захарий Стоянов/, „Необичайно“ 2003 г. от ИК Жанет 45, „Киприада“ 2008 г. и „Богът на ежедневието“ 2014г./издания на „Янита“гр.Казанлък/; „Романтика за напреднали“ 2021 г./Изд. на Лит.кръг „Смисъл“/; един сборник с разкази „Сезонът на видимостта“2002 г. и романа „Ела и съдùните“ – ИК Жанет 45, 2003г.
Носител е на няколко национални награди: в конкурса за разказ „Рашко Сугарев“ 2000г., две награди от Националния конкурс „Магията любов“ – втора и първа 2001 и 2002 г.; през 2003 г. книгата ѝ „Сезонът на видимостта“ получава голямата награда за проза в конкурса Светлоструй с.Щръклево; Първа награда за поезия в конкурс „Морето“ на Сдружение Лумен в Ахтопол 2020г.; съпътстваща награда на конкурса „Христо Фотев“ Бургас през 2022 г. за стихосбирката „Романтика за напреднали“; трета награда от конкурса за разказ „Атанас Липчев“ Варна 2022 г., трето място в III-я Национален лит. конкурс за проза „Забравеният език“ 2024 г.
Нейни текстове са публикувани в: Литературен вестник, Литературен форум, вестник Капитал лайт, сп.“Страница“ Пловдив, сп.„Антимовски хан“ Добрич, сп.“Море“ Бургас, сп.“Кула“ – Казанлък и в много др.национални и регионални издания.
Член на Сдружение на български писатели от 2003г., член и на Литературен кръг „Смисъл“ от 2021 г.
