След Европейската нощ на музеите и пъстрата програма, която екипът ни предложи, имахме удоволствието да ви поканим на концерт на Soulfia. Заедно се отпуснахме и се пренесохме в изкуството на фолклорната музика – от Балканите до Близкия изток.
Проведохме една истинска неделна седянка със Soulfia, с вход свободен.
Soulfia е проект, в който през годините се включваха различни музиканти, свирещи автентичен фолклор на живо и хармонизиращи себе си и околната среда чрез музика. Фокусът на изпълненията им преминаваше от Балканите към Близкия изток, през традиционни песни с характерно фолклорно звучене от България, Македония, Гърция, Турция, Сирия, Иран и други близки и далечни страни. Повечето от музикантите бяха самоуки, а репетициите си наричаха… седенки.
Фотограф-художникът Бедрос Азинян представи пред многобройната казанлъшка публика албума „Строи се монумент“, посветен на един уникален и обикновено противоречив паметник – Дом-паметника на връх Бузлуджа. В 363 фотографии той е събрал историята му от първия взрив на върха през 1974 г. до затварянето на Дом-паметника през 1989 г. Фотосите проследяват градежа и разказват за хората – архитекти, инженери, техници, строители и художници, вложили знанията и труда си във величествения паметник. История, която заслужава да бъде разказана. Кадрите са дело на Бедрос Азинян, на неговия покоен баща Артин Азинян и на нашия дългогодишен колега Петър Бакалов.
Екипът на Художествена галерия – Казанлък и издателство МЕТОДИЕВИ КНИГИ, представиха на на публиката ЛУКСОЗЕН АЛБУМ С РЕПРОДУКЦИИ НА ХУДОЖНИКА ИВАН МИЛЕВ
10 юни 2022г., от 18:00 ч. в Художествена галерия – Казанлък, а специален наш гост беше е изкуствоведката Аделина Филева – директор на Софийска градска художествена галерия
В края на месец май за първи път на книжния пазар се появи луксозен албум с репродукции на известния и енигматичен, но все още слабо познат за широката аудитория български художник Иван Милев.
Изданието се посвещава на 125 годишнината от рождението му и е дело на издателство МЕТОДИЕВИ КНИГИ (“Четириевангелие на цар Иван Александър”, “Златна книга – Икони от България”) в сътрудничество със Софийска градска художествена галерия.
В луксозното двуезично издание (български и английски) с формат 24х33 см и обем 232 страници са включени 80 от най-представителните творби на художника, като внимателния подбор е направен от Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия и Пламен В. Петров, директор на Художествена галерия – Казанлък, който е и автор на встъпителната студия.
В албума са включени и кратки спомени за художника от негови съвременници, илюстриращи по прекрасен начин самобитния му талант. В над половината от включените творби, Иван Милев създава атрактивна орнаментика със златен бронз – възпроизведен съвсем точно в изданието, което заедно с висококачествения печат позволява да се постигне почти пълното естетическо въздействие от картините, така както те са замислени и създадени от гениалния художник.
Заслужава да се отбележи и оригинално оформената корица на албума, върху чиято обложка е отпечатан детайл от картината Ахинора, а върху твърдата корица с цвят тюркоаз (един от любимите цветове на художника) е апликиран великолепен Giclée отпечатък на цялата картина направен върху 100% памучна хартия с архивно музейно качество.
Цената на луксозния албум е 90 лева.
В допълнение към великолепния албум на Иван Милев, Софийска градска художествена галерия и Художествена галерия Казанлък в сътрудничество с МЕТОДИЕВИ КНИГИ предлагат на най-вдъхновените почитатели на творчеството на художника, лимитирана серия от 100 уникални Giclée отпечатъка в реален размер на двете му най-популярни творби – Ахинора и Крали Марко.
Лимитираните отпечатъци са направени върху 100% архивна памучна хартия Museum Etching и възпроизвеждат с изключителна точност и яснота оригиналите, като в допълнение към великолепното качество на възпроизвеждане, художник-реставраторът Илинка Чергарова ръчно е нанесла многобройните златни орнаменти от оригиналите, превръщайки по този начин всеки Giclée отпечатък в напълно идентично копие.
Лимитираната серия уникални отпечатъци ще са със сертификат за автентичност с пореден номер и холограмен стикер регистриран в Art registry системата на Hahnemühle.
Щастливи сме да Ви уведомим, че по повод своя 60-и рожден ден в Къща музей “Дечко Узунов” ни гостува поетът Петър Чухов. Той представи стихосбирките си “ЕСЕНЕН ВЕЛИКДЕН“ и “ЗАПОКИТЕНОСТ”, излезли от печат през настоящата година. Екипът на Художествена галерия – Казанлък беше домакин на тази среща, а поетичната вечер води поетът Румен Денев.
Организаторите споделят, че в „Есенен Великден“ поетът изследва малко по-задълбочено и болезнено темите, които са основни в неговата поезия, а и в останалите му текстове – липсата и отсъствието, неосъществеността, малките чудеса на ежедневието, пролуките, през които за миг проблясва отвъдното. Авторът се опитва да бъде по-открит и непосредствен, но без да се отказва от удоволствието на играта и лукса на иронията и самоиронията, които са едни от най-използваните му изразни средства. Отново сме свидетели на комбинацията между пестелива, но ефектна метафоричност, умерен абсурдизъм и овладяна искреност. Редактор на книгата е поетът и белетрист Емануил А. Видински, а художник-оформител Капка Кънева. „Есенен Великден“ спечели номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“, както и съпътстваща награда от Националния поетичен конкурс „Христо Фотев“.
Сборникът „Запокитеност” включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 – 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, отново дело на Капка Кънева, носител на наградата „Златна четка” за оформление на книга. Те показват поетическите търсения на автора от края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща.
Шестдесетгодишнината на Петър Чухов е повод за издателство „Жанет 45“ да издаде две негови стихосбирки – с нови стихове и сборник, който включва първите му пет книги с поезия. Това е интересна възможност да се сравни авторовият поетически почерк от 90-те години на миналия век, с този който е характерен за него сега.
Женя Димова е родена в Плевен на 6 юли 1965г. От тригодишна възраст живее в Казанлък. Завършила е Българска филология в СУ „Св.Климент Охридски“. Има издадени 7 книги: поетични – „Залите на пролетта“ 1998, „Невидими намерения“ 2000 г., „Необичайно“ 2003 г. ИК Жанет 45, „Киприада“ 2008 г., „Богът на ежедневието“ 2014г., както и един сборник с разкази „Сезонът на видимостта“ 2002 г. и романа „Ела и съдините“ ИК Жанет 45 – 2003г. Носител е на няколко национални награди: в конкурса за разказ „Рашко Сугарев“ 2000г., две награди от конкурса Магията любов – първа и втора 2001 и 2002 г., през 2003 г. книгата „Сезонът на видимостта“ получава голямата награда за проза в конкурса Светлоструй, първа награда за поезия в конкурс Лумен 2020г. Ахтопол. Публикувала е в Литературен вестник, Литературен форум, вестник Капитал лайт и в много регионални издания. Член на Сдружение на български писатели от 2003г., член на Лит.кръг „Смисъл“. От две години живее в казанлъшкото село Голямо Дряново, председател е на НЧиталище „Зора-1902“ в селото. Поетичният сборник „Романтика за напреднали“ е издание на Кръг Смисъл, редактор Аксиния Михайлова, корица Ина Христова.
На 13 октомври 2021 г. в Художествената галерия – Казанлък беше представен „Наръчник за младия актьор“ от Клара Армандова. Книгата хвърли светлина върху тайните на актьорското майсторство. Тя се оказа особено ценна за младите актьори, но беше полезна и за онези, които вече биха поели по професионалния си път, защото най-важното за всеки актьор е да накара публиката да му вярва. Това се постига само когато той или тя успее да преодолее механичния жест и да навлезе във вътрешния живот на образа.
Както самата Клара Армандова подчертаваше: „Мисията на изкуството на театъра е: да обучава, да променя и да забавлява.“
Изданието беше реализирано с подкрепата на Министерството на културата. Клара Армандова завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Боян Дановски през 1971 г. и още същата година постъпва в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, където е отличена с награда на АСИТЕЖ за ролята на Чиполино в пиесата на Джани Родари „Приключенията на Лукчо“. Между 1972 и 1975 г. е в трупата на театър „Сълза и смях“. През 1975 г. се установява в Театър „София“, като същевременно често публиката я вижда и на сцената на Театър 199. От 1975 до 1985 г. води по Националната телевизия програмата „Приказки с шапки“ по сценарии на Маргарит Минков в рубриката „Лека нощ, деца“. От 1990 до 2014 г. живее и работи като режисьор, театрален и вокален педагог във Великобритания. През 1992 г., веднага след завършването на Магистратурата по драматичен и музикален театър в Лийдския университет, спечелва конкурс за длъжността декан на Факултета по драматичен театър в Гилдфордската консерватория, където преподава Актьорско майсторство до 1999 г. През 1994 г. е удостоена с наградата за най-добър режисьор на Международния театрален фестивал в Единбург за постановката на „Ромео и Жулиета“ в театъра на Европейска фондация „Демарко“. Режисьор е на поредица късометражни филми, от които „Трохите на щастието“ („The Crumbs of Happiness“) е прожектиран в кино Метро на Лестър Скуеър в Лондон и на Прегледа на късометражното кино на Международния кинофестивал в Кан 1999 г. През 1999 г. написва 3 едноактни пиеси: „Неделя сутрин“, „Птици“, и „Назад към огъня“, които са публикувани в сборника „Нови драматурзи“ („New Playwrights“). Пиесата ѝ „Неделя сутрин“ („Sunday Morning“) е адаптирана за радио и излъчена по Радио BBC3. От 1999 г. е член на Съюза на британските писатели. През юни 2006 г. защитава докторат по театър в Редингския университет. През 2014 г. основава Школа и импресарска къща ВИЗИОН в София, където в момента преподава Актьорско майсторство.
