Клаудия ди Франческо ни посети за първи път през юни 2025 г. в подготовка за самостоятелната си изложба в Художествена галерия – Казанлък. По време на краткия си престой художничката стана рано на Еньовден, за да бере билки и цветя в местните поля, от които жените от читалище „Жар 2002“ изплетоха внушителна арка в двора на Къща музей „Дечко Узунов“. Преминаването през този мощен портал беше своеобразен инициационен обред – въвеждане във фолклора и ритуалите на България. По-късно Клаудия се включи в традиционното хоро в село Енина, докато слънцето залязваше, хвърляйки дълги сенки от въртящите се фигури върху тревата.
Творчеството на Ди Франческо изследва понякога напрегнатото взаимодействие между фолклор и феминизъм, ритуал и рутина, светлина и тъмнина, животинско и растително. То е ефирно и интимно, без да е сладникаво, отдавайки почит на вековните традиции, митове и мистицизъм , характерни и за двата народа, без обаче никога да се страхува да оспори онова, което родените във и от тях ритуали представляват. Творчеството ѝ търси преди всичко връзка между сакралното и профанното, между древното и модерното, между нашите сродни страни, всяка със своя собствена традиция на изцеление, празнуване и свещени символи. 24 юни се чества и в Италия като празника на Сан Джовани – Йоан Кръстител.
Цялото това събиране на информация и вдъхновение е от ключово значение за подхода на Ди Франческо. Методично и последователно рисува в скицника си; инстинктът ѝ да наблюдава е неотслабващ. Фотоапаратът никога не е далеч от ръката ѝ и тя педантично документира с обектив и молив всичко, което вижда – съставяйки богат визуален и сетивен архив от скици, образи, впечатления и текстове, всеки от които се превръща в основата като картографиране на емоциите и преживяванията, — върху която са изградени картините и скулптурите ѝ.
Ди Франческо споделя:
„В момента усещам, че не бих могла да бъда художник без живописта и скулптурата . Това са два паралелни езика, които докосват различни, но допълващи се части от вътрешния ми свят. Изпълват съзнанието ми и може би това осъзнаване идва просто от дълбоката вяра в тях.
В двете има форма на любов, и както всяка любов, тя изисква отдаденост и доверие, дори в трудни моменти, които неизбежно съществуват. Има дни, в които работата сякаш не отговаря на търсенията, но мисля, че е важно да продължиш да слушаш, да бъдеш търпелив и накрая отново да откриеш този диалог. Живописта и скулптурата ми позволяват да се свържа с различни страни на чувството, и тази двойственост е нещо много ценно за мен.“
Дълбоко вкоренено в ритуала, творчеството на Клаудия ди Франческо притежава анимистично присъствие, което напомня за сюрреалистката Леонора Карингтън и нейния „вътрешен бестиарий“. Скулптурата е органична, динамична. Очи ни наблюдават от поляна. Ангелоподобна фигура се носи на вятъра, за да бди над нас — или да ни наблюдава. Дори хартията изглежда жива.
„Когато рисувам, усещам, че няма ясна граница между човешкото, животинското и духовното. Всичко е свързано и непрекъснато се преобразява. Ренесансови, средновековни или фламандски фигури могат да се превърнат в горски духове, звезди могат да се превърнат в дихание на ангели, докато сънища, огън, цветя и съзвездия се сливат в един танц.“
Тя продължава:
„За мен ритуалът е форма на внимание и слушане. Това е жест, който принадлежи на нещо по-старо от нас самите, но продължава да ни съпътства. Това е танц на призоваване и благодарност, начин да се създаде пространство, в което нещо може да дойде. Жест на надежда, подхранван от спомени, истории, енергии и желания, които ни предхождат и по някакъв начин продължават да живеят чрез нас.“
Изложбата РИТУАЛ ще бъде открита в Къща музей „Дечко Узунов“, Казанлък, България, на 2 юли 2026 г. от 18:00 ч. Това е първата самостоятелна изложба на Клаудия ди Франческо.
Още от разговора ми с Клаудия можете да прочетете на: artgallerykazanlak.com/interview-claudia-di-francesco/
– Джоана Брадшоу
Клаудия ди Франческо е родена през 1992 г. в Рим. Живее във Флоренция, възпитаничка е на Академията за изящни изкуства във Флоренция. Понастоящем е преподавател във Флорентинския международен институт по дизайн (FIDI). Ди Франческо има утвърдено присъствие като куратор и дизайнер, наред с кариерата си на художник и скулптор.
През 2026 г. наситена поредица от групови изложби представя творчеството на Клаудия ди Франческо: „Alcove – Dialogues on Sculpture“, второ издание, организирана от Museum of the City and Territory of Cori и StudioSpecus, Кори, Италия; „Vestalia, Di Francesco – Sarfatti – Scarpa“, Umanogallery, Пиетрасанта, Италия; „Dreams Make Stars Weep“, Studio Veive, Париж, Франция.
С благодарност към Народно читалище „Жар 2002“ за сътрудничеството по еньовденския ритуал в партньорство с Художествена галерия – Казанлък.
Този проект стана възможен благодарение на финансиране по проект „Приложно, изящно, съвременно“ — цикъл от три изложби, договор с Министерството на културата № РД 11-06-29/01.04.2026
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.