„Широк формат“ е поредица от изложби, в които СОЦМУЗ представя по един плакат от своята колекция и възможните разкази около него. Третата изложба от серията е посветена на плаката на художника Людмил Чехларов за пиесата „Мистерия-буф“ на Владимир Маяковски, чиято премиера е на 3 ноември 1967 г. в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е Методи Андонов, а преводът и допълнителният текст са дело на поета и драматург Стефан Цанев.
„Мистерия-буф“ се ражда от Октомврийската революция през 1917 г., един от най-бурните моменти в руската история, когато големите политически промени са съпроводени от преосмисляне на социалната роля на изкуството. Владимир Маяковски, ярък представител на руския предреволюционен футуризъм, който се самоопределя като поет на бъдещето, на народа, на революцията, пише пиесата през 1918 г. Тя е поставена по случай първата годишнина от революцията в Санкт Петербург. Текстът на Маяковски влиза в диалог с режисьорските експерименти на Всеволод Майерхолд и авангардните решения на художника Казимир Малевич при създаването на костюмите и декора. В духа на футуризма Маяковски отхвърля миналото, но заглавието и структурата на пиесата влизат в противоречие с този принцип. „Мистерия“ се отнася към средновековния европейски театър и произведенията, разиграващи библейски сюжети, докато „буф“ обозначава популярен комедиен жанр в оперното изкуство.
Библейският разказ за всемирния потоп е преобразен в сатирична притча за разрушаването на обществения ред и възможността за изграждане на нов свят. В центъра на сюжета са противопоставени две групи – „Чистите“, символ на старата власт и капитализма, и „Нечистите“, които въплъщават работническата класа. След изненадващото връхлитане на червен потоп „Чистите“ и „Нечистите“ плават на своеобразен Ноев ковчег, а пътуването им през Ада, Рая и Земята на хаоса се превръща в революционна одисея. Вместо към отвъдно спасение, финалът на пиесата ги води към Обетованата земя, която работниците градят сами. През 1921 г. Маяковски преработва текста, за да отрази новата действителност след Гражданската война в Русия и окончателната победа на болшевиките над политическите им противници. Новата версия, отново под режисурата на Майерхолд, включва препратки към актуални събития като поражението на белогвардейците и въведената от Ленин Нова икономическа политика (НЕП). Добавени са и нови отрицателни за болшевишките герои като министър-председателите на Франция и Англия, Жорж Клемансо и Лойд Джордж.
Революцията, подобно на Сатурн, последователно ще погълне собствените си деца. Разочарован от все по-грубата намеса на властта в художествения живот, враждебността на официалната критика към късните му произведения и кризите в интимния му свят, Маяковски слага край на живота си на 17 април 1930 г. Супрематизмът на Малевич бива отречен, театърът на Майерхолд е закрит, а режисьорът – екзекутиран през 1940 г.
През 1967 г. една от най-прогресивните за времето си сцени – Държавният сатиричен театър в София, репетира „Мистерия-буф“. Идеологическата рамка задължава театрите да отбележат с постановка предстоящата 50-годишнина от Октомврийската революция. Методи Андонов и Стефан Цанев използват повода, за да включат пиесата в репертоара на театъра. Въпреки че има пропаганден характер, „Мистерия-буф“ запазва динамиката на поетичния език на Маяковски и използва абсурда като изразно средство. Пиесата се вписва в климата на „размразяване“ след Априлския пленум, който допуска разчупване на шаблонността на социалистическия реализъм в умерени граници.
Към този момент Маяковски е познат в България основно с пропагандната си революционна поезия. Стефан Цанев се запознава с ранния футуризъм на Маяковски по време на следването си в Москва през 60-те години, среща, оставила трайно впечатление у него. Невероятната история за комунистическия потоп, който залива света, е преведена от самия Цанев. В работата си по сценичната адаптация драматургът се придържа към предписанието на Маяковски за свободна промяна на текста спрямо съвремието.
По спомен на Людмил Чехларов режисьорът Методи Андонов му показва репродукция на икона като нагледен образец за бъдещия плакат. Така режисьорската концепция и художественото решение се срещат в идеята за пресъздаване на иконографска схема. Византийска икона от XII век, изобразяваща „Лествицата“ на св. Йоан Лествичник, ще послужи като основа за визуалното превъплъщение на пътя до комунистическия рай.
Плакатът ни бомбардира с десетки рисувани и фотоколажирани персонажи, които се изкачват по стълбицата. Но вместо Христос, за благословия ги очаква съветският комунистически символ – сърп и чук. Фрагменти от Студената война насищат различните регистри на плаката. Горната част с Обетованата земя е запазена за „Нечистите“, строителите на комунистическата утопия, и за символите на технологичните постижения и космическата ера. На върха на стълбата е космонавтът – визуалното превъплъщение на героя „Човек от бъдещето“. Наред с тях Чехларов въвежда и теми като полицейското насилие в западните общества и войната във Виетнам, както и символи, преминали през Желязната завеса като „Бийтълс“ и „Джони Уокър“. Някои герои, споделя Чехларов, намират случайно мястото си в композицията, например изрязаният от списание портрет на тогавашния папа Павел VI. Така плакатът следва принципа на „Мистерия-буф“ – оригиналната структура на пиесата е запазена, но допълнена с персонажи от настоящето.
—
За Людмил Чехларов
Людмил Чехларов (р. 1938, Добрич) завършва „Приложна графика“ във ВИИИ „Николай Павлович“ през 1966 г. в курса на проф. Александър Поплилов. През същата година постъпва като щатен художник в Държавния сатиричен театър, където работи в продължение на повече от 30 години, утвърждавайки се като един най-значимите български плакатисти. Работи и в областта на филмовия плакат, илюстрацията, запазения знак, филателната графика и книжното оформление. Негови произведения са представяни в десетки международни изложби и във всички най-авторитетни международни форуми за плакат.
Чехларов е един от основателите на Международното триенале на сценичния плакат в София. Между 1991 и 2008 г. преподава в специалност „Плакат и визуална комуникация“ в Националната художествена академия. Негови плакати се съхраняват в Музея на плаката във Варшава, музейната сбирка на НХА, в архива на СОЦМУЗ и др. През 2021 г. художникът дарява представителна за творчеството си колекция на Художествена галерия – Добрич.
—
За СОЦМУЗ
СОЦМУЗ съхранява, изследва и популяризира българския графичен дизайн от периода на социализма. Създаден през 2011 г. като „виртуален музей“, проектът постепенно прераства във физическа колекция, която се обогатява чрез дарения и закупуване на отделни творби и цели колекции. Архивът включва над 2000 плаката, както и детски книги, периодични издания, филателна графика и други образци на приложната графика. СОЦМУЗ е независим и некомерсиален проект, основан от Никола Михов, Валери Гюров и Мартин Ангелов. По-късно към тях се присъединяват Микаел Борда, Жени Дечева и Никол Дечева.